Оф, много неприятно. но все пак много коректно от нейна страна. Скоро ми разказваха подобна случка и се зачудих, какъв срам е да ходиш при хората да се извиняваш и да знаеш, че те мразят 
добре, че всичко е минало със охлузване и уплаха, милата ти свекърва и тя. Мен са ме побутвали с количката и като се сетя как ми тупкаше сърцето 1 чес и не ми спираха сълзите 
а нищо не беше станало. Една кола даде назад и тъкмо ни подпря и аз тупнах по стъклото и извиках Ама какъв уплах не е истина А пък за Радо не се притеснявай, той най-малко ще помни. За него е поредното падане
Още колко има да пада ехеееее Това с подаръците, много неприятно
Аз не съм ти честитила , извинявай! Със закъснение, честити ви празник 
Моите чуват, ако ги заплаша с нещо- дребното, че ще го оставя там, където се инати, или големия, че ще го лиша от нещо. Знам, че начинът е да ги поощриш, да тръгваш с позитивното, ама нещо не сварваме.
Винаги първата годинка е най-чествана, сякаш. Много хубаво, че всичко се е разминало леко. Много са страшни тези ситуации. Аз веднъж бях в подобна. Излизам от нашата улица, която е малка и има стоп в края. Спрях, чаках, оглеждах се, завивам надясно. А там наредени коли, зад които не се вижда, че идва кола. Аз с детето и другата жена - с детето. Тя бавно карала и излизайки иззад колите аз я закачам леко, просто се охлузваме, даже и следи няма. Но детето й не било завързано за столчето и пада от него. Никой не е ударен и физически пострадал, но.. и двете не знаем какво да правим . Извикахме мъжете , попълнихме разни документи и ходих да купя една играчка за детето. Репликата ми беше, че е много глупаво да кажа извинявай в ситуацията. Реално спазих всички правила, но неспазилите ги /да паркират на самото кръстовище/ никой не ги наказва. Дано на никого не се случва нищо подобно. 
Ни се води, ни се кара 
Абе дзвер 
