Летище София - Шенген или трудова терапия за луди

Понеже видях, че сте коментирали Шарл Де Гол, оня ден мъжът ми е преседял там 7 часа, изтървал полета за София, понеже имАло изоставен някакъв неидентифициран багаж...и не ще да чуе повече ни за Ер Франс, ни за Париж, ни за Франция.

От Шарл де Гол не мога да се оплача (през него ми беше първия полет, та всичко ми се струваше в реда на нещата). Само се учудих защо само на Бг полета трябваше да събуваме обувките на скенера...
Виж отношението на различните компании към собствените им пътници листата води Бг Еър. Върхът беше, когато гръмнаха военните складове и моя милост трябваше да лети за Мадрид. Не стига, че вместо в 8 сутринта излетяхме в 23:30, цял ден нищо не ни предложиха - в 5 следобед ни поканиха за кроасан и кола, които трябваше да си платим, а на всичкото отгоре, след като висяхме около 3 часа на гейта без да ни кажат в колко ще излетим, една служителка ни каза да не сме много претенциозни, тъй и тъй ягодите нямало да избягат, все ние ще трябва да ги берем. Добре, че беше един полицай наблизо, директно скочиха да я бият няколко пътници...

И аз съм чувала за случаи с пренесени точилки през граница, че да има баница за Коледа.  
Обикновено, ако се сетя, че нося нещо, за което се биха хванали, просто го премествам да не е в ръчния ми багаж. Тази година щях без да искам да тръгна с отварачка за бира в чантата, към която май имаше и тирбушон. Добре, че се сетих за нея навреме, че като едното нищо щяха да ми я гепсат, а даже не беше моя.

Ох, Либия. Прасе с агнешка глава.

Може би защото Базел се намира на две граници и вероятно влакът после е продължавал в Германия или Франция.
Аз, когато съм пътувала с влак от Швейцария до Италия, винаги вътре във влака ни е проверявал граничен полицай.


Не помня точно кога (преди 2007, май 2005 г. беше), на летище Малпенса-Милано, полетите за България и арабските страни (в един кюп бяха), се отиваше на чек-ин бюра, които бяха отделени в зала, охраняваща се от хора с автомати, изпращачите биваха спирани и отпращани, само пътниците можеха да минават и трябваше да се легитимираме с документ+билет пред човека с автомата.

E, що да не си пренесе човек точилка в чекирания багаж? Макар че сигурно във  всяка 'бяла'  страна има точилки, ама ако си имаш някакъв сантимент към твоята....
Аз съм носила вино - подарък ми е, лимитирана серия- пренесох си го в куфара като стой та гледай, барабар с два буркана лютеница. Не е забранено в крайна сметка.
Виж, това за шарана с бабата не го разбрах.
 Сега, ясно ми е че нито аз ще седна да правя домашна лютеница, макар че има чушки и домати във всеки магазин, нито някоя друга ще седне да пълни шаран. Ама при положение, че и бабата пътува с шарана какво й пречи да го стотви направо на място?

Абе май не беше в чекирания багаж, но тогава още не се проверяваше така. Доколкото си спомням и кисело зеле за сърмички беше помъкнала въпросната персона.

Друго си е шаранът да поотлежи, да пропътува хиляди километри. Съвсем друга е символиката, пък и хубаво ще се понакисне.

Рокси, в чекирания багаж продължавам да си нося ракия, вино, сирене, лютеница (да не изреждам още, че ей сега и мен ще ме почнете   ) Виж, от на мама готвените манджи не съм носила, но никога не е късно )
Barbabeau, 2007 летях, март месец. Явно още не беше приключил адаптивния период, че България е в ЕС

А, точно така беше при описания от мен случай в Индия (даже не се допускаха изпращачи да влязат в летището - на входа имаше една група с автомати и първата проверка на билети-паспорти беше там). Горе-долу по време на зачестилите атентати.
Та точно тогава на едната от проверките намериха в чантата ми балсам за устни. Искаха да го оставя там. Е, да, ама аз се сетих, че изпращачите ми са още в района на летището. И с целия си акъл - хващам си билета, паспорта и балсамчето, звъня им по телефона да се върнат назад малко и гордо-гордо минавам през проверяващите с автоматите назад.
За мое учудване ме пуснаха да мина. В крайна сметка след като се чекирах отново и минах през цялата проверка със събличането и всичко там, установявам, че по грешка съм взела в себе си билета на момичето, с което пътувахме. Т.е. късмет, че не са погледнали паспорта ми... Иди обяснявай, че в бързината си взел чужд билет...  

