НОЕМВРИйската дружина върви към третата си година!

Илка, бързо да оздравявате ! А на мъжа малко му скръцни със зъби (и го остави гладен), да не те приема за даденост !

Утро да ви е жива и здрава каката и само да ви радва  !
За отбиването- направих го от раз. Преди да заминем на морето положението беше нетърпимо, връщам се от работа и Алекс се "залепя" за ц*те  ми  и така изкарва по цял час, вечерта пак същото.Затова  преди да заминем на море "обработвах" с приказки Алито че на морето няма "няня"и вече е голямо момиче. И вече две седмици не суче, понякога ги споменава, но аз и отказвам и няма нито рев нито съпротива.Странното е че като спрях изведнъж да кърмя нито чувствам напрежение в гърдите, нито съм се цедила.

Утро да ви е жива и здрава кака Адриана   Да ви отварят яслата по-бързо, че знам колко е неприятно с бабите.Много развалят дисциплината
Ето на моята свекърва беше тук за около десетина дни.И Анита все я води по прозорците да гледат влака.И тя да вземе както си седят там да й отвори прозореца, да виждала по-добре.И сега всички прозорци са заключени, защото се отварят навън и е много лесно да падне Анита 

Илка   Според мен е напълно нормално да имате и такива моменти.В крайна сметка винаги си го изкарваме на най-близките.Ама наистина можеш да го помолиш за  малко разбиране мъжо.(Той май наскоро имаше рожден ден.Да не е влязъл в някоя сатурнова дупка  ) Сигурна съм, че нещата ще си дойдат по местата.
Бързо оздравяване на малчуганите.Това е най-гадния момент, но ще мине.

Вита браво на вас.Щом така си го решила няма къде да иде Али, ще свикне

Я кажете карате ли децата да си прибират играчките и как става номерът  
Анита изобщо не иска да си ги прибира.Помня Илка беше писала веднъж, че при Ида действа номерът с "изхвърлянето" на играчките.Ама Анита не се трогва нито с обяснения, че е много разхвърляно така, нито със заплахи, че ще ги изхвърля(даже веднъж ги събрах в едни чанти и ги скрих).Опитвам се да я науча като ги събираме заедно ама пак удрям на камък.

Мише как си мила, пооправи ли се крачето  

Айде лек ден на всички.

Хохохо! Здравейте!
Не съм се включвала май от доста време, ама нали тръгнах на работа със счупения крак, та времето пак започна да не стига....Ама вече съм добре, обикалям като отпасана вече Вчера ходих да си прибера Алекс, изкара 3 седмици при мама и тате, бяха на планина, много добре й се отрази. Направила е едни червени бузки, едно сладко коремче, напълняла е с почти килограм и говори и не спира. Мама доста се е занимавала с нея (по професия е детска учителка) и репертоара е обогатен с още песнички, стихчета и приказки. Знае над 20 песнички, може да разказва от край до край 7 приказки, знае и доста стихчета.... Не е за градина, ами направо в университета ще я пращаме другата седмица
Снощи пък ме сюрпризираха неприятно, че учебната година за градините започвала на 15 септември, вместо на 1-ви. И днес ходих на място да разбера как стои хавата. Оказа се, че от 1-ви до 15-ти са сборна група, та ако имало кой да ми я гледа - да съм я пуснела на 15-ти..... То може би за тях е най-добре изобщо да не я пускам, не им се работи, мързи ги да дишат......А до 15 кой ще я гледа, това си е мой проблем. Е да, ама не! Не са познали тука този път. Единствения компромис, който може да направя е да я пусна на 7-ми, но по0късно няма как да стане

Днес направихме голяма разходка. Алекс беше супер щастлива и много доволна и сега спи блажено от умора. Аз съм се хванала с почистване и подреждане, че уж все това правя, а то край няма....
Стана дълго, спирам.

Утро, Честита ви именничка! Дави е жива и здрава, а вие да я слушате и глезите!
Ели, това с подреждането....какво да ти кажа - кога се получава, кога не! Иска все някой да й помага. И то не толкова за помагане, ами някой да е край нея и да й прави компания. Иначе като не иска да прибира и аз казвам, че ще дам играчките на едно момиченце и почти винаги действа. В най- лошия случай се тръшка да реве, но пак повтарям, че играчките ги давам на Кати и тя хем реве, хем прибира

Илка, бързичко да оздравявате. А за мъжа ти - нямам думи просто! Но щом го търпиш такъв - не се оплаквай Аз подобен търтей и лентяй не бих търпяла и много бързичко ще го вкарам в правия път! Още повече не си му даденост, нито негова собственост и ако не му изнася - вратата се затваря от обратната страна! Най-малкото трябва да те уважава и да ти помага за това, че си майка на двете му деца, надали в момента имаш сили и енергия да гледаш още едно в негово лице. Миришела му салатата на н'ам си к'во - ами да бе станал пък да направи той салата, той да сготви. Ейййй, аман от такива лентяи - мислят си, че всичко им се полага по право...........един хубав скандал, ама наистина хубав- ако ще и съседите да ви чуят, разбирате се добре, пренареждате си задълженията и нещата би трябвало да се оправят. Кураж!

Илка, дано инхалатора помага все така  от къде го купихте? А за мъжо - той ходил ли е в казармата? и да е, и да не е, лесно може да му покажеш какво е там  ти си знаеш де. просто аз такива фасони не търпя и си казвам директно в очите каквото ми е на душата. спомням си как веднъж мъжа ми вадеше от хладилника кутия с пилешки дробчета в сос и без да иска я обърна на земята. още преди да съм се разкрещяла по него, вече си ги беше събрал, сипал в чинията и ядеше 
Мишле, браво на Алекс!
Вита, честито отбиване. Аз бих се напила като куче от радост. Ама няма да ме огрее скоро, така че благородно завиждам 

Мишле, не бих слагала подобни етикети на човек, когото не познавам, визирам "търтей" и "лентяй". Мисля си, че всеки си има  плюсове и минус, вкл. аз и гледаме да са нагодим взаимно. Кога по-леко, кога по-тежко. Случките, които изброих по-горе бяха по-скоро за описание на каръшката ми седмица, не толкова за оплакване от мъжа ми. И на мен да ми е вкисната салатата или да ми мирише на лекарство  и аз не бих я яла. И ако вечерятане ми хареса не бих си я изяла безропотно, най-малкото бих отбелязала къде са пропуските. Може би и аз съм прекалено разглезена по твоите стандарти, знам ли. 
За казарма - не е ходел, ама то и в БГ-казармата освен да се скатава не знам дали друго би могъл да научи. 
Важното е, че се вижда светлина в тунела. След едноседмично захлаждане на отношенията, днес и двамата сме по-усмихнати и по-приветливи един към друг. 

Диданка, инхалатора го взехме от санитарна аптека до Приогов, на К.Иричек мисля се води. 134лв., на Омрон. Имаше и за 109, но прекалено китайски ми изглеждаше.ж
А твоя мъж добре си го "дресирала". 

Илка, не съм искала да те засегна или обидя по някакъв начин. Факт е, че се изразявам директно и без заобиколки (такава съм и в личния живот и взаимоотношенията с околните и затова наричам нещата с истинските им имена). Епитетите, които съм употребила са принципни и общи и понеже ставаше въпрос за твоя мъж, затова изглежда, че съм ги писала за него, а знам и те уверявам, че не е така. Идеята ми беше, че понякога мъжете (не всички) наистина прекаляват и приемат жените си като някаква даденост и едва ли не са длъжни да им слугуват и не винаги оценяват това, което тя прави за тях. Слава богу, моя не е такъв, много ни помага и просто не мога да опиша всичко, което върши и помощта, която ми оказва. Дори понякога прави повече неща от мен. Та изказването ми беше принципно и общо, въпреки че прозвуча целенасочено (донякъде). Колкото до това кой какви стандарти има- в никакъв случай, не съм казала, че си разглезена. Виж, ако обикаляш по цял ден МОЛ-овете и кафетата, а друг ти гледа децата и едновременно се оплакваш, че няма кой да ти помага - виж това вече не е разглезване, ами си има други определения Но както и да е, не съм искала да те засегна или обидя по какъвто и да е начин и се надявам да го приемеш  Вярно е, че в живота има и трудни и по-леки моменти, но понякога се насъбира и човек изпушва или ей-такива моменти като твоите идват доста нанагорно. Хубаво е, че сте си оправили отношенията

Омрон е добра марка медиц. техника   Другото, което съм чувала от майка ми, а също и педка ми го препоръча е на котлона да се сложи тенджера с вода и  сода и така да ври дълго време. Ако не можеш да задържиш детенце над парите, резултат дава и да диша въздуха в стаята, в която ври водата. Ако помещението е по-малко, още по-добре.

