Бебешка близнашка тема ХХI

Ами аз започнах да спя, когато станаха на 3 години. Преди това все нещо имаше. Преди да направят 2 не съм имала нито една нощ без поне 2-3 събуждания. Сега вече спят по цяла нощ, но... си имам следваща смяна, която се буди  Ама с едно е лесно - цицата в устата и готово.

Аз съм давала 2-3 пъти панадол половин или непълна доза вечер само за девойката, когато е била много неспокойна поради зъбоникнене.

  Аз също и друг път съм споделяла. Когато станаха на 2,5-3 годинки почнаха да си спят вече спокойно нощем каките. Дотогава си се будеха редовно. Сега с Елена е същото и забелязвам, как вече вървим и с нея към спане по цяла нощ.

Eeee  Aila,  отгледа тези деца   между редовете ! Кога и малката стана на 2,5г.Сега и тя като си спи ,нямаш никакви грижи

Аз пък давам и Нурофен, и Парацетамол, ей така профилактично, сутрин за закуска, по двойна доза на дете  . Ей, голяма драма... Ама сега имам малко време и ще вляза по-навътре в разговора  .

Сега сериозно. Аз също се въздържам по правило от даване на всякакви лекарства (и затова писах по-рано, че по същество не казвам нещо различно). Убедена съм, че най-здрав е организмът, който със собствени сили или евентуално леко природно подпомагане успява да се справи с всичко. А когато давам, давам обикновено половин доза, освен ако Т не е много висока - тогава цяла доза. И давам само, когато положението стане нетърпимо. За съжаление, моите деца не са от кротките страдалци, както писах и по-рано... А между другото, за себе си процедирам по коренно различен начин, поради конкретни причини, но това е тема на друг разговор...
Казах какво препоръчва тукашният ни педиатър, просто споделен опит, друг е въпросът какво правя. Тук не казват "така прави", а препоръчват решения, които не биха навредили в дадената ситуация и винаги оставят майката сама да прецени кога коя стъпка да предприеме. Заклеймете го човека както щете, но в региона е един от най-уважаваните и за момента имам добри впечатления от него като специалист... И ето, тъкмо се върнахме от посещение при него, същата работа. Записах им час вчера, защото Дарето се оплакваше цял ден, че я боли ушето и все се навеждаше на една страна. Човекът ми каза - "по принцип без лечение често тези инфекции отминават сами, но ако я боли и е неспокойна, дай й една доза Нурофен"... Не съм й давала вчера, защото не е хленчила, не е била изнервена, не е имало реален проблем, тепърва също няма да получи, защото вече дори не се оплаква - явно отминава. Лекарство получават в пика на болестта, когато имат Т, а от Т обикновено има мускулни болки, отпаднали са, нервни, нетърпими. Ами сори, не виждам нищо лошо. Случаи по белия свят всякакви за всичко, изключения каквито и за каквото си поискате (обикновено за всяко нещо си има и обяснение де и не е чак толкова просто да се каже - това е злодеят, дайте да го отстраним...), ама не съм склонна да полудявам на тази тема и да се настройвам негативно.  И още нещо - да, навремето хората са живяли напълно природосъобразно, оправяли са се без лекарства, но то и не е имало лекарства, не е имало такива вируси, не е била така замърсена околната среда, не е имало куп неща, които ние днес не можем да избегнем, а смъртността е била много висока...   

За липсата на сън - при нас беше ад докъм година и 7-8 месеца. Тогава отказахме бибите, поуспокоиха се от зъбоникненето, свикнаха с новото място и изведнъж започнаха да спят по цяла нощ. Даже и за вода не се будят вече. Оттогава се случва само при избиване на зъби. И ако много се превъзбудят през деня. Т.е. ако са пропуснали обедния сън, много са играли, имали са силни емоции и впечатления, после през нощта ми разказват играта. И като са болни, разбира се.
Това със зъбоникненето в нашия случай е ужасно. Не са моите деца, когато избиват зъби. Но в такива случаи съм малко небрежна и дори с Калгел не се сещам да ги намажа (пък имаме)... Добре, че Дарка вече е с 20 бр зъби в устата си, а на Сияна й остана само 1 да пробие (даже трябва да намеря начин да погледна дали не е избил тези дни и заради него да е отслабнал имунитета и да се е разболяла).