гледам, споменавате с добро и амстердам. за мен те са върхът на хаоса  
преди 8 г големият ми син бута количка с ръчния ни багаж, състоящ с е от три чанти, плюс дамската ми чанта, защото аз нося заспалото си точно на кацане едногодишно бебе/не можеше и да ходи/. казвам на големия, вървиш плътно зад гърба ми и не ме изпускаш от поглед. да, ама не. някаква жена/по думите на сина ми/ минава между мен и него, той за секунда се разсейва и ме загубва от поглед. пооглежда се и вижда ,че хората масово излизат през една врата и той минава през нея, като  се озовава директно отвън, където са чакащите   . да, ама си вървя напред с бебето и не подозирам, че големият не е зад гърба ми. стигам на паспортна проверка, обръщам се, няма дете.   какъв беше ужасът ми няма да казвам, веднага отидох при първия полицай, почна се едно търсене на детето, говорителите на всевъзможни езици го издирват, няма дете и това е. при това не мога да кажа къде съм го изгубила, щото се върви адски много и не знам къде е станал фалът. нямам на всичко отгоре и документи  , нямам и телефон  , не говоря и езика им, но твърдя, че мъжът ми е холандец  и ей сега ще дойде да ни вземе. в това време бебето се събуди и писна , за да е пълна картинката. аз в истерия, че го няма големия и са го отвлякли. те се чудят на кого да ме предават, че съм без документи, бебето реве, та се къса.
в крайна сметка след голям скандал двама полицаи ме извеждат да ме водят към някакви други и о, небеса. съзирам големия ми син, спокойно разхождащ се с количката с багажа и чантата ми с документите и гледа витрините. изобщо не чул дори, че го търсим. . в това време и мъжът ми се появи  . исках да ги убия всички на място . казах им на летището, че щом системата им пропуска 10 годишно дете, с количка и багаж да си преминава ей така, без проблем, не знам , то терористите сигурно хич не им е проблем да взривят летището като за отскок само. това е събитие след 2002 г....когато уж сигурността беше повишена.

Дадох си труд да изчета цялата тема, започвам подред.

Не само се случва, но има и много добре организирана система за пласмент, по линия на която съм се сдобивала с доста скъпи парфюми на цена от порядъка 20-30-40 лв. ДжОби се и чекираният багаж, ако рентгенът е показал, че там има нещо, което си заслужава. За да ви шокирам допълнително мога да кажа, че 'пласментът' работи и по поръчка. Когато ми се налага да летя, никога не пътувам с току-що започнат парфюм или козметика, която не бих могла да прежаля. И дрехи се крадат от куфарите, понякога за по-лесно целият куфар се 'губи'. И както принципно недолюбвам летенето, по горните причини направо съм го намразила, предпочитам варианта 'дОната у мОбилето'.

А че проверките не трябва да са през куп за грош - така е.
За съжаление обаче колкото и сериозни да са, в крайна сметка терористът винаги успява да свърши това, което си е наумил по някакъв начин.
Приятелка на моя приятелка загина в началото на годината на Домодедово. И двете са дългогодишни служителки на Дойче банк, скъсваха са се да пътуват по тоя маршрут, по някаква случайност не бяха заедно сега.
Там на камикадзето изобщо не му се е налагало да се качва на самолета.
Проверяват ли вече и посрещачите?

Не е само на бг скенера, вчера ме събуха на Тулуза.
Обаче навсякъде проверяват избирателно, много народ минава без никаква проверка 

Като има правила-защо ги има?
Като няма-защо ги няма?

Тук събуват всички. Преди месец ме върнаха да си събуя ... джапанките

На всички руски летища, до /през които съм летяла, проверката започва директно от входа. На скенер се пускат всички възможни чанти, с които пътуваш, ако има торбичка с вестник - и тя минава през рентген. Питали са ме какво има в бутилка в раницата ми с лаптопа ( вода беше, не водка ) .  Скенерите са и за пътуващи , и за посрещачи. Още не мога да си представя как са пропуснали онзи камикадзе.
В Турция е същия случай. Ако обаче хванат нещо забранено, му се залепя етикетче с името ти и се праща при полицай. На излизане си получаваш нещото ( швейцарско ножче в моя случай  , аз съм патица , че го бях забравила в ръчния багаж). Оставила съм обаче друго швейцарско ножче на летището в Милано, да им приседне дано! 
Преди месец летяхме до Берлин през Франкфурт - еми, и в трансферните зали минавахме на проверка за сигурността.