АПРИЛската дружина, с бодра крачка тръгва на градина!

Мамасита, добре че се появи наоколо, за да се пораздвижи темата. Сега ако вземат и други другари, т.е. другарки   да се появят, ще стане истинки приятно.
Мики-синьото око почти веднага след получаването на бойния трофей - http://glorimaria.snimka.bg/family/esen-zima-2011.623721.25508213
Наоколо има снимки все от любимата напоследък поза. Разпльокана на пода и рисуваща.
Плод на тези пози е първото писмо до Дядо Коледа (само да е посмял да не разчете написаното) - http://glorimaria.snimka.bg/family/esen-zima-2011.623721.25508215, както и първия семеен портрет - http://glorimaria.snimka.bg/family/esen-zima-2011.623721.25508224.  

Oле, милата Мария, какъв цветен бушон...
От мен е призната за писателка и художничка. Калиграфите пасти да ядат...

Ние се обзаведохме с баба Шарка/варицела/. Баткото я довлече от градината, днес му изби първата пъпчица с мехурче. Дано я изкара/т/ леко.

Кикича няма никакъв интерес към филмчета, не броя рекламите. Има си любими, които чуе ли ги, го привличат като магнит. Сега батко му е на вълна "Полярен експрес", който дори не е дублиран, та покрай него се зазяпва/м/.

Да споделя и аз 1 -2  Кикови лафа. Знае основните цветове и мама нали е гадна, го пита за една оранжева играчка. Той мисли, мисли и накрая отсече, че е "по/р/токауова".
Наскоро, когато се беше вледенило навън и бях за малко на балкона му казах да влиза вътре, че лютата баба Зима ще му щипне бузките. Лелее, като се оцълки:"Коя е баба Зима?", "Защо е люта?". Сигурно си мисли, че е някоя стара бабичка, намазана с люти чушки. Та....имаше разяснения.

Не успяхме да се вредим за мерки и теглики, но здраве да е  Детенце определено тежи повече, а и високичка си върви, да не говорим за големината на обувките 
Кукления театър за мен беше пълна изненада, бях готова всеки момент да я изведа, но не би  Тя е свикнала да гледа филмчета и да следи какво става, както и самата тя да изживява емоционално моментите  За панаири, колкото щете, такива тръшкания и ревове е имало  Неспасяемо е понякога положението и както и вие казвате, особено като чакаш пред лекарския кабинет, хем няма мърдане, хем няма как да я укротиш 

poem, и при нас може би има някой кътник, който не успях да усетя или видя, защото изведнъж се зачерви дудито, а това го правеше само като избива някой зъб... а и е дооооста спокойна последните няколко дни, няма спиране на мрънкането 
Тя ми прави редовно номера за приспиването (не съм сигурна дали ви го разказвах), лъже ме, че й се пишка/ака ( и за двете доскоро казваше 'акош'), за да не ляга да спи и само се слагаме на гърнето по ен пъти  Ама спрях да й се връзвам 
Nanny, честита ви шарка и леко минаване 

Жабче, миналата година където живеехме и на нас ни направиха забележка че тропаме много, а то даже тя проходи последните месеци като бяхме там 

Ооо бен, същия вечерен цирк е и при нас. Но аз се разлютявам като ме излъже и почна да се напъва за по две капки и констатира "толкова е само"  Но пък плез 5 мин му се пие вода  , а не мога да му откажа вода...И не стига че заспива късно и със сто зора, от как сменихме времето става и неприлично рано  Днес толкова рано стана, че успяхме да закусваме в къщи, да стигнем първи в градината и да огладнее за тамошната закуска 

Добро утро!

И аз много разчитах на тази смяна на времето, за да почне да става по навреме госпожицата, но й държа влага точно два дни и сега пак аз я будя и все бързаме и тази сутрин, стигайки в 9 без 5, пак ни посрещнаха с "Хайде, закъснявате за закуската". Но пак, че се класирахме, де

Nanny, да ви минава бързо и леко шарката. Дано възрастните да сте я карали.

Рони, бойния трофей на Мария много внушителен - милото  Но пък на другите снимки се вижда, че е поотминало вече. Дано не се е стреснала много. Страхотен портрет си имате семейството 
Very, как прие Вики срязаната биба?
Дани, тихичко пу-пу за двете седмички и да стават повече.
И аз тихичко ще кажа, че вече седмица няма нощни похождения и будения. Вярно късно заспива, но и това е нещо засега  .