nikolina-pikolina, не знам къде спят близнаците ти, но поради тези безкрайни събуждания и  натрупано безсъние от почти 1 година, аз съм ги оставила да спят при мен на леглото. Родих се и се наспивам царски. Така постепенно събужданията намаляха. И дори сега да се събудят 3-4 пъти, аз полусънена ги приспивам и се наспивам като пич. А то преди какво беше: стана да приспя единия, приспивам половин час, тъкмо легна и започна да се унасям, хайде другия стани да приспиваш пълен кошмар. Тогава засичах, че на всеки половин или един час съм била на крак. Е вярно, че и те пораснаха, ама си е друго като усетят мама, че е спи при тях.

Ето затова сега имам и обратния проблем да ги върна по кошарите Е голям рев е и голямо дране. Ама им обяснявам колко е хубаво там, покавам им, че любимите им играчки искат там да спят.... Не знам как ще се научаваме. Туй дето го пише по книгите, че ще реват половин час не е вярно. Моите реват по цял час, изпотяват се, зачервяват се, след което аз се предавам. Най-лошото е, че кошарите вече не са им ограничение. Велизар толкова му е мъчно за мама, че веднага прескача кошара като дива коза и тропа на врата да ме намери Нямаше толкова да се тюхкам, ако не им предстоеше ясла. Заради нея искам да се научат да спинкат в кошара.

Та искам да попитам, като тръгнат на ясла отказват ли да спят следобеда, ако са свикнали само мама да ги приспива и ако не си спали в кошарите. Ако въобще има такъв случай като нашия 

zaio, ти сама направи драмата - измисли си твърдения, които после си коментира с "тъпи гьонове" и т.н. Нито съм държала такъв тон, нито съм коментирала качествата на педиатъра ти или твои действия. Изразих несъгласие единствено с това, че е хубаво децата да се натъпчат с панадол без да имат например висока температура и само защото са неспокойни, за да карат по-леко болестта и да е по-лесно за родителите, както и да им се потдиска кашлицата (която между другото е полезна за изчистване на секретите от дробовете, защото застоят ли се секрети там, започва размножаването на бактерии в тях и става белята). Сега обясняваш, че ти не правиш така, преди каза, че одобряваш това лечение - човек малко се обърква. Като цяло в Западна Европа забелязвам една неприятна тенденция максимално да се улесняват родителите и да се върви по пътя на най-малкото съпротивление и именно там съм виждала големи деца на 3 год. възраст с памперси и биби, а ако не са с биби, си смучат пръста.  Тук също никой никого не насилва и докторът само препоръчва, единственото, което сме се споразумели с педиатъра е, да й казвам какво решение взимам, за да знае с какво се бори, ако възникне нещо.
По темата за безсънието - от 6 месечни, когато ги захраних и (не знам дали има връзка) отказаха нощното кърмене, спят в отделна стая. Момченцето беше по-неспокойно, 2-3 пъти съм стояла и по час до леглото, държала съм ръчичка, песнички, галене по главата, но не взимане в моето легло. Гледала съм да не предлагам неща (с изключение на биби), които после ще се налага да отказвам. Със зъбоникненето не сме имали проблеми. Вода нощем никога не съм давала, до ден днешен, вече над 2 годишни, пият по 250мл мляко преди лягане. Някъде на година и половина махнахме бибите без проблем (за мое учудване) и от тогава започнаха да спят още по-спокойно, явно като не ги търсят вече. Спят децата, не мога да се оплача. Късничко лягат, но и късно стават. А събота и неделя редовно ставам в 9:30-10 и установявам, че съм първата събудила се. Разбира се, като са болни имам безсънни нощи, но това е нормално. Като препоръки за добър сън: много игри, ама много, по възможност навън - тичане, скачане, после къпане с игри в банята. Лятото беше лесно - стояхме до нощите по площадките, на море, насам-натам. Сега сутрин са навън (между другото и студът ги изтощава), а вечер търчат вкъщи - имаме катерушка с пързалка. Поне моите деца, трябва да са уморени, за да спят.

