АПРИЛската дружина, с бодра крачка тръгва на градина!

Филмчета в YouTube. Люлее се на люлката и иска да гледа през това време влакове- не само Томас, но и клипчета на парни влакове. Хубавото е, че ги гледа отдалеч. Само аз му знам специалния код за клипчетата: "Влака казва тин-тин", "Синьото!", "Томас Фиш"- епизодът, където Томас превозва риба.

Има си няколко любими клипчета с Томас, гледа ги по няколко пъти за деня, не се събира повече от половин час. Слуша песничката и повтаря имената.

Сега му взех и една книжка, на английски е, но с илюстрации.

ТВ не гледа, обича "бавни" филмчета, разните Бакуган и други не може да ги следи. Предпочита да гледа познати клипчета по повече пъти. Гледа и Муминтрол.

Обичам Томас, защото все едно е метафора за живота ми. Локомотивите закачат вагоните, теглят ги, а вагоните почват да се хилят и да се дърпат и излизат от релсите. И аз като Томас закачих едни прекалено тежки и непослушни вагони и се наложи да ги откача и да ги лашна в трета глуха. Добре че имаше после кой да помогне да разчистим линията...

Ех Мамасита как го каза само  Аз преди много години имах подобна на твоя брак връзка но успях да се усъзная навреме че той иска да угоди на майка си / 69 годишна тогава/ да се ожени и да има дете за което аз не бях готова 
Аз днес съм на вълна угаждане на малчовци те са на ясла а аз изпълнявам нарежданията 
довечера като си дойдот ще бъдат много щастливи от няколко дни искаха да им направя курабиики и днес ще ги получат . Ники вчера ми се разсърди че към постните чушки няма месо и не бяха уважени подобаващо  За днес съм решила да опека кълчици  че детето дае доволно
Ние влакове харесваме ходим на гарата да ги гледаме но засега не сме се возили
Вери успех в начинанието с Вики  ние още си ги моцаме само вечер като заспиват
Бен Далинка много послушна тайфуните я издържали 15-20 мин я не 
Отивам да  и подобия че да си видя къщичката чиста поне доката се върнат от ясла

Вери, радвам се, че всичко върви на добре.  

И аз планирам първо посещение на куклен театър, но съм в чуденка дали няма да ми се наложи да ги гоня между редовете. Големи бесове са като идат някъде на затворено голямо пространство и въобще на публично място.   Крещят, викат, търкалят се, тичат, гонят се.   Аз викам след тях, но никой не ме чува и въобще сме голям "сеир". Последния път ме пуснаха с предимство пред лекарския кабинет явно щото им писна да вдигаме врява.   Отделно, че те обърсаха пода, облизаха вратите, стените и седалките... Вашите така ли се държат?
Ако са разделени, няма подобно поведение - седят си мирно и кротко до мен. Обаче двете в комплект - това е ураган. НеАм нерви на моменти...

Иначе постановката е "Трите прасенца" (любима приказка), на 19.11. от 10.30 ч. Дават го за над 3 г.

Леле Жабче мен ме беше срам да кажа как се държаха мойчките пред кабинета УНГ докато влезем 30 мин крещене , гонене и кикот сигурно отслабнах 1 кило не че нямам нужда А пред очния кабинет се наложи да раздам бибите   че излезнаха и ни направиха забележка че вдигаме много шум / меко казано/  нас обаче ни е страх от мъже и това малко ги озъптява като срещнат някой и беж при мама  
И да се посмеете преминава прегледа при УНГ и жената почва да оправя бумащината при което Мади казва " Тао аз отива на лабота " оправя се все едно има чанта на рамото и тръшва вратата след себе си  /баща и беше отвън с Ники / 

