Щастливи ли сте в семейния живот? Само семейния живот не е достатъчен, за да се нарече човек щастлив. И няма как да си щастлив в семейния живот, ако има нещо друго, което ти пречи да се определиш като щастлив човек. Бих отговорила на въпроса по следния начин: в семейния ми живот няма нещо, което да ме напряга и тревожи. Иначе не слагам себе си в числото на щастливите хора.
Щастливи ли сте в семейния си живот ?
- Публикувана: 7 юли 2011, 13:10 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2011, 19:57 ч.
# 90
11 юли 2011, 10:38 ч.
Виж целия пост
Има как разбира се даже ако не бяха проблемите ми на работа може би нямаше да оцнявам истински спокойствието ,разбирателството и щастието си в семейния живот.
# 91
11 юли 2011, 11:35 ч.
Ами да, относително всичко ни е наред в семейния живот - обичаме се и след като премина първоначалната влюбена еуфория, разбираме се горе долу добре, когато се ядосаме един на друг бързо ни минава, харесваме еднакви неща, хлапето ни ни кефи непрекъснато...
Щастието не го свързвам с наличието на семеен живот, така че не мога да кажа, че добър такъв ме прави задължително щастлива. Имам си вътрешни състояния, които изключват положението на безметежен и перманентно щастлив човек.
Колкото до проблемите в семейния живот - разбира се, че имам такива от време на време, дори и да са смехотворни и дребнави ми е приятно да участвам в дискусия с тукашни дами по такива поводи. Все пак форума е точно с такава насоченост, къде иначе да се оплачеш, че домашните ти лазят по нервите.
Може би авторката на темата изхожда от презумцията, че ако имаш щастлив семеен живот с мъжа ти той никога не ти лази по нервите?
Виж целия пост
Щастието не го свързвам с наличието на семеен живот, така че не мога да кажа, че добър такъв ме прави задължително щастлива. Имам си вътрешни състояния, които изключват положението на безметежен и перманентно щастлив човек.
Колкото до проблемите в семейния живот - разбира се, че имам такива от време на време, дори и да са смехотворни и дребнави ми е приятно да участвам в дискусия с тукашни дами по такива поводи. Все пак форума е точно с такава насоченост, къде иначе да се оплачеш, че домашните ти лазят по нервите.
Може би авторката на темата изхожда от презумцията, че ако имаш щастлив семеен живот с мъжа ти той никога не ти лази по нервите?
# 92
11 юли 2011, 13:56 ч.
Тук, сега в настоящия момент съм щастлива. Може и повече, но може и хич. За утре не гарантирам.
От тези глуповато и просто устроените съм, с дребните щастия- щом сме здрави, имаме покрив, какво да ядем...Стига, останалото са в повечето случаи пози и "защото така трябва/така правят останалите/".
Виж целия пост
От тези глуповато и просто устроените съм, с дребните щастия- щом сме здрави, имаме покрив, какво да ядем...Стига, останалото са в повечето случаи пози и "защото така трябва/така правят останалите/".
# 93
11 юли 2011, 15:05 ч.
Щастие е да те радва щастието на друг - дори когато си нещастен.
Щастие е с любов да гледаш залеза - дори когато си сам.
Щастие е да вярваш в красиви неща - дори когато ги няма.
Тези стихове намерих из нета. Всеки усеща щастието по различен начин. Това личи и от споделените мнения по тази тема.
Виж целия пост
Щастие е с любов да гледаш залеза - дори когато си сам.
Щастие е да вярваш в красиви неща - дори когато ги няма.
Тези стихове намерих из нета. Всеки усеща щастието по различен начин. Това личи и от споделените мнения по тази тема.
# 94
11 юли 2011, 15:52 ч.
Ако тези стихове са верни, вероятно аз съм най-нещастния човек на земята. 
Чуждото щастие може да ме зарадва само ако аз самата се чувствам добре. Ако се чувствам нещастна, вниманието ми е насочено изцяло към собствените ми проблеми. Чуждите щастия и нещастия в такъв период въобще не ме вълнуват.
Залеза сама не съм гледала и едва ли някога ще пожелая. Това е занимание минимум за двама.
Вярвам само в онези красиви неща, които са достижими. Ако определено нещо ми е недостъпно и невъзможно, не бих могла да вярвам в него. Колкото и да е красиво.
ПП. Радвам се, че темата добива философска насоченост. Така е доста по-интересна.
Виж целия пост
Щастие е да те радва щастието на друг - дори когато си нещастен.
Щастие е с любов да гледаш залеза - дори когато си сам.
Щастие е да вярваш в красиви неща - дори когато ги няма.
Тези стихове намерих из нета. Всеки усеща щастието по различен начин. Това личи и от споделените мнения по тази тема.