Дидано, представям си го твоя мъж как добре си го дресирала и как е въртял опашка от радост, нагъвайки дробчетата

Еййй, това темата с мъжете и свекитата е вечна......

Добро утро, дами/мами!
Диданка, страхотен аватар! От де го изнамери?!

Ех, хора, лятото върви към своя край. Събота и неделя бяхме на море и ако знаете какви големи вълни имаше .... А сутрин си е направо студено вече. Бе, кога мина това лято??? Аз от работа изобщо не го усетих..... И като си помисля, че трябва да се стягаме за зимата.....  Времето ми направо лети. Гледаме да сме все навън с децата и  вечер докато се приберем и станало време да си лягаме. Нямам кога да си свърша домакинските работи вкъщи.

Момичета  искам съвет от майките, чиито деца вече ходят на градинка! Днес говорих с директорката и тя ми каза  че мога да водя Алекс няколко дни да си играе на двора с децата или да я пущам да ходи до обяд. И сега се чудя как да процедирам за да свикне по-лесно ? Баткото направо го оставих цял ден още първия ден и нямаше драми.

Вита, вие май ясла не посещавахте.  Според мен така или иначе се преминава през някакъв период на адаптаци, който е немалко стресиращ за детето. Съветвам те да я оставяш до обяд през първата седмица.
Аз сега се тревожа, че за един месец Симона ще е отвикнала от яслата и ще има драми като тръгне от 7-ми....

Утро, Алекс до сега я гледаше баба и, но вече взе да и дотяга (на бабата) и съм твърдо решена да я пускам на градинка!

Привет,

Посъживи се темата и трябва да се впишем и ние с Фафи, че иначе как ще сте в час с новите ни приклЮчения 

Поукроти се зверчето и дори взе да слуша от време на време  По този повод го заведох на местния панаир / лунапарк. Фафи няма голям опит с въртележки и тем подобни и беше силно впечатлен. Обясних му, че трябва да чака да го взема и да не се опитва сам да слиза - разбра. Поиска да се качи на една друга въртележка и на мен в спряло състояние ми се видя кротка. попитах и ми казаха, че може да се качи ако го придружавам. Качихме се значи двамцата, седнахме, завъртя се тази ми ти въртележка... Фафи адски доволен първите две обиколко, вика си щастливо, обаче това като набра една скорост и завъртя стабилно. Фафи млъкна, вкопчи се в седалката и опули едни големи очи. Така въртеше, че аз едвам се удържах с една ръка, и държа Фафи с другата, да не хвръкне от центробежната сила  Накрая слязохме криво-ляво, в пълно мълчание. Аз го гушнах и го питам: уплаши ли се? беше ли те страх?. Той ми каза, че го е било страх, помълча още 30 секунди и ми вика: ама много беше хубаво страшното  Сега ме врънка пак да ходим на страшното  Диване, кой знае как ще се опули пак 

Тук си е бая студено, все вали, даже си купихме с Фафи гумени ботуши за разходка. Много си ги харесва и едвам го навих да ги махне за през нощта 

Илка, много ти идва май с двете диванета  А и мъжете понякога не знаят да си премълчат, пък дори и да е била вкиснала салатата... Моят мъж (който е лентяй и търтей), почне ли и да мрънка освен всичко останало, го филтрирам директно, че ми идва много нанагорно. Не само че нищо не прави, ами и се оплаква. Откак не го слушам, взе по-малко да се оплаква. То без публика не става, не му е кеф 

