"Какво си търсите? С нещо да помогна?"

                           Внимавай какво си пожелаваш, защото имам билети за другия месец  . Обещавам да преслушам част от продавачките   .
                           Още по-лошо е, когато продавачките обсъждат на висок тон присъстващите клиенти все едно ги няма - очевидно с цел да ги унижат. Един-единствен път бях свидетел... е няма такова просташко държание, честно.

При нас в БГ като цяло обслужването е мизерно по всички флангове, но бях очарована веднъж в мол Сердика, безгрижно шляейки се в неблагонадежден външен вид (според нечии критерии) и подтиснато настроение. Влязох в магазина на класна марка за чанти (не е Фурла, не се превъзбуждайте!  ) с много добро менте на конкурентна марка. Продавачките бяха толкова ненатрапчиви и адекватни, че си тръгнах с по-добро настроение и блестящ техен оригинал, който си нося с много кеф! Не може да не са регистрирали фалшивата ми чанта, но това не предизвика ехидност и ме потенцира да я заменя охотно.   (нека това е безплатен съвет към всички консултанти с "набито око")

Много рядко попадам на продавачки от които не съм доволна.Когато се случи, не се дразня, защото никак не ме вълнуват нито отношението й, нито впечатлението й. .Тя е такава каквато е, и аз не мога да я променя.Иначе, за мен въпроса "Какво си търсите?" е подходящ, защото все ми се върти из главата модел, който искам да взема или такъв, който трябва да съчетая,а не обичам да си губя времето.Случвало се е продавачка да ме кара да се чувствам неловко, когато обслужва мен, а други клиенти  чакат.                                                                      

Добре де, но клиентът нито е толкова отчайващо захлюпен, нито по всяка вероятност е ням, та да не се сети, ако иска нещо конкретно да се обърне към продавачката, нали? Много често, виждам нов магазин, или се сещам, че в този никога не съм била и влизам да разгледам. Съответно нямам идея за нищо конкретно. Сега, друг е въпросът, че може да нямам намерение да купувам нищо, но нещо да ми привлече вниманието. В такъв случай сама ще се обърна към продавачката и ще я питам каквото ме интересува.

Добре де, коя тогава е най- подходяща реплика след поздрава, с която продавачите да осъществят контакт с клиентите?Не е възпитано да стоят и да не се интересуват от това, че в магазина е влязъл клиент.Заради по - чувствителни клиенти ще си позволя един съвет към търговците-отношението ви към всички клиенти трябва да бъде еднакво. Защо?Защото този, който днес е изхарчил 5 лева при вас,утре може да има възможност да изхарчи 5000.А този,който днес е оставил 5000, може да не успее да го направи друг път.

Например на мен ми хареса подхода на една продавачка вчера. Влязох в магазина, тя ме поздрави любезно, след което каза " заповядайте, разглеждайте си спокойно, ако ви интересува нещо с удоволствие ще ви го покажа". И момичето ме остави да си гледам без притеснение.

Зависи от магазина. Ако е такъв за дрехи, обувки, аксесоари- да, трябва свобода за клиента, не да се притиска от вратата. Все пак дрехи, обувки и т.н. са стоки от компетенцията и на 7-годишното ми дете. Но в магазин за техника е редно да ме посрещнат още от вратата, да ме насочат към това, което търся и компетентно да ми отговарят на въпросите/презентират стоката.

В заведенията за хранене зависи от хиляди други неща- дали сме седнали на делови обяд, или просто хапваме в обедната почивка, дали сме многолюдна компания, която има нужда от често обгрижване, или сме на романтична вечеря...

За различни ситуации, места, хора трябват различни подходи. И разбира се, вечно ще има недоволни.

Не мога да се удържа да не споделя, че най-противната извадка от съсловието съм срещнала наистина в Бургъз.
Но също и в Гнусе и коВарна. Простете лиричното отклонение. 

Ние, собствено, таквоз...също сми от Бургъз и не се убиждами ич! Щоту си е така...

Не, бе, мацки, не се връзвайте на среднощните римувани пориви на минзухар. Няма нищо лично.

Е, нали това казваме, де... Изобщо не се обиждаме, щото си е така. Градът стана много хубав последните години, кметът се постара, но манталитета е....ужас!

Да си изплача и аз мъката. Все в последния момент ми трябва нещо за купуване и все преди затваряне хуквам по магазините. В един бижутериен магазин зее отворена вратата. Нахълтвам запъхтяна с последна надежда за покупка на подарък, защото виждам две дами на двата щанда и един господин на достолепна възраст в костюм, и с бяла коса, за когото предположих, че е собственика и който стои на вратата, но... точно той ехидно ми заяви: Ама... затворено е вече! И това в 19,30! Ми то слънцето е още високо на небето бе! Направооооооо позеленях ей така точно Много обичам такива глупаци безподобни! Врътнах се и щях да си скърша врата в старанието да си вирна носа и да изляза с най-голямата гордост, която мога да събера, докато жените отвътре подвикваха "Влезте, госпожо, разгледайте" - с умолителен тон, на който аз с неумолим отсякох - Не, благодаря и се изнесох най-царствено, ама отрова ми капеше от устата! И после разправям на колежка, която ме прати в тоя магазин, щото имало мноого хубави бижута, какво се случи и като ми каза, че тоя дядка бил охраната, моля ви се, направо ми идеше да ида на другия ден и да му врътна един зад врата!
Същата простотия и в квартален магазин за детски играчки. "Луксозен" се води, Пинокио. Той в квартала за хората е като Кореком сигурно и тия патици там по цял ден си чоплят носа, ама "Затваряме, госпожа". Само дето не ми каза "другарко" тая... Това не са търговци! Това са продавачки прости! И магазините им приличат на хоремаг от 1982 година. И никога няма да се научат как се правят пари с търговия. В другите магазинчета опаковките на стоките им прашасали, смачкани, напльоскали ги едно върху друго всичките на витрината, съответно избелели и от всичко имат по едно. Ми за подарък го искам. Ами само това имаме, ама вие нали ... то с кутията няма да си играе! Ама така ли да го подаря ма, все едно съм го извадила от кофата за боклук! НИКОГА повече и опит няма да направя да търся нещо в квартален магазин!  (безумната идея беше на мъжа ми, щото не купува той такива работи, та реши, че тези свърталища на стоки все още функционират) И не се превъзнасям, просто нямам излишни пари за боклуци, за да не се изказвам съвсем английски.

А какво ще кажете за често срещаната гледка през топлите дни - всички продавачки от магазините в радиус от 200 м. се събрали да пушат и клюкарят под някоя сянка и магазините са празни откъм персонал. Ако понечиш да влезеш, се провикват "Ще искате ли нещо, да дойда?". Ако имаш неблагоразумието да поискаш, виждаш как си гаси цигарата с неохота или още по - зле - оставя я незагасена с тайната надежда да не й досаждаш много.

Аз тогава им казвам: "Пушете си, не се притеснявайте, аз ще разгледам" 

То и за така казвам и си разглеждам на воля.  Но ако искам нещо конкретно, чак ми е неудобно да ида да им наруша рахатлъка