Забраненият плод (Aşk-ı Memnu) ~ 57

За мен филмът е потвърждение на това, че няма черно, няма бяло. Всичко е в нюансите на сивото и въпрос на гледна точка. На мен лично ми помогна да осъзная някои ситуации, в които съм попадала и мотивите на другите около мен. Няма рецепти.

И накрая, има неписани морални правила, 10 божии заповеди - за тези които вярват, разбира - които не бива да бъдат пристъпвани.
Б и Б пристъпиха заедно една от тях;  а поотделно- Бех лъже (включително и себе си), а Бихтер извършва накрая най-тежкия грях, нещо неприемливо спрямо неписаните закони.

Така... не е случайно, когато попитах за сериите отначало. Никой не може да ме убеди, че Бихтер е била привързана към Аднан. Единственото, което видях е, че тя правеше всичко напук на майка си. Когато Аднан предложи брак на Бихтер, тя извади онази нейна лукава усмивчица от щастие - щастие, не че ще живее с Аднан, а че е постигнала това което иска, а именно - да отмъсти на Фирдевс за смъртта на баща си. Избра възможно най-долния начин - да е с човек, когото не обича, но въпреки това да се омъжи за него, да покаже на майка си, че той е избрал нея, а не Фирдевс. Досега не съм виждала Бихтер в друга светлина... няма и да я видя, жалко... От началото на филма това момиче само руши... на кого не е навредила, кого не е обидила? Фирдевс, колкото и да си го заслужава, все пак й е майка... Аднан, който я обичаше толкова много, че беше сляп за всички грешки, които прави... Нихал, която продължава да наранява... Бехлюл с постоянните си заплахи, че ще разкаже... Бюлент, въпреки, че не е виновен за абсолютно нищо... Мадам, Бешир, Сюлейман, дори сестра си. Пейкер винаги е била до нея, но когато разбра в какво е започнала да се превръща, когато видя другата й страна, се отдръпна, то се търпи до едно време... Наред с хората, на които вреди, цялата тази злоба към другите, се стоварва и върху нея... Страстта, която изпитваха Бехлюл и Бихтер се превърна от огън - в пепел. Вече между тях няма абсолютно нищо, дори Бехлюл да не е с Нихал, няма и да е с Бихтер. След всички неща, които си казаха...
Бехлюл иска да започне начисто, да заживее нов живот с Нихал. Седеф е била голямата и истинска любов за Бехлюл, но какво стана... те са се разделили, Бехлюл е тъжал месец, два, година и я е забравил, дори не си спомня за нея. Така щеше да стане и с Бихтер, щеше да я забрави, тя не му даде тази възможност. В сериала ни показаха, че Бихтер може да постигне всичко - всичко, което е поискала й се е поднесло на тепсия. Ако си беше дала малко зор да забрави Бехлюл, щеше да го постигне, както и много други неща... тя обаче не пожела... не че не можеше, не се опита... Беше се запънала, че иска Бехлюл, искаше да стане на нейното, искаше отново да тропне с крак и Бехлюл да се озове при нея, но той беше този, който се отказа да й играе по свирката. Това я ядоса още повече и провокира, отключи в нея достойната "дъщеря на Фирдевс". А той, горкичкият Бехлюл не я е виждал в такава светлина и се уплаши - наранява, заплашва, обижда... Бехлюл иска по-спокоен живот - ако бяха заедно с Бихтер, той постоянно щеше да се крие от хората, да не го видят, да не говорят... Това му дойде в повече и той избра другият път - Нихал. За връзката им трябва време, не е лесно да кажеш на човек "Обичам те", който до вчера ти е бил като роднина... Време... единствено времето щеше да изглади нещата.

 Има много по страшни неща в живота на човек от това че любимия те е зарязал и е поел по пътя си с друга. Нищо не може да ме убеди че си заслужава  да се застреляш за това . Нито ще си първата в такава ситуация нито последната . В този живот има хора загубили най милото най свиното - децата си . Те си знаят какво им е но продължават да живеят . Ето това е истинска загуба , ето след такова нещо не ти се живеее , а не защото някои си мухльо те е зарязал

Хей ,   недей така ! Разбира се , че живота не е само черен и бял , но ми е мъчно , че мислиш "Всичко е в нюансите на сивото " Не е така ! Аз вярвам , че в живота има дъга , че е разноцветен , шарен , пъстър и прекрасен ! Въпреки загубите , които съм имала ( не казвам преживяла , защото аз знам , че не могат да се преживеят ) , въпреки разочарованията , въпреки сивото - животът е прекрасен !   И винаги има дъга !

И дъгата има повече от 7 цвята....

  Точно така!
Аз също вярвам, че след най-тежките бури изгрява слънцето и се появява дъгата!
След лошото винаги идва и хубавото, само тряба да имаш сили и търпение да го дочакаш  

Напълно съм съгласна с твоето мнение...моите поздравления...

Може би точно това са искали да ни покажат сценаристите оставяики отворен финала

Благодаря ти Джолева...тези хора не пожелаха да отговорят на въпроса ми дали са загубили най-ценното в живота си и това което се е откъснало от сърцето ти...а само опяват,че не харесват начинът ми на писане и всичко друго е само пълнеж.Приятна вечер и целувки от мен... 

Колкото си поискаш , Славенка !   Колко си нарисуваш !

"Отворен" финал?
За мен по-затворен от този няма как да бъде.

Напълно съм съгласна! Даже и аз щях да попитам на кое се казва отворен финал? Кое го прави такъв?

"Отворен" го прави това, че занем само какъв е краят на Бихтер. За останалите можем само да си фантазираме... 

А какво точно разбирате под "отворен финал"...?

snn- пак сме писали заедно   

Значи всеки финал е отворен! Винаги можем да пофантазираме, какво би се случило с героите след време!