За самоубийците

  • 78 441
  • 639
# 45
Приятно ми е - Богиня!, разбрах, че това с 'вратата' е метафора.
Но явно ти не можеш да разбереш какво се опитвам да кажа аз...и то е, че близките не са ВСЕСИЛНИ! Ако някой е решил да се самоубие ще го направи ВЪПРЕКИ подкрепата и разбирането от страна на ВСИЧКИТЕ си близки и познати !
Не е НДУ да са 'ти затворили всички врати' , за да стигнеш до това решение !
Виж целия пост
# 46
абсолютно недопустимо е да се всява чувство на вина в близките или роднините. Всеки сам е отговорен за щастието си. А самоубийството с цел наказание е подла постъпка. Самоубийството на майката за мен също е проява на егоизъм. Каквито и проблеми да е имала- тя и само тя е отговорна за решаването им.
Виж целия пост
# 47
А някой ще си признае ли, че е правил опит за такова, но несполучлив ?
Аз да.
Виж целия пост
# 48
Бронте,
ти съдиш другите, а не искаш да те съдят теб. Не става така.

Съдете ме  колкото искате, щом имате такава потребност Peace
Само да уточним- за какво всъщност ме съдите? За чувствата, които изразих?

И пак да попитам- вие ,съдниците,  какво мислите за самоубийствата? Или ви е неудобно да споделите собствените си чувства?
Лицемерно е  да се нахвърлите  на нечия искреност, удобно скрити зад клишетата Peace
Виж целия пост
# 49
Ако ми е бил познат, ще ме боли, естествено. Но пък няма да го съдя. Не мога да съдя някого за избор, направен за неговия собствен живот.
Ще ми бъде мъчно, че не е споделил, не е потърсил помощ.
Виж целия пост
# 50
И кои имат повече смелост? Дали тези които посягат на живота си? Или тези, които остават тук и сега, за да се справят с проблемите си? Всеки един от нас е имал и има мъка в живота си и понякога ни се е струвало, че това е краят на света. Но аз се убедих, че това не е край, а е само пауза... Не съдя никой, просто разсъждавам на глас.
Не е толкова прост механизма, смелост- страх. Противопоставят се много фактори.
Но да, за да се осъществи самоубийство трябва смелост. Често след като се изпишат лекарства при депресия самоубийството следва, защото лекарствата дават точно тази неестествена смелост.
Виж целия пост
# 51
Рокси е права.
Лекарството Прозак/и не само то/ в указанието пише - давало "самоубийствени мисли".
какво правят лекарите?
Затварят "болния" в болница и казват "тука ще стоиш, защото имаш "самоубийствени мисли"
А на него душата му крещи от болка и отчаяние.И те изписват лекарства, и... порочен кръг.

много, много дълга и тежка тема


Виж целия пост
# 52
Ако ми е бил познат, ще ме боли, естествено. Но пък няма да го съдя. Не мога да съдя някого за избор, направен за неговия собствен живот.
Ще ми бъде мъчно, че не е споделил, не е потърсил помощ.

Да, ако е бил познат.
Но ако е близък  до сърцето човек, приемането  на  постъпката е  много трудно.Тогава човек, колкото и да се опитва да разбере, не  разбира. Съди, обвинява, гневи се, както  на самоубиеца, така  и на себе си. Мисли  си  за останалите живи. За техният живот оттук нататък. За унизителните  разпити, по време на които разголваш отношенията си с този човек. За шушуканията на  близки, не толкова близки и познати и соченето с пръст. Демонизирането  на  най- близките. Прозрението на комшиите, че никой от хубаво не слага край на живота си- значи има нещо гнило...
Такива ми ти неща.
Виж целия пост
# 53
Бронте,
ти съдиш другите, а не искаш да те съдят теб. Не става така.

Съдете ме  колкото искате, щом имате такава потребност Peace
Само да уточним- за какво всъщност ме съдите? За чувствата, които изразих?

И пак да попитам- вие ,съдниците,  какво мислите за самоубийствата? Или ви е неудобно да споделите собствените си чувства?
Лицемерно е  да се нахвърлите  на нечия искреност, удобно скрити зад клишетата Peace

Бронте,
тук ти си сред малкото съдници и обвинители.
Виж целия пост
# 54
А някой ще си признае ли, че е правил опит за такова, но несполучлив ?
Аз да.

И аз- да. Бях на 16. Исках да накажа майка ми. Нагълтах шепа  от някакви сънотворни-колкото  намерих.Не писах бележка. Решението ми беше импулсивно. СКарахме се зверски. Взех ги от аптечката и се скрих в стаята си.ЗАспиването беше приятно и неочаквано бързо. "Събуждането" не беше приятно. Седмицата след събуждането също не беше от най- приятните.
Оттогава опити не съм правила Naughty
Виж целия пост
# 55
Който не се е намирал на ръба на отчаянието, той не знае какъв примамлив изход изглежда самоубийството.
Дали съдя? Не, не съдя. Дали разбирам? Да, разбирам. И 19-годишната с прекрааасния живот, и майката-егоист с двете малки деца, и комшията, който застреля жена си, а после и себе си. Винаги съм се стремяла да разбирам хората и техните действия. Друг е въпросът дали ги приемам.

Бронте, и след това признание, да кажеш, че нямаш проблем с темата самоубийство, е повече от смехотворно.
Виж целия пост
# 56
Бронте,
ти съдиш другите, а не искаш да те съдят теб. Не става така.

Съдете ме  колкото искате, щом имате такава потребност Peace
Само да уточним- за какво всъщност ме съдите? За чувствата, които изразих?

И пак да попитам- вие ,съдниците,  какво мислите за самоубийствата? Или ви е неудобно да споделите собствените си чувства?
Лицемерно е  да се нахвърлите  на нечия искреност, удобно скрити зад клишетата Peace


Бронте,
тук ти си сред малкото съдници и обвинители.


Да, малко сме наистина- аз, ти и Как Сийка Laughing
Виж целия пост
# 57
Който не се е намирал на ръба на отчаянието, той не знае какъв примамлив изход изглежда самоубийството.
Дали съдя? Не, не съдя. Дали разбирам? Да, разбирам. И 19-годишната с прекрааасния живот, и майката-егоист с двете малки деца, и комшията, който застреля жена си, а после и себе си. Винаги съм се стремяла да разбирам хората и техните действия. Друг е въпросът дали ги приемам.

Бронте, и след това признание, да кажеш, че нямаш проблем с темата самоубийство, е повече от смехотворно.

Не съм твърдяла  дали имам проблем, или не. ЗАявих, че  тази конкретна тема не е посветена на моите  съществуващи или несъществуващи проблеми, а на  суицидът като явление.
И ако имам проблем със самоубийствата, ти по- добре ли се чувстваш, че го  констатира по такъв безспорен начин Laughing Да не забравяме да уточним- след моето  добросърдечно признание, направено  именно  с идеята още някой да хвърли  камък  в моята градинка Simple Smile
Между другото, Касита, радвам се, че имаш толкова правилно отношение към самоубийствата, за разлика от мен Wink

Виж целия пост
# 58

Съжалявате  ли хората, посегнали  на  живота си  или не  можете да разберете постъпката им?
Укорявате ли  ги , презирате  ли  ги или ги намирате  за невероятно смели- изобщо, какви чувства ви обземат, когато  стане въпрос  за  нечие  самоубийство, независимо дали на познат или на непознат човек?
Уточнявам, че причините   са  без значение.


Не, не ги съжалявам. Не ги и презирам.
Не ги смятам нито за невероятно смели, нито пък за страхливи.
Смятам, че са взели решение за техния си живот и са го реализирали.
Надявам се, че там където са отишли, ако го има това там, са си добре.
Не смятам самоубийците за психично болни, самотни или отчаяни.
Не ги намирам и за егоисти. Егоисти са и живите.
Писнало им е. Толкова.


Виж целия пост
# 59
Бронте, по-добре спри, помоли за ключ, и си реши проблемите на професионално, а не на форумно ниво.
Самият хъс и количество думи, с които се впускаш да ме убеждаваш, са ми достатъчни да си направя съответните изводи.

А дали отношението ми е правилно, не твърдя да е такова.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия