Искало ли ви се е понякога, да кривнете от пътя?

Ох, Gia, намери какво да питаш! Ангелогласният хор пак е запял. 

Ето ти откровен отговор: да, изневерявала съм в една моя връзка, съвместно съжителство, повече от петгодишно (аз на петилетки ги карам обикновено  ). Дали съжалявам? Не, защото така започна следващата петилетка.  И освен това аз изневерявам, когато наистина съм пробвала де що се сетиш за освежаване и поддържане на комуникация, тръпка и т.н. И като няма никой отсреща.... Ами, сори. Но аз и де факто си бях тръгнала вече вътрешно. Стоях защото имаше големи драми, то не бяха сълзи, то... Но самата изневяра не ме накара да се чувствам по-добре, по-скоро ми даде повод да дам повод за край на връзката.

И също така категорично подкрепям Бояна - не съществува за мен връзка, съжителство, брак или каквато и форма да има, което да заслужава пазенето на всяка цена. Познавам много, твърде много, живеещи заедно по една или повече от вече изброените причини, но НЕ и любов. В момента, в който не ми трепва, когато чуя вратата или изобщо не ме интересува ще я чуя ли днес, за мен нещата са приключили. Всичко останало в моите очи е лицемерие - и спрямо мен самата, и спрямо партньора, тъй като и двамата са лишени от възможността да бъдат във връзка с някой, който ще е по-добър партньор.

В този смисъл, за мен по-честно е да се наричат нещата с истинските им имена и да си търси всеки щастието. Но флиртовете пък изобщо не ги броя. Разбира се, че има милион начини човек да флиртува, без да се налага да внимавал. Много ми стана смешно. 

И на мен ми става, ама знам какво.

Като знаеш, защо питаш? Да ти разкажа някои пикантни истории. Няма да ти мине номера.

Е,то в случая на авторката е било случайно,но....
Ето,след някой и друг месец,тя вече търси нов флирт.Стария вече не носи тръпки и тя иска нещо ново....
Къде в това е партньора й?   
Ако аз съм с някого,ама постоянно ми се искат нови и нови тръпки,за какво да стоя с него?
Значи нещо яко липсва...И май не е само временно неоказване на внимание...
Затова написах ,че според това,което споделя,аз си правя извода ,че връзката й вече е изчерпана и в нея няма нищо за поддържане.
И е по-добре да я прекрати и да се отдава на тръпките си,докато е млада ,без деца ....

И не,не я порицавам.Но не е нормално да стоиш с някого,пък все да търсиш тръпките извън връзката си.
За мен това не е любов и не е добра основа за семейство.Или най-малкото за дълготрайни отношения.

И ,права е Бояна,определено е вярно ,че човек трябва да мине поне през няколко връзки,за да може да се ориентира в отношенията мъж/жена.И да знае,какво му трябва ,за да е щастлив.
Моят брак е точно 4-та ми сериозна връзка.   
Изключвам разни краткотрайни ...
Явно е трябвало да мина през другите три,за да разбера за себе си какво искам или не искам от човека до себе си.

Ами, да, зная как разсъждават младите момичета! Какво, ще ми отнемеш знанието ли? Хайде, хайде, не ги ядем доматите с колците! Тръпката си е тръпка, но една жена трябва да е точно с акъл на 15-годишна и потънала в света на Арлекин или разни тъпи филмчета, че да мисли, че животът е само тръпка, че флиртовете са невинни, а мъжете си умирВат тя да ги прави на маймуни. А тръпката какво, днес тръпка, утре тръпка, и накрая от тръпки се чуди защо другите хора имат семейства, а тя е само тръпка. Или остава във връзка, която й тежи, а си тръпкосва през шест месеца.
За изпащането го обясних още в първите си постове - мъжете като цяло са праволинейни, може да има флирт, но целта му е винаги секс, пък  той мимоходом може да й обяснява как иска да живее с нея. И когато мацката много се заиграе на котка и мишка, рискува да се окаже в ролята на мишката с един разярен котарак срещу себе си. С този й се е разминало, още повече че е запознанство през интернет, където ни ги знаеш, ни ги познаваш. Обаче със следващия може да не е такава късметлийка и да попадне на някой, който не йпоставя ултиматум, а започва направо да атакува. Случки такива колкото щеш, не си мислете, че мъжете търпят някоя да им се прави на фаталната жена и после да се дърпа. Както се казваше във вица, "а като ЕдИ кИфтетата нИ рИва, а сИга рИвеш". така че, няма невинни флиртове, като си казал А, трябва да си готов да кажеш и Б. Ако не ти стиска да стигнеш до Б-то, по-добре не се прави на голяматаработа, че ще си го отнесеш.

Eдна има само, дето ходи и пръска мъдрост  навсякъде 

Ама виж, с това болднатото хич не си на прав път. Традиционно авторите на тези теми имат просто нужда не да се осмелят, а да се повайкат, да пострадат, да преживеят вътрешен катаклизъм и т.н., дълго и напоително,  пък всеки си намира поводи според битието.
Аз лично не си спомням някога споделени чувства или желания да са ми били повод за душевни терзания.

