Били ли сте толко-о-о-ва влюбени?

Абе да си тооолкова влюбен ми е равнозначно точно на девиантно поведение.
Няколкото случки по-горе потвърждават това.
И не говорете за споделена и несподелена любов.
В обърканото съзнание на гореописаната преследваща е напълно възможно преследваният всъщност да е "окован" и да "бленува спасение". Примерно.
Иначе на филм може и да изглежда вълнуващо и драматично, ама в действителност наистина звучи страшно.

Не се смятам за откачалка. Ако ти още не изживяла нещо толкова красиво, потърси го! Не всичко е само във филмите.

 
   Всички истории, които съм виждала от подобен характер, с истерии, бурни страсти латино тип, самоубийства, периодични драматични раздели и сдобрявания и цигански панаири са били направо некрасиви...  не че съвсем не съм участвала в подобни, някой път и с удоволствие. На кино е привлекателно, а живота, особено ако има сериозни последици върху потърпевшите, или някой друг - не толкова.
 
 

Това ли е за теб любовта? Жалко...

Нито пък аз.
Не се отричам и от написаното по отношение на убийствените импулси, може да се смятате за щастливи дори само заради факта, че в живота ви не е присъствал или не е бил натрапен някой, който до такава степен ви е навредил, че да искате да го няма.
Така като слушам обаче общия хор, започват да ми се изясняват някои неща.


ПП.  Дъждовно време, май трябва да се запознаем

   Е нали за такава любов е темата? За мен любовта е била всякаква, но това какво значение има... според първият пост обсъждаме любов с конкретни прояви, водеща даже до самоубийство и разруха, защото любимият се оженил за друга.



  Ами някой изпитва, и вземе та осъществи подобен импулс по отношение на щастливия съперник, или на изневерилия любим. Това от любов ли е... според мен си е от откаченост.

нали темата е за разни силно-трагични любови 

Била съм. Дали толкова - не знам! Сериалът със сигурност няма и да го помириша, камо ли да го гледам  Само, че таква безумна и силна любов не подтиква към самоубийство    Пък и това - не мога да те гледам с друг - ми много боли, ама винаги искаш да го гледаш, не да опънеш петалата, като му съсипеш и живота от тук нататък. Мирише малко повече на егоизъм и злоба. Пък и лабилна психика, да. Изживях по-скоро безумната невъзможна любов от филмите. Дето се обичат толкова страстно, че не могат да се отделят, ама не могат и да се съберат, защото в повечето време се джафкат  Несходни характери просто. Иначе това беше моята изгубена половина. Само с него и до него се чувствах цяла и завършена.
Сега, слава Богу, не съм свързана с него. Много трудно прекъснахме връзката. Сега съм щастливо омъжена, за прекрасен човек, който много и истински обичам! По различен начин, но много по-осмислен и дълбок.

Мх, и аз така.

Факт е, че предимно любовите, които са несподелени, невъзможни и нещо  възпрепятства двамата да бъдат заедно, изобщо драма да има, биват класифицирани като изпепеляващи, погубващи, всепоглъщащи и т. н.

Аз лично се сещам за едно момче, което се самоуби от любов (беше на възраст около 20 г,), дори остави бележка защо го прави, обвинявайки момичето, което го е изоставило. Тъжна история.

Не съм гледала и един епизод от сериала, за да мога да взема отношение по конкретния случай.
Но в едно силно патриархално общество, каквото е това на южната ни съседка, да оженят любимия ти за друга си е достатъчен повод за отчаяние и драма.
Нашият случай е подобен ('партията' ожени любимия ми за подходяща девойка от средите на активните борци, за да може спокойно да го изпрати като консул в Далечния Изток), не ми е минавала и за миг мисълта за самоубийство, но и събитията не се развиват в Турция, а в края на 80-те в България; ако не сме могли да се противопоставим и да подредим по друг начин живота си в конкретния момент, в следващия това вече е било възможно и сме го направили.

Колкото до другото, Iris, няма как да ти го обясня, без да си го изпитвала.
Ще се опитам, но не съм сигурна дали ще стане ясно.
Става дума за вреда - върху физика, психика, битие, съвсем целенасочена.
Използване и ловка манипулация със слабостите на конкретен човек, за да бъде държан в зависимост и насочван в удобна за въпросния манипулатор посока.
Системен тормоз върху всички обкръжаващи го с цел да им писне и да го оставят сам (така е най-лесно и удобно за манипулатора).
Не ми се изпада в повече и по-гадни подробности, но не е като да няма такива.
Само ще кажа, че когато най-накрая всичко това приключи, от онова слънчево, ведро, способно, умно и предприемчиво същество, в което се бях влюбила 20 години по-рано не беше останало почти нищо. Вместо това насреща си имах една развалина, с разклатено здраве, разбити нерви, почти провален бизнес и фирма на минус.
И аз вече не съм същата. Няма и как да бъда, и досега се борим с последствията, някои неща обаче са необратими.
Как да не ми се иска причинилият ни всичко това да го няма? И не, изобщо не съм откачена, съвсем нормална съм си.

Мдам. Била съм, да не кажа, често. Ма то така - все някакви лоши момчета са, дето за семеен живот ми не стават, поне - на моите разбирания за семеен живот не пасват. Ми била съм, доста бъркотии съм забърквала, мдам. Те филмите, отнякъде идват, пък било то и турски сериали.  

Не ми се навлиза в подробности. Турски сериали не гледам. Гледам 'Сексът и градът'. Намеквате за злоба, не е задължително да я има, за да си тооооооооолкова влюбен.
С една дума - въпрос на натура е. Някои се влюбват няколко пъти годишно, други - по 1-2 пъти в живота. Аз съм много емоциална и оттам идва. Туй то. Други мислят с главата си само и не си позволяват да се отклонят. Въпрос на темперамент и избор е.

 Ама няма нужда чак пък от самоубийства и цигански изпълнения. Животът предлага достатъчно изпитания, няма нужда да си измисляме допълнително.

Била съм толкова влюбена. В тийн-годините, идеализирах човека, защото искрено му се възхищавах. Аз по принцип мога да се влюбя силно само в човек, който буди възхищението ми. Е, любовта ми беше невъзможна.
Честно казано, не съм изживявала голяма и споделена любов.
А сериалът е направен по класически роман на турската литература. Романът е по действителни събития доколкото знам, а прототип на съпруга на самоубийцата е самият автор. Така, че изобщо не е отвлечена и изсмукана от пръстите история, дори напротив - доста реалистична е, чак страх те хваща!

Сега съм толкова влюбена,че чак ме боли.За самоубийство не съм мислила,надявам се и да не мисля.Може би,защото до последно вярвам,че нещата ще се оправят .Според мен е най-здравословно партньора да се сменя през 2 години-така човек няма да затъва прекалено в чувства и после да го боли...Това обаче аз не го мога,колкото и упорито да бягам от сериозно обвързване.

Два пъти съм била така влюбена - първият път сърцето ми беше разбито,а вторият път е сега-омъжена съм за него. Можех да мина и през огъня само и само да сме заедно, зарязах 4-годишна връзка,опъл4их се на вси4ки  ,борих се и победих,за съжаление рутината и проблемите малко,по малко изместват тази изпепеляваща любов и става по-тиха,по-обикновена,а са минали само 6 години.........
П.П.:Сериалът не съм го гледала.