Имам чувството,че се побърквам

  • 4 051
  • 24
# 15
Нямаше как да не се включа, защото и аз си мисля, че полудявам от 2-3 години насам. На 23 съм сега, а с милото сме заедно от както бях на 18. На 20 вече мислих само за бебе, а аз мразя малките деца, колкото и грубо да звучи. Винаги само ме дразнят с мрънкането и хленченето си. А тогава виждах само малките сладури, все си слагах ръката на корема несъзнателно. Много пъти ми е закъснявало за по 10-20 дни и дори тест не сме искали да си правя, ако стане - стане Simple Smile Презервативи не ползваме, той си ме пази. Година бях на ръба да полудея, после спря. Преди година пак се появи, затихна и сега от месец насам пак само за това си мисля. Не мисля че това дали си сигурна в него или не има значение, защото съм мислила за бебче и без да съм сигурна в него. В последно време го гледам като ДНК. Постоянно следя реакциите му, гледам чертите му и т.н. и си мисля дали това е добър ген или не! Направо съм за убиване в тези моменти, чак ми става гузно!
Та не знам дали полудяваме или не, но определено е нещо странно  Laughing
Виж целия пост
# 16
В последно време го гледам като ДНК. Постоянно следя реакциите му, гледам чертите му и т.н. и си мисля дали това е добър ген или не! Направо съм за убиване в тези моменти, чак ми става гузно!
Та не знам дали полудяваме или не, но определено е нещо странно  Laughing
Joy Това е нормално. И аз базикам моя, направо си му казвам: " Абе аз се чудя дали си добър брийдър?" В кръга на шегата разбира се, глупаво е да си мислим, че можем да победим природата. А иначе за бебе мисля от около 2 години насам, когато разбрах, че това е мъжът, с когото искам да създам семейство. Времето си минава и след 4,5 годишна връзка и 4 години под един покрив решихме и двамата най-после, че искаме общо дете и започваме бебеправенето август месец догодина. Може малко смешно да звучи, че още от сега планираме, но в днешно време всичко е план след план. Аз съм много щастлива, някак си живота ми придоби истински смисъл. Но и по-рано да стане пак ще се радваме много (ние се пазим по най-несигурния начин, чрез прекъсване на акта през фертилните дни).
Няма смисъл от това да се мъчим да убеждаваме половинките си за бебе. Те или в един момент ще искат да сме майки на децата им или не. И ако не искат- значи или още не са узряли за мисълта или не сме срещнали бащата на собствените си бъдещи деца все още. И в двата случая няма нужда от паника и излишно побъркване.
Виж целия пост
# 17
Внимавай само да не отдалечиш по този начин приятеля си!Знам за такъв случай!Предполагам,че всяка жена има такъв период,в който наистина много се заглежда в детските колички,но чак пък толкова....Аз също искам дете,много даже искам,но осъзнавам,че не е подходящ момент.Нямам сигурност..нито от моя страна,нито от страната на мъжа до мен.И въпреки,че знам ,че двамата с него бихме били прекрасни родители заедно,някак си вътрешно имам чувството ,че това не е човекът.А го обичам толкова много!...Съжалявам,просто имах нужда да го споделя! Tired Peace
Виж целия пост
# 18
Rennie - вече няма да ми е гузно, като знам че и друга мисли като мен  Joy  А стана ми любопитно, защо чак за другия август сте решили да пробвате. В смисъл това си е цяло година напред? Извинявай ако досаждам с въпроса си, просто ми стана интересно  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 19
Дребен, ами чисто времево тогава ни е удачно време, защото аз ще правя от октомври догодина магистратура и е удачно, докато я правя да работим за бебе, та да го гледам наред с магистратурата. Че тук майчинството е много кратко, пък на мен ми се ще да имам време да се нарадвам на бебчо- следването е идеално време, така де не е толкова натоварващо, колкото пълния работен ден!  Mr. Green Пък и ще съм на 27- време си е. А август месец, защото мислехме първо за есента, обаче аз настоях, че искам майско или юнско бебе и затова от август. Не че ще дойде по поръчка ама ще се пробваме- човек никога не знае дали няма да стане от първия път!  Joy Ах, сладки планове! Какъв беше този лаф? "Сподели си плановете с Господ, че да го разсмееш!"
Виж целия пост
# 20
Дребен, ами чисто времево тогава ни е удачно време, защото аз ще правя от октомври догодина магистратура и е удачно, докато я правя да работим за бебе, та да го гледам наред с магистратурата. Че тук майчинството е много кратко, пък на мен ми се ще да имам време да се нарадвам на бебчо- следването е идеално време, така де не е толкова натоварващо, колкото пълния работен ден!  Mr. Green Пък и ще съм на 27- време си е. А август месец, защото мислехме първо за есента, обаче аз настоях, че искам майско или юнско бебе и затова от август. Не че ще дойде по поръчка ама ще се пробваме- човек никога не знае дали няма да стане от първия път!  Joy Ах, сладки планове! Какъв беше този лаф? "Сподели си плановете с Господ, че да го разсмееш!"
И аз така си правех планове и след 4 год взе,че се получи.Сега децата ми имат 9 г разлика,вместо мечтаните от мен 5.
Дано при вас стане по бързо.Успех!
Виж целия пост
# 21
Внимавай само да не отдалечиш по този начин приятеля си!Знам за такъв случай!Предполагам,че всяка жена има такъв период,в който наистина много се заглежда в детските колички,но чак пък толкова....Аз също искам дете,много даже искам,но осъзнавам,че не е подходящ момент.Нямам сигурност..нито от моя страна,нито от страната на мъжа до мен.И въпреки,че знам ,че двамата с него бихме били прекрасни родители заедно,някак си вътрешно имам чувството ,че това не е човекът.А го обичам толкова много!...Съжалявам,просто имах нужда да го споделя! Tired Peace
Да не би и приятелят ти да мисли така?
Знам че е трудно,но се опитай това да не ти е фикс идея.
И това ще стане,когато му дойде времето.
Виж целия пост
# 22
Rennie - това звучи наистина добре като планове. Даже ако ти се роди мъника докато следваш можеш да си вземем 2 888лв. от държавата веднага  Flutter И пак ми изглежда много трудно да искаш нещо и да трябва да чакаш една година.. цяло мъчение си е. Ама после ще му се радвате повече  Wink
Виж целия пост
# 23
И аз така си правех планове и след 4 год взе,че се получи.Сега децата ми имат 9 г разлика,вместо мечтаните от мен 5.
Дано при вас стане по бързо.Успех!

Ооо Simple Smile между другото 9 години е хубава разлика...голямото би могло да помага за малкото Simple Smile Само се замислям след като веднъж съм се възстановила от първия път , дали бих....искала да мина отново по същия път:) Какво да направя...това са типично женски терзания принципно,но може би всичко идва от това,че все още не съм забременяла дори с първото си дете  Grinning Wink
Виж целия пост
# 24
In_love_действай тогава!
Хайде първото,пък сле 9 години второто.
Успех!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия