Мама ще води коремчето на море, че от Септември ще бърше само наакано дупе!

Мишчица, с теб май ще ги мислим в родилното имената   Аз пък, точно защото съм овен искам дете лъв, за да се разбирам с него, защото с дева хич не се разбирам. Освен това гаджето ми е стрелец, така че с дете лъв ставаме непобедим и много задружен тандем )) Ама Господ ги решава тия работи, не мога да си го избирам  

Герито, без да те паникьосвам, ама и на годинка и половина още не са деца, така както си си представяла. Пак не можеш да го оставяш само за секунда, защото пада, удря се, всичко пипа и лапа, намира наелонов плик и си го слага на главата, тича с храна в устата, пада и се задавя, обича да бърка там, където има ток, да си играе с намерена кърфица или пък да лапне фас от тротоара... абе всяка минута нещо ново и опасно измисля, аз чак не вярвам на очите си и не съм очаквала в един дом да има толкова много опасности...  Трябва да започне не просто да разбира какво му казваш, а и да те послуша, като кажеш нещо да не прави, а това при някои деца става на 2 годинки, при други на 3, при трети... не се знае. Така че, радвай се докато е в количка и само то теб зависи къде отивате и какво си слага в устата... защото после ще плачеш за това време  

Джордж е направо супер, да не стане Жорж, че идва малко лигаво 

Герито, спокойно, като се роди ще почнеш да го мислиш какви глупости ще върши като тинейджър Иначе по темата, всичко се учи в движение

Тара,в едно изследване бях чела,че до около 2 години не разбират разлика в " не пипай"  и "пипай" За тях било едно и също.Оказва се,че на детето трябва да се обяснис много повече думи защо не се пипа и какво следва ако пипне, и обратно

Хахаха, аз без да го знам това, на племенника, непрекъснато му обяснявам "това недей да го лапаш, защото е много мръсно и може да се разболееш", "това камъче не го хвърлай през бакона, защото може долу да има човек и да го удариш и той да плаче" и т.н., защото ми е някак заповедно само да кажа "не", ама ако знаеш как странно ме гледат хората, че обяснявам разни такива подробни неща на толкова малко дете... чак почвам да се чувствам глупаво, все едно да вървя и сама да си говоря  

Мамчета, здравейте!!!
Я кажете..Кои от вас ще раждат в Токуда?
...Живот и здраве...аз не съм от най-активните във форума, но си ви следя..бременността си върви добре, без особени оплаквания, освен умората покрай бъдещата кака, добре, че мъжа ми много помага!!! При нас единственото име, за което сме постигнали съгласие е Максим.Затова пък другите роднини не го харесват много...ама..кой ще ги слуша тях?!
Ние обзавеждаме апартамент в момента, като се почне от настилките и всичко..никога не съм предполагала ,че е толкова трудно и трудоемко това начинание...!
И жегите доста ни мъчат...Как мислите, безрасъдно ли е уикенд в планината(2 нощи), далече от цивилизацията в началото на 8ми месец?Много ни се иска, но знаем, че съществува и известен риск..(втория път много бързо протичали нещата...)
Хайде, кураж на всички ви!!!

Съгласна съм с Тара . Затова по-голям ефект има да им говориш с положителни глаголи на тази възраст, вместо недей да тичаш, върви бавно, защото децата не правят връзката между не и глагола и правят точно обратното, те чуват тичаш Но до 3г си е трудна комуникацията. Поне при нас едва сега се вижда значителен напредък и в самостоятелността и в комуникацията и т.н.

Добро ви утро мамита,


снощи не успях, но сега искам да ви разкажа за вчерашното ни преживяване в Шейново с Na Mama Misheto. Просто с две думи- нямам думи, ако не беше прекрасната доктор Гагова, при която държа да раждам, тия директно ми отпадат от класацията!!!
Първо отиваме на време в 14,15 бяхме там за уреченото начало 14,30. На входа ни посреща един ДЕДО, който ни упътва към 4 етаж където да чакаме пред една зала, речено сторено. Веднага ни направи впечатление и на двете, че това е етаж на който няма родилки, а е гинекологично отделение, което е за оперирани възрастни дами......но ние поседнахме там и зачакахме, и дъра-бъра поне си побъбрихме но така в игри и закачки, мина час и косур и никой не ни еб...Едното мами се обажда на регистратурата да пита какво става и ще има ли кой да ни поеме, от там и отговарят нещо в духа:'Чакайте един висок доктор с брада да дойде и да ви поеме, ма нема име нема нищо. Към 15,30 се появява въпросния зашеметителен дришльо, не знам на колко години е тоя, но ми изглеждаше подигравателно млад за да го изпратят и точно той , а не опитна акушерка да ни разказва какво и как. И той видимо учуден ни споделя че групата в 14,30 отдавна е приключила и нямал дори и идея, че има жени чакащи на 4 етаж, абе ужас......но се смили над нас и реши да ни разведе. Донесе ни калцуни и роби и първо ни закара на 2 етаж, където се намира Неонаталогичното отделение, където са всички бебета. Там ни обясни как ги мият, обличат, как на всеки 3 часа ни ги дават за кърмене и от 12 до 6 сутрин ние си почиваме, а те ги хранят нощем. После се качихме на 3 етаж където са родилните зали, предродилното.....оказа се, че можем да видим само т.нар ВИП зала, защото в другите течаха раждания в операционните имаше секцио (един бог знае така ли е или просто ......оф нервя се само като се сетя) Залата е много малка, там "докторчето", което се оказа болничния психолог ни обясни важните за раждането неща, чуйте - да слушаме какво ни кава екипа, когато трябва да дишаме да дишаме, когато трябва да напъваме, едвам издържах да не му шибна един на тоя гъз, който имам усещането че се изживява на някакъв секс символ.
После слезнахме на етаж1 , на който се намира стационара, там където ни превеждат след раждане, да видим стаите, баните и т.н, норамлна баня, беше чистичко да си призная, класи над мизерията в майчин дом, но в стаята, която решиха да ни покажат, малка с две легла и телевизор, докторчето почука и се "хлъзна" леко вътре. След малко отваря и отвътре освен него ни посреща и една леля с престилка, на която най-вероятно нарушихме следобедната дрямка, е това милинки ме доразби. Въпросната леля, казвам щото нито докторчето нито тя носеха някакъв бадж, от който да разбереш кой кой е и какво работи там, та лелката ни покани да поседнем на креватчетата, да ги тестваме. Пълен цирк,...с това по живо по здраво се раделихме с пожелания за успехи и благопожелания.........А збравих да спомена че Na MAma Misheto й се наложи да си тръгне точно преди да зпочне тур-а, защото момичето си имаше други ангажименти, но Здравче да знаеш нищо не си изпуснала мила........основните неща, които докторчето каза да се носят са: лична карта, обменна карта, всякакви изследвания и направление Н7 за хоспитализация. Друго каквото ние преценим.
Това е от мен и Рада:-))) Целувки

Герито направо ме втрещи  . Ма как бе момиче на 1 година могат да бъдат големи, та те тепърва прохождат, за говорене почти не можем да говорима, а какво става за разбиране и послушание. За съжаление всичко зависи от детенцето, някои за по-кротки и податливи на възпитание, други са палави и непослушни. Моята дъщеря е на 2 години, вече се опитва да говори, всичко разбира и слуша САМО когато тя поиска. Много добре разбира разликата от "може" и "не може", но когато както й изнася. Още лапа разни неща-предимно играчки от земята, тича и се спъва. Мога да кажа, че след 3-тата година са по-осъзнати, но не всички.
Аз гледам да подхождам към всяка една ситуация с положителна нагласа и с добро, но понякога е абсолютно невъзможно да й се обясни нещо-тя просто се дери и пищи или пък съвсем умишлено ходи удря и бута другите деца. Когато не става с добро, става с лошо и стигаме до наказване или пляскане по ръчичката, ако е направила някаква беля. Но знам, че всичко това са периоди, а и в момента караме "бебешки пубертет" та чакам към 3-тата година да сме много по-послушни.
Много е сложно, за това както ти е казала Тара, радвай се, когато е още малко и абсолютно зависимо от теб. Не се притеснявай, винаги има първи път, майчинският ни инстинкт е много силен и винаги знаем, кое и как е най-добро за нашите дечица, сигурна съм, че ще се справиш.  