Така като чета, чудни хора са някои. Какви са тези обяснения дали да изневерите, дали сте изневерили, пък дали било хубаво, пък дали сте съжалявали... Я си правете каквото искате, какво биете тъпана! Ама, дали ми минавало през ума, ама дали съм го правила... Аз, ако тръгна да търся тръпка, точно пък никога никой няма да разбере, ще правя каквото е тихо и потайно, а не да си развявам тръпките по форума. Е, освен ако не реша да се похваля на другите колко ми е интересен животът и колко ме харесваат мъжете, пък аз как мога да държа нещата под контрол! А ако искам да си споделя пръпковите преживявания или терзания, то ще е с най-добрата ми приятелка, а не тук, пред цяла тълпа непознати жени.

Жалко, че почти всяка тема тук се развива по един и същи начин, независимо от това, за което се говори в нея ...

Иначе към авторката, много тъпо казано: за всяко нещо си има причина... Явно някъде нещо куца във връзката ти, след като периодично те обхващат подобни мисли и желания ... Нормално е и е човешко.

Няколко момичета /дали едни от малкото смислени отговори в темата ти/ са го казали повече от добре и преди мен. Огледай настоящата си връзка от всички страни, замисли се трепва ли ти като чуеш входната врата да се отваря или ти става лошо, ако можеш и имаш желание съживи нещата, ако ли не - бягай надалече докато е време ....

Това ми припомни изказването на един познат, над 40-годишен - *Точният човек не съществува, има само заместител за момента*. Друг пък ми каза веднъж, че човек търсел подходящия човек, с когото да създаде деца. Забележете - подходящият. Каквото и да значи това. Та тези двамата, въпреки че неспирно са в търсене на *заместителя за момента*, в същото време не биха допуснали нищо да разруши семейството им. Както ми каза пък трети - *мир вкъщи, любов навън*.   Тогава къде отива смисълът на семейството като цяло? Щом по задължение го пазиш, а в същото време търсиш това, което ти липсва, навън? Необяснимо е за мене - аз трябва да съм приключила стара връзка, за да се втурна в нова. Също и не разбирам защо семейството трябва да се запази на всяка цена? Независимо дали двамата не могат да се гледат се карат и бият като куче и котка всеки божи ден? Животът е толкова сложен, че едва ли някога някой ще го разбере. А Джиа бих я посъветвала да си помисли добре и тогава да действа - все пак е стигнала до извода, че е била само привързана към извънбрачната тръпка. А колко хора се полъгват така - след N години брак вземе, че ги връхлети тръпката, издигнат се в небесата и си помислят, че това е Човекът. Разделят се с предишния, заживеят с другия. Да, ама след като мине известно време, в повечето случаи се оказва, че са взели прибързано решение и съжаляват за това. Така че, Джиа, трябва си сериозен размисъл. Не заради друго, а заради тебе самата.   Да не стане така, че после да съжаляваш повече.

Именно.Малко по горе е писал мъж, вижда се разликата.   

Писал е, ама какво от това! после става ах, ох, той не ме разбра, че само си играех!

Андариел, да разбирам ли, че всеки път, в който си казвала А си казвала и Б и никога не си флиртувала без да се е стигало до секс?  


Стига бе, хора! Защо си мислите, че някой е толкова нещастно самотен или тъп, че да търси катарзиса в бг мама? Аз пък в много теми съм влизала, в които някой е имал неблагоразумието да се допита до чуждото мнение и е бил тотално освиркан и подложен под разпит от следовател, осъден и заключен  

във всеки случай не си чеша женското самолюбие с тъпи игрички на котка и мишка, нито после пускам теми от вида "кажете си вие, че да не изглежда моята постъпка толкова глупава". Вече написах, че каквито и отношения да имам или да нямам в интимния си живот, е скрито-покрито. Нямам нужда да го споделям с широката общественост.

Ето това никога не съм го разбирала в тоя форум - как някои жени смятат, че сингълите и изобщо хората без партньор и деца са ги направили в някаква фабрика навярно. Или са ги отглеждали в някаква комуна, без близки, без модел за семейство. Те представа си нямат какво е майка, баща, семейство, те все се "будят някоя сутрин съвсем сами, внезапно осъзнават, че времето е минало безвъзвратно и някак си неусетно са изгубили възможността да създадат семейство...". Защо робувате на тия клишета. За мен формулата "днес тръпка, утре тръпка, от шестата тръпка стана семейство" ми е много по-реалистична  

Според мен Andariel няма предвид сингълите. Много ясно, че няма от първата тръпка да си създадеш семейството, щото видите ли ще избяга. Ако не съм я разбрала, да ме поправи. Но по отношение на т. нар. невинни женски флиртове игрички, в които се мислят за много важни и определящи правилата съм на едно мнение и то е мъжкото.Не казвам А, ако вътре в себе си не съм готова да стигна и до Б и ако ще и до края на азбуката.Който го е страх от мечки да не ходи в гората. Другото намирам за подигравка с човека, който уж ми е тръпката.  

Вече ако предварително сте се разбрали за някакви неангажиращи отношения и двамата ви устройва ОК.

Не виждам защо да е проблем, ако някой не е във възторг от кокетното флиртуване "вижте ме колко съм вървежна".
Едно е да се усмихнеш на някой непознат, който видно те намира за привлекателна, съвсем друго е да отидеш на среща с него.