Вита, аз съвет не мога да ти дам, но ще споделя моето виждане по темата и опит с адаптирането на Алекс в яслата.
Ако я водиш първоначално до обяд, за какъвто и период да е, тя ще се адаптира и ще знае, че на обяд мама ще идва и ще си я взима. И в момента, в който ще трябва да я оставяш по цял ден, тя ще те чака на обяд, което си е друг, нов вид адаптация и за кратък период ще й се събере повечко на Алито. Вярно, че ще й е трудно, и в двата варианта, но според мен лично по-лекия и по-малко травмиращ ще е първият.
Когато Алекс тръгна на ясла, ми казаха, че обикновено периода на адаптация трае около 10 дни до 2-3 седмици, понякога и месец. Аз помолих, ако е възможно и в зависимост от това как тя се адаптира, този период да бъде съкратен, дори прескочен. Резултата - на Алекс й трябваха точно 2 дни, през които я взимах на обяд и на третия като отидох и лелята ми каза - да пробваме да я оставим да поспи, тъкмо се хранеше и беше спокойна. През следващия час обикалях като "глуха кучка" квартала и се навъртах около яслата, бях на "нисък старт", ако се обадят, че плаче, нервна и неспокойна е- веднага да си я взема. Е не се обадиха, отивох към 17ч, детето беше съвсем спокойно и доволно, че си е играло с дечицата. Та при нас на практика от 3-я ден остана по цял ден в яслата. С градините мисля, че е същото, още повече че са по-големки вече и разбират като им се обеснява.
Но е и факт, че със всяко дете се постъпва индивидуално, ти сама ще прецениш кое е добро за Алексчето

Шамси, Фафито е голяма скица!

Вита, аз бих избрала варианта с плавното привикване към градината. Първо игра на двора с децата, а ти лека по лека да минаваш на заден план, после на половин ден и накрая за цял ден. Ако имаш възможност мисля, че това би бил най-безболезнения вариант за детето. А и ще можеш да научиш как се казват дечицата в градината, да придобиеш някаква представа за това кой какъв е и после ще можеш активно да разговаряш с Алекс за тях. Все пак това ще е средата на дъщеря ти и е добре според мен да имаш реална представа, а не такава, изградена на 5те минути, в които се събувате обувките сутрин и ги обувате вечер.
А може и да пробваш да я оставиш от раз за цял ден, ако няма драми - защо не. Все пак дечицата ни вече са големи, може да няма нужда от твоята опека за начало.

Шамси, ама си е голям сладур Фафчо! Представям си го как си ляга да спи с ботушите.    

А за мъжете - моя си е цвете. Принципно помага доста у дома. Примерно само той чисти, аз по изключение. Но пък в кухнята е пълен трап и там се вихря аз и то с кеф. Така да се каже, имаме си разделение на труда у дома. И с децата си играе, но мисля, че проблемът при нас е, че всичките ни приятели са все още на ниво гаджета, има само едно семейство, което чакат бебе, но с тях главно контактуваме с таткото, и едно съвсем новоизлюпено семейство, т.е. ние сме единствените с деца, при това с две. и все си мисля, че едва ли сме най-приятната компания. Някак си и двамата го даваме по-кротко. Другите ходят напред-назад на море, почивки, чужбини, ние нямаме възможност да оставим децата на баба, а с тях почивката не е особено пълноценна. В крайна сметка, дали вкъщи или на почивка, отговорността към децата си е все същата, и почиквата идва един вид просто смяна на обстановката. Освен това дори и на гости да ни поканят пак с децата трябва да се помъкнем, пак поради липсата на баба. Та и на гости много-много не ни канят, да не кажа хич. И в един момент се оказва, че си живеем само четиримката, без много активни контакти със света около нас и явно ни идва нанагорно и си писваме и взаимно си се приемаме за даденост. Сега вече изгладихме отношенията и всичко е супер. До следващото сдухване  

А мойте зверчета още оздравяват. Днеска бяхме два часа в градинката и сега спят блажено. Ида дори си легна без драми и без приказка, да не повярва човек. Отивам сега и аз да се опъна, че по-късно ще готвя едни патешки бутчета за вечеря  

Хахаха, докато пишех как спят сладко и то Ида без праиказка чувам, че се отваря вратата на нейната стая и тя надзърта от там. Аз я поглеждам строго и й казвам да се връащ в леглото, а тя "Мамо, мамо, искам нещо да ти кажа. Обичам те!", а след миг "Мамо, ама ти забрави да ми прочетеш приказка!". Успях да я убедя, че съм й прочела за Хензел и Гретел (четохме я снощи) и се върна обратно в кревата. Сладкото ми глупаче. Как да не го обича човек!  

Болнааааа съъъм..... Някаква лятна чума ме хвана от снощи насам. Дано децата да го избегнат!   

Днес Алекс имен ден, почерпете се за нейно здраве:


Мишле, честит празник на малкото мишле !Да ти е здрава и много послушна  !

Утро, бързо да оздравяваш!