Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 30 **

  • 45 922
  • 740
# 195
Аз пък плаках за 'баткото' като влязох да раждам малкия. После дълго време пък се чувствах кофти за малкото, че никога няма да има 100% вниманието ми, както с баткото първите 2 години. За големия нямах притеснения, като бебе все аз съм си го гледала с кеф, после като бременна с малкия и като родих таткото много активно се включи, също баби, дядо, така че внимание не му е липсвало. Само дето аз си изстрадвах някакви си мои терзания.

Всъщност като се замисля, големия супер лесно прие появата на малкия, без никакви сътресения в семейството. Обаче пък сега много го дразни, че все ходел след него, искал като него да прави и т.н. Чак ми писна и се чудя как да ги укротявам. Снощи ми обясняваше, че като тръгнел на у-ще щяло да му бъде добре, че Дани ще си остане в градината и нямало да ходи все след него. Sad В градината са в отделни групи, но са по малко деца в групите и са си почти по цял ден пак заедно.
Виж целия пост
# 196
Е, то и аз плаках преди да вляза да раждам....и след като родих, докато държах новороденото си бебе на магарето ощ, мислейки си как ще приеме всичко Мишо...ама реших, че ще ме сметнете за голяма ревла  Laughing
Виж целия пост
# 197
И аз си продавам количката  Tired Най-накрая намерих идеалната  Tired Тея не жалае и не желае да стои в количка и това е  Tired http://prodavalnik.com/jane-powertwin-i2953399 Ето я.


По повод чувството за вина - никога не съм изпитвала такова. Когато влязох да раждам ми липсваше Явор, но не съм се чувствала виновна. Тук баща му, баба му и дядо му му обръщат 100% внимание и винаги има с кой да се занимава. Сега татко му го гледа денонощно, защото е на борсата. И така той не усеща никаква липса на внимание. Никога не е ревнувал Тея от мен , ревнува баща си от Тея  Mr. Green
Виж целия пост
# 198
٠•●♥☆тупурче☆♥●•٠·, не става за новородено с тази седалка. Ако кошът с бебето е в напълно легнало положение няма как да се ползва седалката. Поне на 30-40 градуса трябва да е кошът, за да се ползва. Затова и аз не купувах досега, че не ми вършеше работа, но откакто вече и двамата могат да се возят седнали ми е идеално. Баткото се вози до парка и там докато той беснее, малката спинка. Като си тръгваме, ако не се е събудила й вдигам леко коша на 30 градуса, ако баткото се е уморил и иска да се вози. Може да се ползва, но е тясно. Най-удобно е, ако е в седнало положение кошът. Имам снимки, ако те интересува и с кошът за кола, мога да покажа, но по-скоро мисли друг вариант за в началото. Ние бяхме с кенгуру, но в студа вече не е подходящо.
Виж целия пост
# 199
Значи всички сме минали през едни и същи емоции...спомням си, че тръгвайки за болницата така ревах за "голямото", сякаш се виждаме за последно Tired
После пък, в болницата, нощта преди да ни изпишат, исках времето да спре, защото не знаех като се прибера в нас как ще гледам 2 бебета Rolling Eyes
С времето, чувството че някое от децата е ощетено за сметка на другото, избледнява.
Дори самите те не знаят какви късметлии са, че имат вкъщи приятел в игрите и съмишленик в лудориите.
А мен вече ме налягат мисли за 3-то...дали щото напредват годините, не знам.
Виж целия пост
# 200
Мислех си, че само аз съм имала подобни терзания. Аз изпитах същото нещо. Преди да вляза в болницата правих снимки на голямата, за да си я гледам, когато не е с мен. И също много плаках за нея, все едно за последно сме заедно само двете. Добре, че бебето ни е много кротичко, защото първия месец почти само спеше и имах време много за каката, която хем свикваше с бебето, хем виждаше, че мама е пак с нея. След първия месец обаче ме налегнаха тези мисли, че не обръщам достатъчно внимание на бебето и така все в някакви мрачни настроения. Надявам се да няма някакви емоционални последствия за никой това време.
Виж целия пост
# 201
При мен още като забременях (случайно) и решихме да имаме още едно бебе и майка ми започна да ми натяква " горкият Андрей, направихте го батко без време, лишихте го от периода да бъде бебе и да го глезят, горкият как ще трябва бързо да порастне..." и от сорта, ама почти системно и много ме депресираше. Съответно като наближи да раждам голям рев беше, прегръщах го и го целувах все едно за последно:)), а и за капак вечерта преди да отивам в болницата за секцио и свеки се обажда и ми вика "наслаждавай се на последния ви ден само двамата, после любовта ти ще се раздели на 2" и аз реееев Simple Smile)) Общо взето се чувствах виновна заради голямото, защото си мислех, че го ощетявам с нещо. Даже не смеех да се зарадвам на бебето в началото, а в болницата пък родата решиха, че няма да ви водят на свиждане баткото, за да не се травматизирал. Съответно 5 дена се съдрах да рева за него, много ми липсваше, защото за първи ден се разделихме от както е роден. После като се прибрахме вкъщи се успокоих. Бебето спеше, а аз обръщах специално внимание на баткото и някакси не усетих ревност. Постепенно се наместват нещата. Сега на този етап вече мога да кажа, че с нищо не ощетяваме баткото, всички му се радват по същия начин, че даже и повече и е нямало причина да страдам така. Мисля, че майка ми ми беше повлияла негативно.
Сега се радвам на двете слънчица  и хич не съжалявам за нищо:) Може ми хормоните си казват думата..Simple Smile)
Виж целия пост
# 202
Аз пък нямам спомен за каквито и да било теразния по време на бременността.    newsm78 Ама то и аз не я усетих и слава Богу!  Praynig Все тичах напред-назад с каката и имахме страхотно лято двечките.
Но помня, че вечерта като ме хванаха контракциите и се засилихме към болницата влязох да я целуна и ми беше едно тревожно и свито под лъжичката, сякаш повече няма да я видя.
Помня обаче една от първите вечери след като се прибрахме у дома с бебко легнах до нея да я приспивам и я гледах спяща и си мислех "Боже, колко е Огромна!" Някак бебето ми се струваше толкова малко и сладко, а тя - гигант. После ми стана гузно, че така си мисля и си я гушнах и нацелувах. От там нататък никога не съм ги сравнявала и никого не фаворитизирам, или поне така се надявам.  Blush
Виж целия пост
# 203
Не знаете колко много ме окуражехте! На моменти си мисля, че съм много лоша, защото ще лиша каката от нещо, но и за миг не си помислих, че бих ощетила бебето. С него все още нямам специална връзка, дори не го усещам да рита (колкото и лошо да звучи това). Но съм сигурна, че и двете си деца ще ги обичам еднакво! Надявам се, че като и при вас всичко ще си дойде на мястото.
А вие как обяснявахте на "големите" деца за бебето? Тя е още малка, научила се е да ми гали и целува корема, но съм сигурна, че изобщо не разбира защо. Иска ми се да и обяснявам за бебето, но тя изобщо не разбира. Говорихте ли им вие?

