Бебешка близнашка тема ХХI

Ааа, да, за здравословното хранене пропуснах. Ние на 2г. още не познаваме сладкишите, шоколадите и нищо сладко, освен плодовете. Затова те са някакъв огромен деликатес и се налага вкъщи да ги крия, за да имаме все пак някакъв режим на храненето т.е. за да не дъвчат нещо нон стоп. Киселото мляко е пробиотик, който пък "вътрешно" пречиства организма от микроби. Зленчуци в суров вид също се ядат на корем - почти нямаме хранене, без да присъстват зеленчуци, а плодовете се ядат между храненията.  За жалост, здравословното хранене пак е нещо, което не се практикува в яслите.

Напълно съм съгласна с казаното от esma и elroy. Правилно хранене, спорт и закаляване са най-важното нещо за здравето на децата Само че, ако детенцето вече е болно най-важното е да се открие какъв е проблема и тогава да се лекува. Лично за мен природните средства са най-добрия избор 

Ох, благодаря за мненията и препоръките на всички. Сребърна вода и аз давам, включително съм капала среб. вода с прополис в нослето. Но когато има вече сополи, това не помага особенно.
Дани тази бактерия как я борите с антибиотик ли? Хич не ми се дава антибиотик на децата.....
Като прочетох статуса ти, Дани, колко сте дни са ходили на ясла близначките ти, направо се уплаших..... Как ще я караме с тези болести?!?
Дани, какви витамини си им давала?

Есма, и на мен ми казаха майки за това рибено масло, но не съм се наканила да им взема  А какво означава достатъчно риба да ядат? Аз им давам риба 1 път седмично.
А иначе и аз ги държа на хладно да спят. Излизаме, стига да не вали и трещи (ето днес бях една от малкото луди в Морската, а времето според мен не е лошо), плодове си хапват (слава богу), със зеленчуците е трудно, даже младежа не иска да яде манджи (въпреки, че аз ги готвя). Т.е. смятам че им водя здравословен режим, но резултатите са СОПОЛИ

10х още веднъж на всички за мненията!

Все пак, каквото и да правим, при среща с вируси организмът реагира със симптоми, докато изгради имунитет към конкретния вирус. Т.е. абсолютно неизбежно е при среща с други деца и съответно с нови вируси, малчовците да се обзаведат с хрема, зачервено гърло и т.н. И това неизменно продължава до 3-4 г., когато вече имунната им система ще има база данни за основните вируси и съответно ще ги обезврежда още на входа. Просто няма какво да се направи по този въпрос, освен да не ги срещаме в затворени помещения с други деца...

japanese Витамините съм ги забравила вече как се казват че от тогава мина цяла година   мисля че се казваха  "Пиковит"  За съжаление бактерията беше поддатлива само на АБ и утре свършваме курса но за 5 дни с АБ се оправи детето. Не знам дали храненето ще помогне на всички деца специално при Мади не още като се роди казаха че ще си бера ядове с това дете 90% от всички прекарани болести си ги боледува сама а на Ники нищо и няма въпреки че си менкат и бибите и шишетата с вода да не говорим за целувките дето си раздават Иначе гледам да ги храня здравословно но им позволявам шоколад и разни десертчета / пасти, меденки, холидейки/ ядат и плодове .
Относно яслата всички деца имат адаптационен период през който боледуват повече аз на мойте им давам 3 месеца и ако видя че не върви просто ще посещават яслата по малко до пролетта   така или иначе като са болни не мога да почна да си търся работа  

Мда, и аз съм категорично съгласна за настинките. Би могло, ако детето се е охладило при среща с вирус евентуално да е по- податливо, но само от студ да се разболее- не. 
Днес си се гледахме с бръмбарко, защото снощи беше с Т 39.    За първи път ги разделяме и доста се притеснявах какви ще са реакциите. Слава Богу, нямаше драми, нито тя с влизането в детската, нито той, че си остана у дома. Установих, че като е сам е съвсем различно дете. И се замислих дали да не оставям по един ден в седмицата всеки от тримата у дома. Имам предвид поотделно. Така ще имат по един ден само с мен, а и аз с тях.    Така или иначе още не съм си намерила работа, та мисля да опитам.

И прекаленото пазене не е вариант. В класа на племенницата ми, май предучилищна, ако вече е била задължителна или първи клас, ако не е била, имаше детенце, което не беше ходило на ясла и градина - беше й приятелка и затова знам. Единственото от класа, което нито ден не е било в детска градина и така е било специално пазено от контакти - еми отсъствало е кажи-речи всяка седмица по болест. Да, вероятно на по-голяма възраст е малко по-лесно с болестите, най-малкото може да каже какво му е, но самото често разболяване е факт и докато в детската все пак не се прави нещо кой знае какво, то в училищна възраст всяко отсъствие е изпускане на материал и не мога да кажа, че е по-добрият вариант. Иначе казано, има си едно боледуване, което детето трябва да си го изкара и това е - ако му го спестим на 3, ще го изкара на 5. До 2-3 може би има смисъл повечко да се пазят, но е хубаво тоя период с болестите да мине преди училищна възраст. Така че нито можем, нито трябва децата да ги гледаме под похлупак. А храненето, чистият въздух, движението, добрата хигиена са нещата, които могат да се направят, за да се постави добра основа за по-леко боледуване, за по-бързо минаване на тоя период и поне за малка "компенсация" за организма на лекарствата, които понякога се налага да даваме.

Ааа, аз не казвам, че прекаленото пазене е добър избор. Моите ходиха на ясла, ходят и на градина. Просто разсъждавах

Добре де, а в яслите лекари няма ли? Може да ви се стори глупав въпроса ми, но не съм наясно все още. В смисъл защо се допускат болни деца да ходят да заразяват другите деца? То е ясно, че едно дете може да е само носител на вируса, без да има симптомите, ама ми се струва и че в самите ясли има нещо сбъркано. Моите двама юнаци ги водя в един детски кът 2 пъти седмично, срещат се с други деца, но честно казано не съм видяла болно дете, а и не сме си лепнали нищо от там. Вярно е, че все още ги кърмя и може би не са податливи толкова на вируси, но си мисля, че ако в самите ясли се спазва някакъв ред и хигиена, няма да има толкова болни деца...

Jiji_biji  принципно в ДГ не могат да върнат дете, ако няма видимо Т или дори да го върнат често родителите взимат бележка от педиатъра, че е здраво и може да посещава ДГ и отново няма как да го върнат. Причината е че родителите и те са затруднени и често не могат да отстъстват постоянно от (ДГ- грешка  ) работа и това  е варианта. Постоянно има оплаквания в нашата група, че се водят болни деца, но учителките отново споделят, че те са учителки и нямат право да върнат дете.
Аз честно казано обикновенни сополки, пък и кашлици и нещо по-леко почти не ги броя. Нещо нормално са си, минават през него  и оздравяват малко след това. Нищо не давам и нищо не правя, единствено ако има повече сополки бърша нослета.
Определено и при трите имаше леко засилване на боледуването, но в рамките на нормалното след тръгването на детската, като това беше по-осезаемо първата година, след това вече е по-леко, както и по-горе са казали, имунната система се развива и изработват имунитет към повечето неща с които се сблъскват обикновенно.
Освен разходки, добра храна и плодове, както и кърменето до определена възраст нищо допълнително не съм давала. От една страна си признавам че е от мързел, а от друга и така почти не ми боледуват или боледуват леко, съответно и не виждам смисъл. Разбира се ако боледуваха повече или по-сериозно щях да търся варианти, най-вероятно природната медицина или хомеопатия основно.

Амии.. сложно е.
Няма лекари в яслите, има медицински сестри.
Яслите служат за гледане на децата, докато родителите са на работа. Почти нямат други цели (за разлика от детските градини, където децата учат и т.н.).
Една хрема на тази възраст минава за около 3 седмици напълно. Няма лекар, който да даде болничен на майката докато детето се изчисти напълно. А и няма работодател, който да понесе по 3 седмици отсъствия на всеки 2 месеца. Така децата се стабилизират за 3-5 дена и обратно в яслата. Те са здрави, но все още имат сополи и кръга се завърта. А и това са 26 деца - все някое ще е носител на нещо... Прибави и стреса на малчовците от липсата на дома и майката и ето ти потисната имунна система и хоп, болести. В детските клубове първо няма толкова много деца и второ го няма стреса от отделянето от майката.

Айла, писали сме едновременно.

Мисля, че за Холандия съм чувала (fata да ме поправи, ако греша), че децата тръгнат ли на ясла или детска, не знам там дали има такова разделение, но тръгнат ли веднъж да отглеждане извън къщи, си ходят и болни и здрави, там си им дават лекарствата и се грижат за тях, като отсъстват само при някои по-тежки болести в първите един-два дни да речем и после си дооздравяват в яслата. Всички в началото много боледуват и в един момент всички спират и край с болестите. Родителите през това време си ходят на работа. Холандия е една уважавана от мен страна, хората живеят много по-здравословно от нас, но ето един по-различен подход към детските болести, който явно дава резултат при техните условия. Не съм сигурна дали във всяка ясла е така, чувала съм конкретно за познато детенце.

 Аз пък искрено се учудвам от майки, които не се вълнуват особено от това, че детето им е болно. Същото отношение, каквото elroy току що е описала за Холандия, го наблюдавам тук в Швейцария и то безумно ме изнервя  . Защото изобщо не мога да се съглася, че дава резултати, поне не добри  . предната зима и пролетта след нея, имаше деца, които бяха нон-стоп болни, кисели, с плувнали очички и сополиви, а майките им най-безотговорно (лично виждане, простете) ги водеха в детските клубове и градини да заразяват и други деца. Говорим за клубове, в които децата играят няколко часа, докато майките си пият заедно кафето, не говорим за работещи родители, които нямат избор...    Дадох си сметка, че в студено време, ако заведеш децата да играят някъде, вероятността да се разболеят след това е изключително висока, за разлика от България, където не съм се замисляла чак толкова и където не съм виждала накуп толкова много болни, но играещи в клуба деца.