 japanese  аз съм в една стая с тях, таткото е в др стая или в чужбина 
Само Марти идва при мен, Йо не, тя е доста по-спокойна, рядко се буди, но Марти ми е проблем. Защото дори и при мен, пак се върти,иска биба, търси ме, гали ме, върти се. Но може би е период, защото ни избиват зубчета, Имаме си 3 и 4 на брой. Та имам нощти в които си спим добре, но сутрин не спим повече от 7часа. Лягаме в 20.30 макс.
Всеки ден сме навън, сутрин спинкат и следобеда игра и сън. И после лидеят у нас от 16-20ч. Правим си баня, но все още в корито. Дано отмине скоро.

Давам им водичка понякога, има нощти в които им давам и АМ, но не повече от 60 мл. И мен ме е страх, че Марти се мъчи да се изтърколи от кошарата,д а видим кога и това ще стане.

Да се похваля, Марти днес вече почти проходи, прави по 10 крачки, много е доволен от себе си, Чакам и Йо и лудницата е пълна.

japanese, има имааааа.  Ние сме същата драма, само дето сме с повече от година по-големи от вас, та няма как да те окуража. Е, поне в яслата си спят и без мен следобяд. И вкъщи спят като ме няма. В началото не мина без драми, но свикнаха. Ще пиша повече утре, че си тръгвам от работа тъкмо...

Japanese, и моите са така откакто спях да ги кърмя.Без мен не заспиват и в кошарите реват като бесни.Те са с цип отстрани и като са отворени влизат, но иначе да спят вътре не.........
Искам и аз да се научат, но като гледам няма да е скоро.На мен все още не ми пречи, но като тръгна на работа, а те на ясла/дай боже/ ще видим.
Иначе лягат към 21.30 и спят до към 07,10-20..... и после купон
Дали има някаква тема за игри и забавления от 1 до 2 годишна възраст?Вече се чудя какво да им показвам и да ги занимавам.....

Аз пък като живала (както Зайо в момента) и то е в една страна от Западна Европа мога да кажа, че харесвам много повече техния подход в някои отношения.   И напротив, не се улесняват родителите, а се прилага един много по-лек и ненатрапчив подход по отношение на децата. Никой не страда от болни амбиции децата му да са без памперс на еди каква си възраст, на проходят преди годинката, да знаят не знам си колко думи и прочее съревнования. Да не говорим за практики като връзване на ръце заради смучене на пръст и други подобни бабини деветини, които са определено травмиращи за детето.  
Подходът на лекарите също може на пръв поглед да е необосновано лек, но в същото време ако наистина има нещо сериозно се действа веднага. А никой не дава антибиотик, защото детето има температура и червено гърло, за да се презастрахова   Понякога се ужасявам като чуя в БГ как почват да се тъпчат бебетата още от самото раждане с какво ли не - чайове, води, капки, после се пъхат мушкато и сапунчета в дупето за изхождане, след това се преминава към едни безкрайни изследвания, взимания на кръв, антибиотици...  

Колко от децата живеещи в България не са пили антибиотик? Има ли такива в тази тема? Защото сред познатите ми деца в чужбина са изключително малко тези, които са пили

Аз пък от zaio разбрах това: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=593669.msg19973732#msg19973732

Въпрос на педиатър, моят не изписва.

Между другото, не знам дали е само в БГ, но някои родители сами си го искат антибиотика - струва им се "несериозно" лечението, ако не е изписан антибиотик. Аз гледам и по нашата баба - като види, че децата са болни и им е изписана само хомеопатия и билково сиропче и гледа накриво. Така че, вината не е само в педиатрите, а е и в родителите.

