Щастливи ли сте в семейния си живот ?

На този въпрос аз лично нямам отговор.
Защото съм простила неща, за които преди да се случат съм била убедена, че не мога да простя. Убедена съм също, че и той ми е простил непростими в неговите очи неща. Дяволът не е толкова черен, оказва се. "Винаги" и "никога" са глупави думи. Трябва да си или твърде млад, или твърде стар, за да ги употребяваш.

Темата за уредените бракове е много интересна. Така са се женели неотдавна и у нас. Без да се познават особено, без да са живяли заедно, за секс да не говорим. Дали са били щастливи нашите баби?

Като пишеш това, вярваш ли си наистина? Всички пушачи би следвало да са напуснати от партньорите си по тази логика...

физическо насилие

Да 

Това за нашите баби и дядовци ми е малко по-близко отколкото индийските бракове  
Да, бе мили мои, знам че е много относително, но предполагам че има или мислите че има нещо пред което няма да отстъпите. Аз също съм съгласна за физическото насилие, защото знам че един път почне ли се, спиране няма. Мисля че това е единственото нещо, пред което не бих се спряла. За лъжа, минахме този период   За изневяра, незнам, мисля си че не бих простила, но всичко е много относително...

За нашите баби и дядовци: ами мисля че са били щастливи. И от двете страни съм впечатлена по начина по който те ми разказваха за това как са живяли. Едната ми баба разправя че се оженили като била на 18 години, и до след като роди, сексът не носел удоволствие (оттам ми дойдоха големи надежди, но уви; в мъжът е бил проблема  ).
За другата ми баба, все ми разправя как се грижила за дядо ми, все на пазар наконтен го пращала, и не го пускала да излиза без някой лев в джоба, за всеки случай.
Впечатлена съм... и си мисля че чисто и просто, е било поради липса на прекаленото вглеждане и прекаленото всичко. Карали са го по-лежарно (така ли беше думата).
Забравих си мисълта по нататък
А, да: за пороците. Ако става въпрос за пиене, свекърва ми е напуснала свекър ми заради пиенето. За цигарите и пиенето... мъжът ми пуши и пие. Е и? Баща ми също пие, вторият ми баща също, бившия ми също пие. Всичко е ОК, стига да е с мярка и да не бърка в семейния бюджет. Или може би да кажа, че това е едно от нещата за които неискам да се впрягам, защото не си заслужава.  Или може би за други пороци ставаше въпрос  

любовта от пръв поглед е чисто и просто страст, на ниско ниво, първична, неустоима. А при индийците (не че и при тях няма страсти) в примера е научаване на живеене заедно. Мисля, че при индийците също има период на годеж, за да могат младите да се опознаят.

Мога да кажа за моята баба. Не, не е била щастлива. Никак. Затова си е и заминала от рак на 57г.

Твърдо вярвам в това  И за мен всякакви очаквания да се появи Рицарят и да направи жената щастлива са обречени на неуспех. Все си мисля, че човек може да е истински щастлив в една връзка, ако умее да е щастлив и сам. Тогава е готов да споделя щастието си с друг човек, без да натоварва последния със собствените си проекции и очаквания.

И, както съм писала и преди, приказки за "половинката" ми предизвикват облещване. Не намирам за, хм, нормално някой да се чувства като половин човек и да ходи-броди нещастен и незавършен, докато накрая не се осъществи - във връзка си с друг.

Когато написах това в една друга тема преди време,ме попитаха
Защо,след като съм си самодостатъчна ,изобщо ми е нужен човек до мен?   

Какво да отговориш на това?
След като някой не е наясно ,че първо трябва да е в мир със себе си ,за да може да е щастлив и с други...

Според мен се спекулира с тази самодостатъчностт. Всъщност, порових се преди време и никъде не намерих определение на тази дума, явно е модерна измишльотина. Самодостатъчният човвек има ли нужда от друг човек? Защо му е да си нарушава самодостатъчността със съобразяване на ежедневието си с някого другиго, да прави компромиси, и то през по-голяма част от съзнателния си живот? Аз ако съм си самодостатъчна ще си живея сама, дори от дете не бих имала нужда, защото системата ще е идеално балансирана.

Андариел, бъркаш нуждата с желанието 

Моля, дай пояснения, че някак не мога да го вдяна!
На мен нещата  ми изглеждат така: ако аз съм си самодостатъчна, ще имам нужда единствено от секс, а не от мъж, на когото да пера чорапите и да го слушам как хърка нощем (образно казано). а секс се намира лесно, не е нужно да живея със сексуалния си партньор. а ако случайно родя дете, пак заади природната нужда, ще го тропосам на друг да го гледа.

Ами ти сама си разясняваш - говориш за нужда. Аз нужда нямам, нито от мъж, нито от дете - нуждая се само от храна, вода, слънце и ходене до тоалетната, в общи линии. А имам мъж, защото искам да го имам, и то не "мъж" по принцип, а един конкретен мъж, когото обичам и на когото се възхищавам. И това, че съм във "връзка" се дължи не на нуждата ми да съм във връзка (щото иначе ще съм много нещастна), а на късметът (може би съдбата) да срещна един прекрасен за мен човек, с когото искам да споделям дните си. Така че - нужда е едно, а желание - друго. И за мен I want you е много по-уравновесено обяснение в любов от I need you (което веднага ми прави асоциация с някакъв отчаяно вкопчен в мен нещастник).

на този мъж каква му е функцията  с това "искам го"? Щом го искаш, значи задоволява някаква твоя нужда.    
Вкопчването е доста крайно. А на мен "искам" ми звучи инфантилно и повърхностно. Днес искам този мъж, утре не го искам, все едно искам обувки или ново червило.

На мен това със самодостатъчността ми прилича на последен писък на индивидуализма като култура, поставяне на "аз" в центъра на всичко, а на другите хора, дори много близки, е оставена ролята да гравитират около "мен". И ако нещо вземат да се отклоняват от орбитата, могат да изхвърчат от Слънчевата система.

Ами за мен не е така, а и аз споделям лични виждания, не следя "писъците" и не искам да споря на тема личен живот, той нали затова се вика личен. За себе си се чувствам център на вселената, да - но пък уважавам и правото на другите да се чувстват така за себе си. 

Просто не намирам за редно да искам от някого да ме прави щастлива. Искам да сме заедно, защото се харесваме, обичаме и ни е приятно, а не за да отговаряме за взаимното си щастие  Както не бих уважавала някой, който чака от мен да го направя щастлив и завършен, така не искам и аз да поставям друг човек в това положение.

Не е така , Андариел ... Никой тук не се прави на интересен ...докато в пубертета искаш някого на всяка цена, имаш нужда от него, за да се чувстваш добре и себе си ... в по- късна възраст, когато човек заобича себе си достатъчно и се чувства добре и сигурно напълно сам , тогава любовта е истинска, не служи за храна на егото... Тогава няма- той се държи с зле с мен, но аз имам нужда от него и го обичам...няма такива филми

Аз обичам първо себе си и ако той ме харесва и иска да бъде с мен, да изживеем живота си заедно, да се впускаме в приключения - тогава е щастие ... и стремежа е към щастие, а не към определен човек на пук на себе си ...