Нашите зайци за първите 4 месеца тук боледуваха толкова, колкото за целия си живот преди това, че и по-тежко - бяха си сериозни вируси (с температура, кашлица, хрема, отпадналост, излизане от строя за минимум седмица)... В единия случай се говореше, че било нов бум на свински грип, сърцето ми щеше да изскочи, като се разболяха... А за мен е ад, когато са болни. И двете ме искат едновременно, но другата да е далеч и са нон-стоп крясъци, ревове, нищо не мога да свърша, те се изнервят още повече...  

Не разбирам как може да се оставят децата да имат месеци наред сополи и да кашлят сериозно. А тук повечето деца карат така в студените месеци, някои от тях и лятото съм ги виждала сополиви. И наистина нямам впечатление някой да им обръща кой знае какво внимание. Констатира се заболяването и толкова. Чат пат гледам някой да бутне на детето лъжичка с някакво лекарство, ама не му се дава покой в по-спокойна среда... Ако отидеш при лекар, ще те посъветва детето да си остане удома ден-два, за да се стабилизира, предписва лечение (често пъти основано на чисто природни илачи, които вършат превъзходна работа)... И естествено резултатите са налице - само в нашия комшулук има хора с хронични проблеми, има хора със сериозни алергии (основно сенна хрема); от мъжа ми разбирам, че много от колегите му боледуват често, за разлика от него и т.н.

 Така че да ме прощават непукистите, но скачането от болест в болест, недоизлекуването, няма как да доведат до нещо добро. Аз смея да заявя, че имам силен имунитет, но и не съм оставяна да боледувам като дете. И за себе си знам, че колкото повече чакам организмът ми сам да се пребори, толкова по-лошо се разболявам, по-дълго и с по-агресивни препарати е лечението впоследствие... и затова си имам навик да взимам мерки при първи симптоми и да не допускам сериозно разболяване. И колкото по-рано, толкова по-леки са мерките. Все си мисля, че това е по-щадящо за организма.

Така процедирам и с хлапетата и до момента сме се опазили от антибиотици и сериозни медикаменти. При последния им опит да се разболеят например (преди около месец), им давах по една ампула Вит С на ден за 5 дни, 2-3 пъти на ден по 1-2 лъжички мед (български, истински) и така пресякохме кашлицата; 1-2 вечери ги разтривах с ракия и по веднъж им дадох половин доза Панадол за леката температура... А за хремата първо нищо не правех, но като се влоши им слагах Виброцил за 2-3 дни. И внимавам къде ги водя и с какви деца играят. Не виждам друг начин за момента. Не приемам боледуването като вариант, особено за прекарване на цяла зима.  

  Зайобайо всеки си има мнение и опит изграден на базата на неговите преживявания. Факт е че аз не лекувам децата и определено са здрави, както и ние с мъжът ми не пием лекарства. Да случва се веднъж годишно зимата да изкараме нещо, но е на крак и оздравяваме без някакво лечение, чайче с мед за облекчаване не го броя. Реално мъжът ми и свинският грип изкара, наистина много тежко и зле, но отново докато отиде на лекар, тъй като в най-тежките дни беше командировка в Македония, реално беше почнал да се оправя и дори и тогава не се наложи да пие нещо.
  Страхотно е че ти си открила правилният за вас вариант, но и лекуването което споделяш
    реално за мен  е подпомагане на организма и облекчаване на симптомите, като реално накрая самите деца се справят с болестта. Това е много различно от масово прилаганите от моите наблюдения лечение на децата, при най-малкият симптом веднага АБ.
  Аз също давам температуропонижаващи ако е необходимо при наистина висока Т или когато очевидно децата се чувстват зле за  облекчаване, но като цяло избягвам и това се случва рядко. Слагала съм физиологичен разтвор, но като бебета, докато не можеха да си издухат нослето. Вит С също съм давала, но отново като бебета, сега предпочитам да наблягам на плодовете.
  Истината си е че няма как едно дете да не се разболява, важното е да е в рамките на нормалното и да не се стига до усложнения. Определено тръгването на детска градина води до зачестяване на боледуването, но в случая е не само заради повечето деца и болести на едно място, а и заради стреса и промяната на обстановката. Може би и при вас със зайците това също е оказало влияние, промяната на средата.
   Имам приятелка с момиченце, колкото Елена, която тръгна на ДГ и изобщо не боледува, но тя от самото начало не плачеше и изобщо когато я взимаха дори не искаше да си тръгва. Тоест при нея нямаше стрес от раздялата или напрежение.

Еми значи ще си стоя и ще си ги гледам до 3 годишна възраст, имам право на това. За какво да ходя на работа, като ще си давам парите за лекарства и ще съсипвам здравето на децата?
Но жалко за децата, чиито родители нямат избор. В детските градини поне се учат на нещо, в яслите май само болести хващат...