И нашата госпожица Валя проходи чакаме и Вики скоро но е бъзлива

  Фата това сравнение с навън и тук в Бг е малко преувеличено. Все пак и аз живея тук и определено нито са ме карали, нито съм правила някое от изброените от теб неща. Както и Елрой е написала, не всички педиатри са такива, а и в крайна сметка крайното решение е винаги в ръцете на родителите. Лекарите могат да предпишат каквото си искат, но не могат да го дадат на децата ми, това си е лично наше решение на родителите. Истина е че отидеш ли на лекар в повечето случаи и родителите искат и очакват дори, да имат някаква рецепта на тръгване и това е рутинна практика.
    Каките ми са на пет годинки, веднъж са имали прием за няколко дни на АБ, когато бяхме влезли в болница и бяхме на системи, но това е било еднократно и когато бяха на годинка, в момента са на пет години. Друг е въпроса, че и тогава можеше без АБ да се мине.. Елена не е пила АБ, единствено  2-3 пъти е получавала досега по половин доза Нурофен или Падодол, друг досег с лекарства не е имала.
   Друг е въпроса че вече поне 3-4 пъти сме отскачали до спешният кабинет на Пирогов и в интерес на истината съм доволна и от отношението и бързината с която работят, както и от това, че не съм заплащала нищо. И при лепене на глави и снимка за мозъчно сътресение и при гипсиране, действаха много адекватно и бързо. Споделям го защото не обичам когато се изтъкват само лошите страни на Бг здравеопазването, а наистина има и много добри специалисти и редица предимства дори и в момента тук. А рутинните практики на педиатрите, до голяма част зависят от самата настройка на родителите и избора на педиатър.
   Споделям просто за да не се обобщава по този начин, познавам и редица други деца, лекувани по различен начин или просто не употребяващи лекарства с количествата и размерите за които ти говориш.
   Ако разбира се едно дете боледува по-често и наистина се налага няма как да не се лекува, самата ти споделяш, че и в чужбина все пак лекуват и то с лекарства, когато е необходимо.
   
   
   

Съгласна съм с Айла и Елрой. Нито един от изброените за масови в България методи не се практикува вкъщи. Едната ми дъщеря не е пила никога антибиотик, въпреки че боледува често. На другата й се наложи покрай бронхиолитите - пила е 3 пъти антибиотик досега, но си беше неизбежно и според мен, иначе не бих го дала.  
Като новородени не съм им давала чай, биби не съм давала. Едната си смучеше палеца до година и половина. Не съм я насилвала, оставих я сама да се откаже. Не съм и опитвала да сваля памперса преди да станат готови за това - на 2 години и 4 месеца. Никой не ми е давал срок за сваляне на памерс или за прохождане. Децата ми проходилки не са използвали, проходиха, когато станаха готови за това - на година и 3 месеца. Друг е въпросът, че аз се измъчих и ми се искаше това да стане по-рано.   До 18 месечни лекарства почти не са пили, защото не са ми и боледували - изключвам 1-2 инцидентни давания на панадол заради вирусна инфекция и висока температура, когато бяха на 10 месеца. Не съм давала имуностимуланти и витамини. Започнах да давам, когато тръгнаха на ясла и бяха по-често болни, отколкото здрави. С удовоствие не бих давала нищо изкуствено, стига да не боледуваха. Така че не виждам кой знае каква разлика. работя в сферата на допълнителното здравно осигуряване и имам наблюдения върху системата в една определена европейска държава. Ами децата им са постоянно по лекари, пият Вентолин, витамини, правят им се постоянно изследвания, пият лекарства.  

Димяни, честито! Хайде скоро да се похвалиш и за Вики, 

Елрой, ако имаш възможност, остави ги за няколко дни с някой близък през деня вкъщи - таткото, баба. Моите бяха така свикнали с мен преди да тръгнат на ясла, че първите дни беше кошмар, въпреки че си ги взимах наобяд. Не ядяха нищо, не пиеха вода, мрънкаха постоянно. Ако им се спеше, изпадаха в истерия и заспиваха като се изморят от рев. Лелите се бяха видели в чудо с тях. Направо се бях панирала как ще тръгна на работа. Е, нямах избор, тръгнах. Бабите и баща им се изредиха да ги гледат за 2 месеца. В началото беше доста трудно със следобедния сън. Голям рев за мама. После свикнаха, даже сами си казваха, че мама е на работа. повторното пускане на ясла мина доста добре - вече бяха свикнали да ме няма по цял ден и нямаше чак такива драми.