Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 30 **

И при нас нямаше мигновен резултат - започна да ме дърпа към банята, когато се напишка много, защото усещаше, че му мокри. Един стомашен вирус на 1г.9м. го накара да го махне от раз, защото му щипеше като се надриска и започна да вика силно преди 'аварията'.

мама зайка, честито бебче!
Nadya81, добре дошла!

Здравейте на новодошлите:)

Тупурче, аз съм сигурна че майка ми ме обича. Но начина, по който се изказа за бременността ми никак не ми допадна. От там си вадя изводи, които също не ми допадат...Абе не сме като преди и това е. Просто нещо се "счупи"  Липсва ми подкрепата от миналата година(с първата бременност) и ми е мъчно, но нищо не мога да променя

♥¸.•*´¯)Brum♥¸.•*´¯), чета те и тъжно ми става  ·٠•●♥☆тупурче☆♥●•٠· хубаво ти е казала. Прибързани изводи си правиш. Едва ли това е искала да каже жената. Предполагам, че по-скоро е очаквала помощ, която не е получила и това й тежи до ден днешен. Не мислиш ли, че ако поговорите за това ще ти олекне и ще можете да сте си близки като преди? Аз съм от "лошите" дъщери, не съм спестила на майка ми нито един упрек. Тя като разбра, че ще имаме второ дете с 1.5 г. разлика много се зарадва, но и не пропусна да каже, че ще бъде трудно. Размахах пръст да не ми разваля радостта, обаче наистина беше трудно. Дъщеря ми не спа 11 месеца през нощта, не заспиваше преди 2-3 часа вечер, случвало се е ние да заспим към 4-5 часа, въпреки че се редуваме с мъжа ми, тя да не иска да заспи. Събуждали сме се от нейния рев, когато падне от спалнята ни - не позволяваше да я оставим далече от нас. През деня не можехме да я събудим, какво ли не правихме да й обърнем режима, тя си знаеше нейното. Колики ли, зъби ли, какво я мъчеше през нощта така и не разбрахме, но ако не беше майка ми не знам как щяхме да се справим. В началото идваше да помага, в един момент беше вкъщи всяка сутрин в 7, за да се занимава с баткото, за да мога аз да остана да се наспя. В болница се наложи да влезна, когато дъщеря ми беше на 5 месеца, само заради кърменето ми позволиха да ходя всеки ден на процедури и да се прибирам. Кой мислиш ми е помагал в тези моменти? Оставяла съм я и с двете деца и се е оправяла. Да са ни живи и здрави, всички си имат кусури, но и ние не сме идеални. По една майка имаме!

Лъки, права си, точно така е...Разбирам и теб, Бръм, но ти ще видиш, с появата на второто детенце, със завъртането на въртележката, няма да имаш време и желание да мислиш за горчилки, това чувство ще ти се притъпи.И да не забравяме, че точно в този момент си изключително чувствителна и с обострени възприятия

Здравейте момичета.Не съм писала много време(сигурно не ме помните вече)ама смятам да съм по-редовна.Сега ще ви почета малко.

Здравей Zeirna, аз съм отскоро тук, но забелязах, че е трудно да пишеш редовно - просто не остава много време, поне на мен Когато съм сама с децата нямам време и комп да включа, а това се случва често, защото мъжа ми работи на 24-часови смени. Аз имам само баща ми, на който мога да разчитам за помощ, но той е един характер  , че предпочитам да се оправям сама. Най-много се дразня, че нервничи, вика и обижда големия ми син, а не може да разбере, че той е дете и някои неща не може да ги прави като възрастен, а после пък го лигави до безобразие и като си тръгне аз трябва да задоволявам новопридобите му капризи. Та толкова по повод помощта - да може понякога за кратко, но като цяло сам е по-спокойно и за мен по-лесно.

anilak Точно!  Като има роднини около мен се изнервям постоянно...

 
Хубаво е да имаме помощ от време на време, но не всяка помощ е помощ!

Аз съм изключително щастлива. Остава само месец докато тръгнат на детска градина! От сега броя дните! А 'голямата' даже проявява вече желание да ходи, което още повече ми дава надеждата, че ще ми се отвори мааалко лично време! 

Наистина понякога е по-добре сам, отколкото с "помощ" ...
Влизам да се похваля, че моите маймуни напоследък се "заиграват" заедно ) Като изключим, че Георги беше захранен от кака си с домат, и веднъж го "дави" с водата си, все повече се търсят. Днес се умълчаха нещо и двамата и надничам леко - гледам той седи послушен, а кака му му прави "прически"  ( Да вметна, че миналата седмица го обръснахме, ама тя сресва ли, сресва). Купихме му нова активна гимнастика, каката мноого я хареса и сега двамата лягат там и тя му пуска музиките 

Е, ние сме далече от тях и няма да ми помага никой, но пък и аз не искам да сме в тежест....Така че, това положение ме устройва. Не желая да го обсъждам повече. Казана дума-хвърлен камък, казаното не се забравя!

Хей, след 1.5 седмици започвам 4-ти месец...леле как лети времето Още месец и ще разберем пола, направо съм без думи:)

Тупур, много сладко:)))

Макар и малко късно, искам да се включа във вашите редици - имам две дъщеи с година и 7 месеца разлика. Каката ходеше на ясла и сравнително лесно мина тази първа година, но напоследък мнооого трудно ги приспивам. Ще прегледам и назад, но някой може ли да ми даде идеи, че много ме изнервя това приспиване?

Здравейте 
и аз се записвам да ви следя, че трябва да се подготвя какво ме чака 
Малко ме хваща параноята, че ще ми е доста трудно, но се надявам при вас да срещна успокоение 

Здравейте майчета на породени дечица.Извинете ме ,че така нахлувам в темичката направо с въпроси,но мисля,че точно от вас бих получила отговора,който мноооого ме вълнува в момента
Бихте ли споделили как мина при вас второто раждане,толкова скоро след първото?
По-болезнено ли беше? За колко часа родихте?Колко време след това се възстановихте?
Моята нагласа е за нормално раждане,пуснах даже отделна тема в Бъдещи майки ,но просто не ви открих по-рано.

Аз също много се притеснявах, защото големият го родих 4.050кг., а малкият се очакваше да е по-голям. След първото трудно раждане, второто беше с 3 напъна. Не че нямаше болка, но мноооооого по-бързо и лесно. След първото раждане бях близо месец на легло, след второто следобеда вече се разхождах в двора на болницата. Иначе като време и 2те протекоха еднакво - сутринта рано в болницата с болки и наобяд родих (а не както съм чела и чувала, че 2рото раждане едва ли не в къщи може да родиш, та се чудех на кой да оставя детето, докато се прибере баща му, няма такова нещо ).