Добре ли са възрастните с правописа?

Разлика между поколенията има, не знам даже защо се  коментира.
Нямам преки наблюдения (все още) какво и как се преподава в учи-
лище, само с разкази на очевидци разполагам. Въпреки това, пора-
ди характера на нещата, с които се занимавам, минават често писа-
ни материали пред очите ми и има разлика.
Вероятно повечето четене е давало своето отражение, но и то не
е гаранция за овладян правопис. Познавам, лично контактувам и че-
та писано от двама души, които четат доста повече и от мен, обаче
с правописа са си жив зян.
Продължавам да твърдя, че проблемът не е в правописа, а в това да
може да се мисли и евентуално смята. С естествените науки нещата
са далеч по-проблемни.

Това изцяло се покрива с категоричното ми мнение по въпроса. Книгите са и една от причините за влошаващата се грамотност на връстниците ми (и аз съм 78-ми набор). Заедно със субтитрите на огромна част от филмите, които теглим от нета.

Крайно некачественият превод, съчетан с липсата на редакция или твърде повърхностната такава, дава силно отровни плодове. Най-зле бяха нещата в първите години след промените - тогава явно който хванеше книга, той превеждаше, без значение как. После нещата се поуспокоиха, но ниското ниво остана - цяло чудо е, към днешна дата, да попадна на преводна книга, към която нямам нито една забележка - засега се сещам само за романите на Еко, а никой не е длъжен да използва тях, за да поддържа ниво на грамотност. Извинете ме за дългото излияние, професионална мъка ми е.

ПП Говоря за преводна литература, защото съм сигурна, че огромната част от четящите хора четат именно такава.

Точно така е.
За идеален правопис в литературата /от всякакъв характер/ следва да си има редактори. Авторът на нещо по- обемно няма времето и възможността да го гледа откъм правопис. Освен това и когато четеш нещо свое за проверка ти убягват доста технически подробности, т.к. следиш смисъла, не формата. По- лесно се откриват формални грешки от страничен четец. Вярно, че у нас и това се спестява. Обаче поне съдържанието да е на ниво би било добре. За него редакторите по- трудно биха помогнали.
Попадала съм и на книги и на субтитри към филми с изречения без никакъв смисъл.

ИрПуц, в преводната литература преводачът и редакторът не следва ли да бъдат различни лица? Качеството не се ли подобрява тогава? Пак поради горното- преводачът следи за смисъла на произведението, а редакторът- за този тип грешки.

Аз лично надежда всяка изгубих когато започнах системно да откривам правописни грешки в "Капитал и "Дневник". Вестници, които претендират за някакво ниво и разполагат с редактори.

За тебе по същество пишат хора, настроени на твоя тон и вълна. Много агресия изливаш върху училището и учителите. По-кротко я карай  

Относно претенциозността: проявявам я само и единствено към себе си, затова в работата на лекари и учители не се бъркам. С учителите на моя син никога не съм била на нож, съдействах им и не съжалявам.

И моята едно време не беше червена, защото бях хитра и заобикалях "трудностите". Имах 6-ци, което не означава, че съм добре с правописа.
Прекалено малко бяха часовете, в които се упражняваше пунктуацията, преподаваше се огромен материал и след това - нищо.
Имам проблем със запетаите, основните положения ги знам, но по-сложните... Е, бях достатъчно изобретателна на контролните и класните - съставях по-прости изречения   като не знам нещо, извъртам и го пиша по друг начин, сега правя същото  

субтитрите ги правят ученици

 Да, затова останах много приятно изненадана. Хората не са образовани, но имат по-други разбирания за възпитанието и ценностите. Майката всеки ден лично го прибираше, питаше, интересуваше се и изпълняваше всичко, което и се кажеше. Тя прекрасно знаеше колко е загубила, като е останала необразована, и искаше да предпази децата си от това. С малко повече старание, резултатът е налице.

Следва, разбира се, ти си посочила причините. Но аз оставам с усещането, че името на редактора се пише ей така, за цвят, а всъщност никаква работа не е свършил. Въсщност, не е само усещане, казвали са ми, че наистина "редактор: Еди-кой-си" се пише просто формално в много случаи.


Не са само ученици, но да, по-голямата част са такива. Обаче филмите ги гледат не само ученици.

Dandelion, то във всички вестници има редактори, но не ми се говори с какво се занимават, вместо с редактиране... О, да, често оправят запетайките в текста. 

"За тебе по същество пишат хора, настроени на твоя тон и вълна. Много агресия изливаш върху училището и учителите. По-кротко я карай 

Относно претенциозността: проявявам я само и единствено към себе си, затова в работата на лекари и учители не се бъркам. С учителите на моя син никога не съм била на нож, съдействах им и не съжалявам."

Независимо от "вълната", ти дотук нищо съдържателно не написа.
Линковете, които съм дала, са цитати, даже и кавички съм им поставила. Сиреч това е мнение не на един човек и това са данни от обективни изследвания, а не лична преценка на някой за самия себе си или работата му. И ти заявих, че бих се радвала да опровергаеш наличната в тях информация.
Да искаш някой да си свърши качествено работата, за която му се плаща, не е "бъркане в работата".  Това е мое право. Ако виждам, че няма резултати от нечий "труд", за който си плащаме, то спокойно мога да имам претенции. Аз не лекувам, но имам правото да искам адекватно и качествено лечение. Аз не обучавам децата по Български език, но имам право да искам те да придобият в училище това, което е заложено по стандарт.
Имала съм чудесни отношения и с мои учители и с такива на децата си. Имала съм и лоши. Като всеки човек. В редица теми си дискутираме и с учители на съвсем прилично ниво. Това също няма общо с темата, обаче.
Дано правиш и разлика между отношение към "учителите" /каквото лично аз не съм изразила, т.к. има най- различни/ и образователна система, която си ни е едничка и любима на всички нас.
Придържането към темата се учи в начална степен, също в училище.


Дъждовно време, аз имах една приятелка- туркиня, с почти необразовани родители, която завърши История и Български език, но за нея се погрижи една прекрасна учителка от основното ни училище. Тя се грижеше за всички наистина всеотдайно. За тези учители въздишаме с Роса /мисля тя писа за "народен" учител/. Нито майка й, нито баща й й бяха от полза, било по Български език и литература, било по друг предмет. Обаче учителите по тези, точно, предмети, за мен бяха най- добрите в училище. Вероятно и затова тя пое в тази насока тогава.

Аз и не очаквам да намериш нещо съдържателно в това, което съм писала:
Линковете ти не ме интересуват. В тях няма нищо ново, още повече пък градивно.

Претенции ще имам към частното училище, в което ще го запиша. Там НАИСТИНА ще плащам

Не ми се рови да доказвам нещо, което усещам и по-важното - разбирам.

За държавните училища кой плаща НАИСТИНА?

Не съм чула нищо още за образователен данък  

Темата взе да става хумористична 

С очаквания сценарий..