Виж целия пост
# 204

А вие как обяснявахте на "големите" деца за бебето? Тя е още малка, научила се е да ми гали и целува корема, но съм сигурна, че изобщо не разбира защо. Иска ми се да и обяснявам за бебето, но тя изобщо не разбира. Говорихте ли им вие?


Нищо не съм обеснявала. Моите са с година и половина разлика. Баткото изобщо не се впечатляваше от корема ми. Когато се прибрахме от болницата първите дни той ме водеше към кошарката на малкия и викаше "мяу, мяу"  hahaha.
Сега за да разсея притесненията ти, да ти споделя че тази вечер големия се опитваше да включи малкия в някаква игра, в която да участват и двамата. Е, този разкош продължи не повече от 5 мин, но виждам светлина в тунела. Mr. Green
Виж целия пост
# 205
на мен баткото ми липсваше в болницата, стояхме 7 дена, и не са ми го водили, за да не се разстройва.Като го видях, се разплаках от умиление.И на мен ми се видя огромен в сравнение с бебето, особено главата му Simple Smile
Аз също не съм му обяснявала кой знае колко, макар, че беше почти на 2 като се роди малкия.В началото нямахме проблеми с бебето.Сега вече много се карат за играчки, макар и да се опитват да играят заедно, все за нещо се скарват. И характерите им са толкова различни, а са една зодия, но различни месеци.
Виж целия пост
# 206
на мен баткото ми липсваше в болницата, стояхме 7 дена, и не са ми го водили, за да не се разстройва.Като го видях, се разплаках от умиление.

И аз така. Само че на мен ми го доведоха в болницата. Той въобще не се впечатли, че вижда мама след известно прекъсване, нито че има ново попълнение в семейството. Аз обаче си поревах. Както и след това, когато вече си бяхме у дома, се разстройвах до сълзи, ако ми се наложеше да се отделя от малкия и видех, че никой не стои при него.  Rolling Eyes Но всички тези циври ги отдавам единствено и само на хормоните.

antonia - Тони, моите са кажи-речи със същата разлика и понеже големият не можеше да говори още, а дребното се дереше до скъсване, големият го наричаше 'уа-уа'.  hahaha
Виж целия пост
# 207
Той въобще не се впечатли, че вижда мама след известно прекъсване
Същата работа, той беше толкова щастлив, че е с баща си и баба си, та не ме отрази по-специално. Обаче държеше много да види бебето и да му подари новото си гумено топче, та набързо се качиха по стълбите и им донесох бебето. Всъщност той много се вълнуваше от появата на малкия, на изписването изтича напреди и акушерката първо на него го показа, беше много мила гледка. Heart Eyes
Виж целия пост
# 208
Здравейте момичета  wavey

Да ви попитам нещичко ако има тука раждали второто си дете със секцио - колко време след секциото ви позволиха да вдигате първото? Тя каката не е много тежка...около 10-11кг е, но все си има нужда от вдигане - смяна на гащи, къпане..., а на мъжа ми му предстои операция. Не е кой знае какво, но и на него са му казали, че не е желателно да я вдига след това. Та понеже той може да я отложи неговата, си мислех колко ли време горе-долу трябва да мине след секциото newsm78
Виж целия пост
# 209
Аз не съм преставала да го вдигам нито по време на бременността, нито след второто секцио:) просто нямаше начин:)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия