Вашите плажни правила

Не съм влизала от няколко дни в темата и чак сега успях да видя, че сте ми отговорили с Барб.
При нас хората са като 'едно време в БългариЯ', на свободен плаж се ходи почти като на къмпинг.
Наблизо и паркирам.  Удобно е, обикн. имам голяма плажна чанта и чадър на рамото, колко му е да гушна и една възглавница:) Хората масово са екипирани със столчета, сгъваеми маси, хладилни чанти, поне 1 чадър. Има хора, които влачат легълца на специални колички за багаж, всякакви случаи. Плажните игри не са много разпространени, ако някой играе на нещо отива или на специални игрища ( плажовете са по-различно организирани от българските), или назад, пл. ивица е много широка. Да си призная крещящи деца почти няма / все пак предпочитам да съм по-далеч от деца/ , а има много малки деца сутрин, не знам как ги дресират, но децата са послушни. Всъщност хората с деца се изнасят към 10 - 10, 30 макс 11.00 и после се появяват към 5. Рядко някой остава на плажа м/у 12 и 16, оставят си багажа, не е опасно. Аз поради работното ми време тази година съм принудена да ходя в ранния следобяд, но по това време заварвам само по-млади хора, възрастни и деца почти няма.

аз си купх едно такова за плажа - много е гот, мекичко е и удобно за носене

Всъщност миналата година влачех какво ли не, с идеята, че ще се ползва на плажа.)
Всъщност, повечето неща ги занесох първият път и повече не повторих.
Други, само носех и също не вадех.
Установих за нас, че повече от хавлия, кофичка, лопатка и няколко фигурки за детето, друго не ни трябва.

Значи тази подготовка за плажа с множество багажерии, ако и към нея се добави ходене до плажа с кола страшно много ми прилича на сутрешното бързане за работа през цялата година, от което всъщност искам да избягам през почивката си. Та или почивам на плажната ивица и ходя когато ми скимне с една хавлийка само, или въобще не ходя на море /тази година съм на планина/. А и на плажа не ми е приятно да се пържа на слънцето. Седя на сянка или във водата.

И аз така. Даже и кърпите за плаж ме мързи да взема и ползвам хотелските за шезлонгите. Много ме мързи на морето, много. 

това предполагам е, защото нямаш опит. чадърите и столчето са цяло лято в багажника ми ( приготвени). чантата за плаж се приготвя както всяка друга - след всеки плаж пера на кратка програма хавлии и бански, после директно в чантата. никакъв проблем да я взема нямам, останалите неща ( кремове и т.н) така или иначе не ги вадя. така че на практика само звучи страшно:-) Но като се замисля, има разлика с почивката, аз живея близо до морето и използвам часове дневно за плаж, извън работно време.  Но аз съм и свикнала, защото съм отгледана на къмпинг и изобщо не го приемам, като затруднение. Когато ходим на почивка е друго.

Плажни правила? С моето семейство са задължителни  направо животоспасяващи.
Подготовката за плажа е процедура по редене, вадене и пак слагане в една или две чанти, като правило поне едно необходимо нещо забравям. Моля се само да не забравя в бързината детето или  банския на съпружието, че както не му пука ще се разхжожда по анатомия на плажа 

Нарамили багаж, надувни играчки /които си стоят надути щото иначе посинявам да ги дуя всеки ден/, чадъри, чехли, кофички, малки водни въртележки, пате, кутия с миди /носим си миди събрани от миналата година!!!/, скицници, моливи, амнайсет телефона, води, плодове, грим  , мазила, мазила и пак мазила ... се изтупваме на мястото Х, където ще разпъваме катуна, ааа така де където ще плажуваме.

Щом чантите докоснат пясъка детето и баща му изкрещяват че отиват в морето и ме зарязват безобразно, събличайки се почти пътьом до водата. Тук аз започвам странен танц по забиване на чадъра, тази процедура за толкова години не я усвоих като хората. Докато се усуквам около пръта, кетря се по него, замятвам го като копиехвъргач държа под око какво прави щерката и чат пат баща и. Ако са заедно е опасно, ако са разделени още по-опасно. Дребната води някаква своя битка с вълните и е твърдо решена, че няма да миряса докато ТЕ не се кротнат, а мъжа ми плува както и кара - обича скоростта и далечината. След като постигна някакво приемливо равновесие с чадъра, нагласям кърпите, подреждам чехлите и всичкото боклуци и идва момента да се съблека!

Споменавала съм, че имам голям белег и като се съблека започват онези погледи - потресени, учудени, съчувствени, съжалителни, скрити и явни. Тук таме някое дете изтървано от каишката се изтъпанва пред мен, гледа, гледа белега и заявява "Како/преди//Лелко, имаш много голям белег!" В зависимост от настроението отговорите са"Така ли? Къде" или "Да, нападнах едни кучета и те ми го направиха докато се защитаваха" и разни такива почти нормални. 

Щерката знае правилата. Ако стана права с ръце на кръста и я гледам, значи е влязла прекалено навътре в морето и моментално трябва да издрапва на брега. След това някак заявявам на щерката да спре войната с вълните и да седне на кърпата. Тя започва през 2 минути да крещи, че е суха, ама напълно суха и пресъхва. За да демонстрира как пресъхва като риба започва да се гърчи по пясъка. Бива наказана и с най-нещастната физиономия започва да рие дупка с размерите на Марианската падина. Има изразени лидерски способности от сега и успява да привлече в начинанието всички дечурлиги в радиус от 200 метра. Изпотъпкват кърпите, плодовете хрупат от пясък, изливат водата, защото им трябва морска!!!

Мъжа ми вече е само точка в морето и колкото и да стоя с ръце на кръста и да го гледам лошо няма да ме види, но някак магически поема в обратна посока ако се запозная със младежите от съседните кърпи или се заприказвам с някой друг татко покрай децата. 

Тук трябва да спомена, че ако духа вятър чадъра, който никога не успявам да забия литва и профучава нанякъде, а аз търча след него с подскоци като млада сърна или дойна крава

Има процедури и по събирането на багажа, но ми е жал да ви карам толкова да четете 

Ох,милата,направо ти съчувствам. Поне се посмях.
Едно време като си представяхме Семейството и колко ще е забавно някак друго ми изглеждаше.Игри и забавления.
Сега само се внимава-очите на 4,ушите на 16 иначе станала някоя пакост.Нали сме Възрасните.
И да си призная по-трудно се отпускам да играя(дали на плаж или в градинката все тая) с децата напоследък,щот после пак трябва да съм строгата мама .

Дорис, 

Имам само едно правило на плажа и това е да си събираме боклуците. За другите неща не се впрягам.

Дорис

 the Дорис ,кажи къде ще сте тая година,да дойда на кино!     
И защо спести финала на филма?   

Пп:подписа ти е жесток!   

Дорис  , както винаги.  Нямам дар словото на Дорис да опиша финала. Но ме върна в недалечното минало.  Един финал няма да забравя - някъде над Дружба, за непосветените - Константин и Елена.  През подлеза нагоре, по едни стълбички, целият антураж с мен, децата уморени и хленчещи. Мама-героиня, сумистка с целия багаж.

Дорис, невероятна си. Твоят пост ме подсети една случка. На море сме заедно с кумовете, по това време двете семейства бяхме само с по едно дете. Ние двете с кумата сме на пясъка и си лафим, а бащите с щерките - в морето. Предната вечер имаше буря и следобедното къпане бе пропуснато, но сутринта морето бе като огледало и рибките наваксваха. По едно време поглеждаме към "децата" и какво да видим - двете приятелки гушнали шамандурата, а покрай тях на 2-3 метра се показват и главите на татковците им. Като по команда двете се изправяме и заемаме поза староселска делва /ръцете на кръста и гледаме лошо/. Мъжете, сякаш само това чакали също се изправят и им виждаме целите бански, водата не им стига до чатала и ние двете като по команда се смъкваме отново на хавлиите. 

И аз ще поспамя, но ми се прииска да кажа нещо във връзка с мненията за палавите и непослушни деца.
Понякога талантливите деца са доста буйни. Често най-дивите деца имат лек пубертет и се превръщат в доста интелигентни и интересни млади хора и обикновено имат творчески заложби. Това е феномен, но е доста честно срещан.
И да - подходът е важен, но детето минава през различни периоди, реагира различно на стимулите в околната среда. Аз никога не съм се възмущавала на тръшкащо се и буйно дете. И ако виждам, че родителите реагират адекватно на неприемливите прояви, и през ум не би ми минало, че носят вина за това, че детето им е по-инатливо и буйно.

Юлка, права си.
Щерката е много артистична, все е в някакви роли, измисля си нови приказки, стихчета, песнички. Освен това много и много хубаво рисува. Да са живи и здрави - предпочитам все пак да запазят този хъс за отстояване на своето, вместо да го пречупя, само и само да ни слушат. Разбира се, че винаги можеш да се наложиш на едно дете. По един или по друг начин, вероятно е възможно да смачкаш един млад характер. За това и винаги като налагам някакви правила обяснявам от всички страни защо, как и т.нат. И за това и давам винаги избор поне между две възможности (стига да не се касае за безопасност). Детето може да е дете, но също така е личност. Никога не налагам какво точно да се яде, да речем. Ако не им харесва сготвеното (това се случва веднъж годишно най-много), отварят хладилника и вадят нещо друго. (За сравнение повечето ми приятелки не дават на децата да отварят хладилника - нямали работа там  ). Имам предвид, че от ставането до лягането са свободни да отварят хладилника, да си вадят от там зеленчуци или сирене, кашкавал, салам - когато огладнеят.