Андариел, този път те признах 
Относно свекървата и старческия дом. Трябва да се съглася, че жената вероятно е обидена. Истината е, че в старчески дом тя ще се чувства много по-добре, отколкото сама, стига вие да можете да й окажете нужната подкрепа, чести посещения, съботно-неделни гости и т.н. Дядо ми и той живееше сам, през зимата го взимахме при нас, до последно можеше да си се обслужва сам. Не знам защо свекървата ти се е предала толкова бързо, 72 години нищо не са, може да си живее спокойно и преспокойно сама едно 20 години (ако разбира се е здрава). Един разговор от типа, "мамо много те обичаме, ще те посещаваме често и си винаги добре дошла на гости", може и да реши проблема.
Моята свекръва ни е предупредила, че ако се стигне до положение, в което тя не може да се грижи сама за себе си, иска да я пратим в старчески дом.
За дамите, негодуващи срещу лошите снахи - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=574958.0
Виж целия пост
п.п На някои, членът не им стига.....на други, е в повече 
Относно свекървата и старческия дом. Трябва да се съглася, че жената вероятно е обидена. Истината е, че в старчески дом тя ще се чувства много по-добре, отколкото сама, стига вие да можете да й окажете нужната подкрепа, чести посещения, съботно-неделни гости и т.н. Дядо ми и той живееше сам, през зимата го взимахме при нас, до последно можеше да си се обслужва сам. Не знам защо свекървата ти се е предала толкова бързо, 72 години нищо не са, може да си живее спокойно и преспокойно сама едно 20 години (ако разбира се е здрава). Един разговор от типа, "мамо много те обичаме, ще те посещаваме често и си винаги добре дошла на гости", може и да реши проблема.
Моята свекръва ни е предупредила, че ако се стигне до положение, в което тя не може да се грижи сама за себе си, иска да я пратим в старчески дом.
За дамите, негодуващи срещу лошите снахи - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=574958.0
Та тежи ми,че в много важен за нас момент(дългоочаквана и изстрадана бременност), не предложиха помощ и се държат абсолютно неадекватно. Друг е въпроса дали щяхме да се възползваме от помощта,но само да знам,че мислят за нас, че ще ни подкрепят ако се наложи,ми стига. Но уви...на мъжа ми също много му е криво и не е очаквал такова отношение,защото са предупредени за този момент и за какви разходи ще става въпрос. А отношението към другото им дете не е такова и това е гадното. Била съм свидетел в труден момент как веднага се намират пари за него. И така,ще си се борим сами,да е жив и здрав само мъжа ми,но...исках да си излея някъде мислите,че щом вече я и сънувам,не е на добре 
. 
. С много рискова бременност съм,дано стигна до добрия финал 
И всъщност това ме навежда на мисълта,че изобщо не си заслужава да се ядосвам за гореспоменатите маловажни неща! 