Щастие е с любов да гледаш залеза - дори когато си сам.
Щастие е да вярваш в красиви неща - дори когато ги няма.
Тези стихове намерих из нета. Всеки усеща щастието по различен начин. Това личи и от споделените мнения по тази тема.
Чуждото щастие може да ме зарадва само ако аз самата се чувствам добре. Ако се чувствам нещастна, вниманието ми е насочено изцяло към собствените ми проблеми. Чуждите щастия и нещастия в такъв период въобще не ме вълнуват.
Залеза сама не съм гледала и едва ли някога ще пожелая. Това е занимание минимум за двама.
Вярвам само в онези красиви неща, които са достижими. Ако определено нещо ми е недостъпно и невъзможно, не бих могла да вярвам в него. Колкото и да е красиво.
ПП. Радвам се, че темата добива философска насоченост. Така е доста по-интересна.
# 95
11 юли 2011, 18:50 ч.
Значи , че по- щастливи са онези, които не разчитат на човека до себе си да ги прави щастливи, а сами работят по въпроса ... и ако двамата са така, просто се събират и си изкарват чудесно заедно...
Виж целия пост
# 96
11 юли 2011, 20:15 ч.
Аз мога да кажа, с ръка на сърцето, че съм 100% щастлива! Имаме трудности, но ги преодоляваме заедно и заедно се правим щастливи един друг. Децата са бонуси за щастието, дори да ги нямаше пак щяхме да сме щастливи, защото се обичаме, вярваме си, приятели сме си и сме любовници, какво повече ни трябва?
Виж целия пост
# 97
11 юли 2011, 20:17 ч.
Та в кое семейство няма трудности?!
Всъщност, за мен лично най-много щастие има точно там, където семейството се запазва и гради, въпреки трудностите, а хората продължават да се обичат и подкрепят.
Виж целия пост
Всъщност, за мен лично най-много щастие има точно там, където семейството се запазва и гради, въпреки трудностите, а хората продължават да се обичат и подкрепят.
# 98
11 юли 2011, 20:31 ч.
temida едва ли щастието или успеха на съпруга ти са "чуждо щастие"
Съгласна
Виж целия пост
Та в кое семейство няма трудности?!
Всъщност, за мен лично най-много щастие има точно там, където семейството се запазва и гради, въпреки трудностите, а хората продължават да се обичат и подкрепят.
Всъщност, за мен лично най-много щастие има точно там, където семейството се запазва и гради, въпреки трудностите, а хората продължават да се обичат и подкрепят.
# 99
11 юли 2011, 20:44 ч.
Съвсем теоретично, успехите на мъжа ми са чуждо щастие. Стават мое, защото го обичам.
Предполагам, че Темида има друго предвид. Когато ти или твой близък имат тежък здравословен или друг проблем, загубиш приятел, няма как да си щастлив защото партньорът ти те обича и прави всичко за теб.
Съвсем отделен е въпросът, че ако някой всеки ден е щастлив си е направо за психиатър.
Виж целия пост
Предполагам, че Темида има друго предвид. Когато ти или твой близък имат тежък здравословен или друг проблем, загубиш приятел, няма как да си щастлив защото партньорът ти те обича и прави всичко за теб.
Съвсем отделен е въпросът, че ако някой всеки ден е щастлив си е направо за психиатър.
# 100
11 юли 2011, 20:45 ч.
Индийците имат прекрасен израз : "Ние градим любовта си. " Там браковете се уреждат и първоначално съпрузите може изобщо да не се познават, и да нямат никакви чувства. Но си мисля, че такива бракове с "изградени" любов и щастие, може би са по- дълготрайни от любов, пламнала от пръв поглед.
Виж целия пост
temida едва ли щастието или успеха на съпруга ти са "чуждо щастие"
Съгласна
Та в кое семейство няма трудности?!
Всъщност, за мен лично най-много щастие има точно там, където семейството се запазва и гради, въпреки трудностите, а хората продължават да се обичат и подкрепят.
Всъщност, за мен лично най-много щастие има точно там, където семейството се запазва и гради, въпреки трудностите, а хората продължават да се обичат и подкрепят.
Индийците имат прекрасен израз : "Ние градим любовта си. " Там браковете се уреждат и първоначално съпрузите може изобщо да не се познават, и да нямат никакви чувства. Но си мисля, че такива бракове с "изградени" любов и щастие, може би са по- дълготрайни от любов, пламнала от пръв поглед.
# 101
11 юли 2011, 20:49 ч.
Гербер, интересен пример даваш Като се замисля, има нещо там обаче... не мислиш ли? Или греша? За това че жените са научени да бъдат малко по-примирени и повечето да си траят? Или това беше в друга страна?
