Преодоляване на стрес от болница

На колко годинки е?

На 5 години е детето

Даването на някакви универсални стандарти за справяне с проблема, споед мен е несериозно. Преди всичко те поздравявам, че не го подценяваш, но и ще те посъветвам  без колебание да потърсиш съвет от специалист - най-малкото за да се изясни, дали в дъното на състоянието на детето ти със сигурност лежи конкретната причина, която си посочила или престоят в болницата само е активирал/засилил проявлението на тези симптоми. Безапетитието е характерно за повечето инфекциозни болести, но като цяло биха могли да бъдат изписани 1001 предположения.
Като сложим това със специалиста настрана (`щото в BG „специалисти” бол), смятам, пределно ясно е, че единствените хора, на които може да разчита детето, за да решава проблемите си, са родителите му или поне така е редно да бъде.
Детето ти е на 5 год. и предполагам разполага с достатъчно умения да изразява добре мислите и емоциите си, а и ти, сигурно, интуитивно сама умееш да вникваш, така че "не говори с никой" не трябва да те спира.  На твое място бих използвала всеки подходящ момент за привличане на вниманието и разговор, а като начало постепенно бих ограничила времето за филми до минимум.  Може да се опиташ да се поставиш на мястото на детето и внимателно да си извоюваш място в неговия свят, но не с идеята да намериш най-прекия път до проблема, а да спечелиш доверието му. Може да отнеме време, но, вярвам, си заслужава. Заинтригувай го и му покажи,че светът извън филмите също е интересен и го убеди, че винаги ще бъдеш до него, каквито и премеждия да се появят, ще ги преодолеете заедно. Варвам, че ти знаеш как. Успех!

Говори му нежно  и успокоително. Опитай се да го убеждаваш да се храни и да пие течности, за да е здрав и никога повече да не се налага да влиза в болница. Говори му и за това, че винаги ще си до него и няма да позволиш да му се случи нищо лошо и все в този дух. Просто не спирай да му говориш и да го гушкаш!

Можеш да купиш и книжката "Франклин постъпва в болница". Мисля, че ще ви е от помощ.
И гушкане, много любов и търпение.

След подобен вирус и аз бих се чувствала така без да съм била в болница. Нормално ми се струва това, сега коремчето му е объркано, не може да започне веднага да яде.
Лежала съм със сина ми и аз в болница, долу-горе и той беше на тази възраст. Помня, че периодът след това беше дълъг - период на адаптиране, постепенно захранване.

Благодаря момичета. Проблемът е, че той като не иска да пие лекарствата си и да поема течности се обезводнява и сме в един порочен кръг, в който ни изписват от болницата, в къщи се дехидратира и пак влизаме наново и пак абокати, изследвания...Забравих да спомена, че имаме и бебе на 4 месеца, което може би също оказва влияние за текущото му психическо състояние.

Преди 3 дни ние с моя син също лежахме в болница,оперираха го.
Говорих му много,и по време на престоя ни там и след прибирането ни вкъщи.
Обяснявах му,че сме били там,защото е бил болен и докторите са му помогнали да оздравее,да е добре и т.н
Тоест да свързва болницата с място ,където намираме спасение и помощ.
Никога не бих представила болницата като някакво страшилище.
Детето ми реагира изключително добре,не проявява никакви признаци на депресия и стрес.
Само говорене и обяснения могат да помогнат,според мен.Да му разясниш ясно защо,как и така.
Детето е достатъчно голямо,би трябвало да разбере .

Извинявай, но синът ти сам ли беше в болницата? иначе му говори много, гушкай го , обяснявай му че  не искаш да се връща в  болницата, затова е хубаво да си пие лекарствата и много течности, всъщност какво точно го стресира в болницата?

Лежала съм доста пъти по болници с децата си и въпреки неприятното изживяване, не съм забелязвала такова поведение у тях. Какво точно го стресира там- отношението на персонала, обстановката, бил е сам ли, манипулациите ли?

Не, не е сам, винаги е или с мен или с някоя от бабите. Стресът му е от манипулациите и по- точно поставянето на абокат- 3 пъти вече и боцкането на пръста- 6-7 пъти. Днес е малко по- добре, но все още е трудно да го убедим да изпие някое лекарство, да пие вода или да хапне нещо.Утре имаме среща с психолог. Дано помогне. А всеки съвет от вас е безценен 

а какви лекарства толкова пие.... не знам мен ми е странно, аз не бих оставила детето си да влиза в болнца с баба или с мен или в изключително краен слъчай с баща си...нищо по-далечно от това....
и след болницата бих се стремяла поне 90% от времето ми да е заето с  него , а не с бебето, т.е. да му дам  колкото може по-голяма сигурност, че съм до него и вс ще е наред, че в момента той и неговото здраве са на първо място за мен и бих му повтаряла, колко е хубаво, че отново си е в къщи, че всичко свърши, че е зад гърба ни и т.н. но и понеже е достатъчно голям, ще  се опитам да му обясня, че сега от него зависи да си остане в къщи и да е здрав и за да не се налага да ходим пак по борници, той трябва да пие и яде...

иначе моят беше на годинка като влязохме в болница, заради обезводняване, седяхме 4-5 дни, изписаха го като прояде стабилни количества, на нормални интервали за възръстта му...не по-рано... т.е. достатъчно стабилен беше вече, но и той в самата болница беше много  депресиран, плачеше почти нон стоп и само се гушкахме..в къщи беше леко стреснат, но все пак си личеше, че е доволен, че се прибира...странно ми е, че твоето дете реагира така негативно на прибирането в къщи...

Пожелавам му бързичко да се почувства по-добре и скорошоно пълно оздравяване и дано психолога ви помогне с добри съвети

За да  бъде по спокоен не го оставяй сам в болницатаОпитай сре да направиШ престоя у в болницата по интересен, ГуШкане, приказки  заниателни игри, фили.
Опитай се да обясниШ, 4е сестрите правят манипулациите за да бъде по добре.
 

Не съм си и помисляла да го оставям сам в болницата. Стискайте палци утре като се приберем от болницата всичко да е ок.