Много хубаво му разказваше играта на татко си Яна. Забелязах. Мъжът ти беше даден за пример. 
Разбира се, че така се държи и Мис Каприз, Жабче. Мен затова и ме хвана големия бяс срещу педиатърката ни, че не може да съобрази, че просто пред вратата е нормално да има и деца, които колкото и кротки да са, не са някакви кукли, седящи си само върху дупето. И след като няма опашка от пациенти, а ти си наред няма как да си изведеш детето да беснее нейде навън. 
Вери, да се възстановява бързо твоето момче, за да вземете малко глътка спокойствие.
Браво на Дали. Аз от лятото съм нагледала афиша за посещение на куклен "вятър". У дома не върви в правилна посока представянето. Но може на истински театър да се случи концентрация някаква. В колата любимата постановка е за ръка на мама и щипки (някои хора си имаме щипки за игра и в колата  )
Бушонът на Мария й помина. Зверска изглеждаше ситуацията. Но като се замисля, МАрия въобще не умее да пада. Всичките й срещи със земята са се състояли по главата - основно в чене-областта.
Мамасита, след твоето включване се сетих за другият ни случай на бягство от "мама-маминка" Какво ли става с Дея?  Между другото абсолютно всичко през което вървиш е вече написан сценарий. Заплахи, че ще отнамат детето, шантажи ... Накрая ако се състои свиждане, то представлява отвеждане при бабата, а таткото не е сред присъстващите. Накрая се загубва напълно.

Иммено затова не се притеснявам, защото всичко е по сценарий, типичен за развод по български.

Малко ми е тъжно, а и съм ядосана, че въпреки всички опити да го разтърся този човек, да му кажа- спри се, помисли, спри със заплахите, дръж се като джентълмен и ще имаш по-добра връзка със сина си, пак не възприема. Но- изборът в края на краищата си е негов и ако не направи правилния, просто ще си играем играта на режим на посещения, ще бъде физически със сина си, но не и духовно, защото Ангел ще е възпитан в едни по-други ценности на мъжествеността, които ще му преподам аз. Нищо, че съм жена- тези ценности не са ми чужди.

Ами не е трудно да се сетиш, че децата на тази възраст са така... или поне някои. Щото редовно от 20тина дечица пред кабинетите, само моите са хали.   И всички ме гледат къде осъдително, къде съжалително.
Наскоро ходихме на преглед при детски пулмолог. Ами там хората се сетили и сложили в едно ъгълче на коридора детска къщичка с пързалчица. Вярно, мъничка, но достатъчна да занимае децата докато чакат за преглед пред вратата. Яна си поигра хубаво, даже си намери другарче за игри - един младеж на име Ники.   "Аз съм Яна!", "Аз съм Ники". "Аз има коте" "..." "Ая (Йоана) има ичка (сърничка)", "Мама купи!" и т.н.  

Което ми напомня за един диалог от онзи ден на улицата. Купуваме варена царевица. Йоана се хваща за гащите и започва да мрънка, че има ако. Грабвам я аз и се скриваме зад едно храстче наблизо, от което обаче нямам видимост към другия елемент от двойката. А той не иска да дойде при нас. Добре, че бърбореше през цялото време, та да съм спокойна, че е там. "Аз съм Яна.. Иска цаевичка.... Иш, аз има коте." Лелята я пита: "Как се казва котето?" "Мъи (Мари, от Аристокотки)". Междувременно през изречение информира всички наоколо: "Ая има ако!"

Сладурки са двете! А и са стигнали до идеята за "аз". Ангел го е казал общо три пъти и му беше много странно, все още говори в трето лице.

Само да попитам- с всички ли са диви или само с мама Жабче?

Забелязвам, че има номера, които малкият ми ги играе само на мен. Иначе е джентълмен.

  За кукленият театър, още миналата година пробвахме с Елена заедно с каките, никакъв интерес, основно занимание кърмене, за да я усмиря. В детската градина обаче веднъж месечно идва куклен театър и може би от там е свикнала. Миналата седмица, докато бях извън София, мъжът ми е водил трите на куклен моно театър - Аладин и вълшебната лампа. Елена е издържала през цялото време, само към края е станала и е отишла отпред да гледа, защото е имало хора които са и пречили. Затова предвидете и вземете евентуално по-рано билети някъде отпред, за да няма много възрастни пред вас, които са заедно с децата.

Ами предимно с мене така се държат. Вкъщи задължително, навън вече и без мен са диви. Миналия път водихме и дядо им с нас в поликлиниката, ми той се препоти 100 пъти горкия, не можем да ги усмирим.
Всички казват, че е период и отминава около 3тата годинка, ама дали ще оцелея дотогава, питам се все по-често. 