Защото това определено е фактор, да се отстъпва от спор. Или просто понякога да премълчаваме някои неща. Чудех се, но май файда да си казваме абсолютно всичко дето на момента ни е на езика, май няма. Особено ако знаем че ще последва конфликт от това което искаме да кажем.
Добре, всички сте прави, и че трябва да минем през трудности и т.н. Но какво според вас с какво не бихте се примирили, какво е абсолютно извън нормата и няма да търпите? Доста относително но... споделете, моля.
Виж целия пост
Като се замисля, има нещо там обаче... не мислиш ли? Или греша? За това че жените са научени да бъдат малко по-примирени и повечето да си траят? Или това беше в друга страна? Защото това определено е фактор, да се отстъпва от спор. Или просто понякога да премълчаваме някои неща. Чудех се, но май файда да си казваме абсолютно всичко дето на момента ни е на езика, май няма. Особено ако знаем че ще последва конфликт от това което искаме да кажем.
Добре, всички сте прави, и че трябва да минем през трудности и т.н. Но какво според вас с какво не бихте се примирили, какво е абсолютно извън нормата и няма да търпите? Доста относително но... споделете, моля.
# 102
11 юли 2011, 20:52 ч.
Това е така, но темата, мисля, е дали сме щастливи в браковете си.
Колкото до това второто-то аз май съм за психиатър. Не казвам, че от сутрин до вечер съм нахилена, но всеки ден има нещо за което да се зарадвам, дори в тежки моменти, било то смешка която децата са казали/направили или жест на съпруга ми.
Виж целия пост
Когато ти или твой близък имат тежък здравословен или друг проблем, загубиш приятел, няма как да си щастлив защото партньорът ти те обича и прави всичко за теб.
Съвсем отделен е въпросът, че ако някой всеки ден е щастлив си е направо за психиатър.
Съвсем отделен е въпросът, че ако някой всеки ден е щастлив си е направо за психиатър.
Това е така, но темата, мисля, е дали сме щастливи в браковете си.
Колкото до това второто-то аз май съм за психиатър. Не казвам, че от сутрин до вечер съм нахилена, но всеки ден има нещо за което да се зарадвам, дори в тежки моменти, било то смешка която децата са казали/направили или жест на съпруга ми.
# 103
11 юли 2011, 21:06 ч.
Имам предвид ,че проблемите се преодоляват много по-лесно, когато с тях се борите двама и има на кого да се облегнеш .
За мен да обичаш съпруга си е нещо съвсем нормално за това няма как неговото щастие да ми е чуждо или пък неговите проблеми.
С тежък здравословен проблем започна връзката ни -негов.Ти имам чувството ,че под отговора щастлив съм в семейния си живот разбираш някакви цветя и рози и хвърчене във въздуха ?
Колкото до второто добре ,че съм щастлива в семейния си живот/според моите разбирания/ ,че иначе щях да бъда за психиатър
4baby за малко неща бих си траяла аз не съм от примирените.
Виж целия пост
Съвсем теоретично, успехите на мъжа ми са чуждо щастие. Стават мое, защото го обичам.
Предполагам, че Темида има друго предвид. Когато ти или твой близък имат тежък здравословен или друг проблем, загубиш приятел, няма как да си щастлив защото партньорът ти те обича и прави всичко за теб.
Съвсем отделен е въпросът, че ако някой всеки ден е щастлив си е направо за психиатър.
Предполагам, че Темида има друго предвид. Когато ти или твой близък имат тежък здравословен или друг проблем, загубиш приятел, няма как да си щастлив защото партньорът ти те обича и прави всичко за теб.
Съвсем отделен е въпросът, че ако някой всеки ден е щастлив си е направо за психиатър.
За мен да обичаш съпруга си е нещо съвсем нормално за това няма как неговото щастие да ми е чуждо или пък неговите проблеми.
С тежък здравословен проблем започна връзката ни -негов.Ти имам чувството ,че под отговора щастлив съм в семейния си живот разбираш някакви цветя и рози и хвърчене във въздуха ?
Колкото до второто добре ,че съм щастлива в семейния си живот/според моите разбирания/ ,че иначе щях да бъда за психиатър
4baby за малко неща бих си траяла аз не съм от примирените.
# 104
11 юли 2011, 21:08 ч.
Аз не бих търпяла цинизма, това да спрем да сме уязвими един към друг и сетивни, ако спрем да се забелязваме, грубостта, простащината, залитането към някоя зависимост...
Аз се уча от него на много неща и деликатността е едно от тях ... преди време бих казала всичко на мига, сега- бих изчакала да ми премине яда и на другия ден да говорим ...
Виж целия пост
Аз се уча от него на много неща и деликатността е едно от тях ... преди време бих казала всичко на мига, сега- бих изчакала да ми премине яда и на другия ден да говорим ...
Препоръчани теми