ГЕРИTO Споко, толко бързо ще влезнеш в ритъм че ще ти се струва че цял живот деца си гледала....просто щото няма да имаш друг избор  .

Между другото момичета най-трудният период за мен си остава възрастта между 2 и 3 години. Преди това не е толкова лошо като че ли, но това е възрастта на бебешкият пубертет, в който период не веднъж съм се замисляла да потърся психолог за себе си  . Много ми беше трудно точно тогава. Детето разбира абсолютно всичко, ходи стабилно, започва да става сравнително самостоятелно в някои отношения /моят син по това време ходеше на ясла и вече се хранеше, обуваше и обличаше някои дрехи сам/.... и точно в този период изгражда характера си. Всичко беше напук, отрицание, своеволие....абе ....нямам думи. Мислех че ако така продължат нещата никога няма да се съглася за второ дете. Но...невероятно но факт, някак си около 3 годинки и 2-3 месеца моето дете порасна изведнъж. В момента мога да кажа, че е почти послушно  , разбрано и умно дете. Естествено проявява характер /все пак е овен/, но пък вече с доводи и след един разговор сам стига до извода какво е правилно и не. Така, че момичета не се шашкайте...първата годинка е рай  .

Диди, нЕма как в градината да го наричат Джорж...повярвай ми, ще му измислят възможно най-тъпото умалително  . На мен Жоро ми звучи много мъжкарско  . Хубаво е че по градините се отучеха на Александрите и Александровците да ги наричат Сашо/Сашка  .
Тара и аз като теб много се радвах, че със сина ми ставаме трима овни...страешен тандем и т.н......но както описах по-горе, незнам как ще преживея още едно такова своенравно, твърдоглаво и "огнено" дете  .  Може би вече наистина ще трябва да намеря психолог за себе си....и то в дългосрочен план  .
Галче Това, че децата не разбират добре думичката не....не съм много сигурна. Сина ми например във възрастта около 2 много добре знаеше и казваше че НЕ иска супичка, но пък ИСКА бонбонки  .
Евита лелееее, каква е тая пародия дето разказваш.....направо се замислям вече за тва Шейново и аз. По принцип на там клоня ама.....

Евита, както винаги си имала интересен ден  На теб ако не ти е екшън и не те изнерви някой, значи нещо не е наред  Обаче пък непрекъснато попадаш на разни секси доктори  Да не ти пука, мила, нали отиваш там заради твойта си докторка, на останалото просто не обръщай внимание.

Мишчица, верно че овните сме трудни понякога и докато порастнем достатъчно, за да осъзнаем, че разума е по-ценен от ината  сме доста опаки, обаче сме директни и откровенни и никой не може да се съмнява какво точно мислим, докато девите.... ох, там са много неясни нещата... мен от това ме  е най-страх  Освен това за овните е важно щастието на тези, които обичаме и сме готови на всичко, за да зарадваме близък човек, а при девите на първо място е "аз", собствените цели, личното удовлетворение... а аз с хора, които гледат само себе си, въобще не желая да контактувам, какво остава да сме едно семейство 

дано да е така   много много съм уплашена аз.. това хормоните ли така ми повлияха, не знам защо имах някак си други впечатления

Евита, и за Майчин дом в миналата тема и по в началото имаше лоши отзиви, и за болницата във Варна ... и за всички болници - аз не съм лежала никога до сега, но от болничните изживявания в семейството ми досега знам, че пълниш дисагите и джобовете, затаяваш дъх и влизаш....това ни е здравната система няма как. радвай се че си намерила съзнателен лекар, на който имаш доверие, защото това е хипер мега важно!

Тара, сега ще ти пусна една статия на най добрия астролог в САЩ Линда Гудман.
http://funbg.net/deva/deteto-deva.html за всички,които ще имат или ще  имаме дете под знака на Дева

Гудман намира винаги  добра дума за всяка зодия Направо си е поет, писач, а не астролог. Това са ми най-приятните за четене хороскопи.

Относно Шейново аз съм раждала там и съм супер доволна. И преди две години пак ни развеждаше психолога и представянето беше горе доло като това сега което описва Evita_Peronski. Ходила съм и в Майчин дом и в Тина Киркова, но като база и отношение Шейново са най-добрите. Може би аз така съм попаднала, но и сега пак се доверявам на тази болница.