
Йоши много държа оня ден да отиде с Луиджи на градина, но се върна без него (то аз съм заплесът и не мисля за всичко като го взимам) и много страда. Луиджи е една количка от любимото филмче. Какво ли не пробвах, за да не го взима, но не - мушнал го в джоба и само с него ще тръгва. На другия ден си стоял в неговото рафтче, не се покри безследно.
А да ви разкажа една случка от днес. Водя Йоши на градина заедно с Яни в количката. Почти стигнали, виждаме едно момиченце Ренета с майка си да се приближават и те, Рени побърза да погледне децата и да каже здрасти, но след малко се врътнаха да си купуват закуска, така че се качихме без тях горе. Оправих Йошката, пуснах го в кухнята да си яде банана и тръгнахме да си ходим с дребния. В тоз момент влиза Ренетка с майка си, запътват се към кухнята и чувам само "хайде, съблечи се" на чист български. Попитах набързо "българска реч ли чувам", но не ме отразиха, то аз от вратата... Но другия път ще се разприказвам с Ренито, че сега бързахме да се прибираме. Най-смешното е, че с това детенце всеки път се обясняваме от половин година как и тя знаела български, а аз все си мисля, че си измисля
. Т.е. аз казвам нещо на Йоши, тя ме чува и ме пита на какъв език говоря, отговарям ѝ, а нейната реплика всеки път е "и аз знам български", ама на немски (говори без капка акцент детето, разбира се)
...Илиянче, дано започнете и продължите годината без болести!
Фин Макмисъл се казва синият Джеймс Бонд. Онзи ден гледахме първа серия, втора, пак първа и се наложи да спра компютъра от контаката преди да полудея.
Но поне разнообразихме малко принцеската мания 
.
да си жива и здрава 
, една виртуална прегръдка и много положителна енергия ви пращаме
Да не си я запратила в друга посока