И мен ме мотае за приспиването, но като кажа, че Гордън носи вагони със сънче и да ляга веднага, че ще причини объркване и закъснения на разписанието- веднага е готов.

Изобщо, като му кажа, че е причинил объркване и закъснения (confusion and delay) и се стяга. Казвам го с интонацията на The Fat Controller. Ангел и той нали е един от парните влакове, слуша.

Наистина, Томас е много възпитателна приказка.

Жабче, какви се тези дивни мижитурки, които не могат да се изправят с лицето си, за да си кажат, че имат претенции за нещо, което не е тяхно??? Егаси плиткоумните тъпомери!!! То много мозък трябва, за да ти хрумне, че колата е необходимост, особено когато си с две деца. Имате ли идея кой го е направил? Имате ресурс, ако ви се занимава да поставите хората по местата им. Не оставяйте нещата така.
За шума - опитвам се да я ограничавам Мария да не хвърчи и скача много, не че тези под нас точно това заслужават. Но все пак искам след време да съм положила основите на съобразяването, когато нямаме причини да отмъщаваме безпричинно. До нас има бебе, което ще стане на 1 скоро. Как може да има деца, на които гласът не им се чува ми е пълна мистерия. 
Тихичко браво на Гери. Все така да бъде. 
А аз си отглеждам Монк. С мити ръце не се пипа, вратите се отварят като хирург - с лактите. Земята не се пипа даже и дома, изправя се без опора. Всяко влизане в тоалетната е, за да намести на правилна дължина тоалентата хартия на поставката. 
И понеже скоро не съм си хвалила отрочето  , нещо от снощи. На детето взе да му писва вече медикаментозната интервенция и за да си облекча екшъна, казвам, че ще дам подкуп ако си изпие сиропчето без да се сърди. И за да не руша авторитет с лъжи, отивам и взимам 3 топчета от тайните запаси (госпожицата си ги знае къде са) Бонибон. Мария си е намерила още скрити съкровища, останали неизядени от един друг път. Вечерта пак трябва да дам от сиропа за кашлица, детето идва с готовност, отваря уста и поема кръгом с бодра крачка към кухнята. В движение информира "Мамо, МаЛия сега пак иска подкуп".   
Другото - "Мамоо, бЛъкни си в деколтето и дай на Малия ц**а. Сега тлябва малко да си поцока, защото е малка" Не знам защо става малка, когато стане тъмно. 


А, то темата вече била на привършване. Докарахме я до Коледа. Браво на нас. 

В тази връзка, ще помоля някой да пусне новата, доста съображения имам, за да го направя.

Мерси.

Рони, сериозни подозрения имаме кой е авторът на вандалската проява. Мястото се вижда идеално от прозореца на хола ни и е подложено на сериозни наблюдения. Този уикенд поредният "нахалник", дръзнал да спре на това място, беше изненадан със счупени предни стъкла на колата. Колата отново беше с две детски столчета отзад... тоест не е трудно да се сетиш, че семейството е с две малки деца и колата е необходимост. Направо умът ми не го побира. На въпросното място спира общо взето един и същ черен VW Golf, който си седи здрав и непокътнат. Вече сме му замислили някои работици на собственика му... Жалко, че няма търговски обект с камери наблизо, щеше да стане по-интересно.

По въпроса с цокането и ние бъркаме в деколтето. "Иска цокам малко. Аз съм бебе."  
А мистерията с нечуващите се гласове на бебетата... ми то докъм 9-10 месечни и на моите не им се чуваха гласовете. После обаче, ела да видиш. Наваксаха си, че и отгоре. Бившите ни съседи сигурно благославят деня, в който се изнесохме.   Макар, че пък те нито веднъж не ни направиха забележка. Отричаха да им пречим дори и когато им се извинявах като ги видя.

Мамасита, Йоана нарича сестра си с името - Яна. Яна също може да казва "Уаня" вместо Ая, но си предпочита бебешкото название. Като бяха по-малки казваше Ая и на себе си и на Йоана. Йоана пък наричаше Яна - Аба.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=620795.msg20160791#msg20160791 - Нова тема, омазах положението.

аз пък даже се разписах в нея