Отнякъде научих за приказката The Velveteen Rabbit (Кадифеното зайче)- превеждат я и плюшеното, но кадифеното ми звучи по-добре. Има я в нета на български и английски, за съжаление не е преведена като книжка.

Култова история.

  Определено след определена възраст и близнаците заедно, навън може да стоят кротко повече време и да слушат малко повече. Много добре си спомням лудницата около тази възраст и наистина сам с единият близнак или както съм сега сама с Елена много по-лесно се контролира положението. Подкукуросването една друга обаче сега, когато са на пет годинки все още го има, но определено са и по-големи и по-лесно може да се разбереш и излезеш на глава с тях. Посещаването на детска градина и свикването с правилата там, също са от полза в известна степен.

О, в детската градина са кротушки. Любимките на лелите. Щото не ги занимават, играят си двете заедно и не искат персонално внимание. Яна от време на време само си показва рогцата, но явно не е като вкъщи. Излязат ли обаче от яслата и се започва с овнешкото поведение. 

Страхотна тема сте хванали
ДА ви кажа че и Диди спада към групата със дивите подвизи, да ви разкажа за нашите танци
Ходим ние всеки петък от 6:15 до към 6:45 след обед на танци, и нашата хубавица нагласена с туту поличка, балетни обувки и опашлета започва още с пристигането да мери танцовата зала колко е дълга и колко бързо може да я вземе на галоп, едно детенце започва да пълзи и тя до него също се лепва, то се отдръпва(случихме на група с немного френдли деца) само едно българче има с което си уйдисват и се заиграва, та госпожата започва с танците, ние трябва да сме в кръг като класа се казва мами анд ме(те да танцуваме с мама) да ама не Диди е твърде заета да тича наоколо и да подбутва децата, аз търча с големия корем след нея карам я да се извинява на децата, тя го прави с дяволита усмивка и право при следващото детенце да подбутне(след няколко такива бутания и предупреждения от моя страна да не го прави) я хванах под мишница и навън от залата(обесних и че е наказана и няма да си довърши танците, тъй като не танцува а се бута в децата и е лоша)При което Диди в колата ми вика след дълга тишина - мамо аз не съм лоша нали? Обеснявам не ти не си лоша, ти си добро дете, но вършииш лоши неща, като бутане, блъскане и удряне на децата, на никое не му харесва да е блъскано затова те прибрах и стикерче даже не получи(накрая госпожата им дава стикери като награда)
При което тя ми казва - Мамо аз обещавам че няма да блъскам повече децата и другия път ще съм добра
И така след това не е блъскала, но пак се закача с децата де  
Имам съмнения че от неспането през деня е много превъзбудена след обед и затова, но все пак това не я извинява трябва да се научи че като не се държи добре има наказания Нямам търпение да стане на 3г и уж тази фаза да премине
Освен там по парковете се заиграва с децата и не ги блъска, даже в БГ като бяхме нея я блъскаха и тя ги гледаше учудено, а пък изведнъж какво нахакано стана
Малиии изписах цял ферман, сории
Вери Найс безболезнено отказване от бибката и скорошно оздравяване на тати
Определено ние не сме за театър или друга сценична изява, Диди не може да стои мирна повече от 30мин, освен ако не гледа някакво филмче, сега сме на фаза Принцесата и Жабокът(знам му думите вече) преди беше Мики Маус и Томас

Миме, поне е мълчала, че при нас подобно отмъкване от интересно занимание + конско завършва с истерични писъци, търкаляне и кански рев. Казват ми, че съм лоша, плезят ми се.   Маймуни големи. Иначе съперничеството е постоянно, но ако се карам само на едната, другата веднага скача да я защитава - "Това е мойта Ая, няма кайа се, ааа!" и размахва пръст.    Нашият татко е съвсем отчаян вече, все ме обвинява, че съм ги разглезила.
От две седмици сме в ново жилище и вече получихме оплакване от съседите - децата много скачали, тичали, викали. Че и ревяли през нощта.   А за добре дошли на два пъти ни надупчиха гумите на колата на паркинга. Та каръшката ни серия продължава.