"Смешно" ли е раждането? - 3

Моите контракции започнаха в 9:15 сутринта и като за първо раждане взех да викам като полудяла,имах чувството,че ще се счупи някое стъкло   Минават два часа във викане   и дойде една акушерка/моя близка позната/,та тя остана до мен 15-20 минути,говореше ми и ме успокояваше и след като си тръгна спрях да викам,стисках зъби и чувам един доктор от съседната зала да казва:"Досега рева като магаре,ся млъкна,по каква логика"
Другия комичен момент беше когато изгоних една акушерка/не моята позната/ от предродилна,не и дадох да ми провери разкритието   изглеждаше злобно и реших,че тя не ми трябва.Хвърли ръкавицата в земята и каза,че нямало да се разправя повече с мен  
Преместиха ме в родилна зала  и имах едно намачкано топче от тоалетна хартия,което си държах/не знам защо,но с това топче малко ми олекваше при напъните/ та една акушерка реши да ми го вземе.Аз стискам не пускам,тя дърпа от където го хване,аз стискам,тя дърпа и така няколко пъти докато накрая с всички сили буквално изръмах:"пуснииии" и така се отказа да ми го вземе 
беше извадила много стреснат поглед,маи си помисли,че ще я ударя

Хех, бях чела разни работи от старите теми, но бях неопитна, за да се включа в коментарите. Сега като се присетя за раждането, никак не ми е смешно, сложиха ме на бокса в момента, в който очите ми вече се пълнеха със сълзи от силната болка. Но съм щастлива, че всичко мина, нормално, като по книга, без провокации, без намеси. Понеже бях цял ден с контракции и никой доктор не ме прегледа докъде ми е разкритието, никой и не ми каза, че след началото на контракциите не трябва да ям (не че много можех) и като ми направиха клизмата, аз вече вървях към 7-ия сантиметър. Като се почна едно приключение в тоалетната, едно половин час си отвисях. Свършвам работата, измивам се на душчето и айдеее пак! Така десетина пъти, без да преувеличавам.
Както и да е, накрая се качих на бокса и усещам аз мъка, попитах акушерката дали може само на бързинка да ида до тоалетната, а тя ме убеди, че било от контракциите, те така ме карали да се усещам. Каза да почваме с напъните - при първия напън още се наложи да сменяме подлогата...

Моето раждане съм го описала в предната тема.Само се чудя как съм пропуснала да се разпиша.Много харесвам темата и се забвлявам.
На всички неродили своите бебета пожелавам наистина много смях и емоции и да е леко не само смешно 

Lawles, умрях от смях с твоето топче тоалетна хартия .
Аз раждах секцио ( пак ) и анестезиолога ме нави да е с пълна упойка ( първият път бях с месна ) .Каза ми "Нищо няма да усетиш " .Дойде момента да ме клъцнат и той да ми отклонява вниманието и да ме подготвя започна : Ти чесън обичаш ли ?
Аз: Защо ?
Той : Ами сега като ти сложа маската , малко на чесън може да ти удря ...
Аз : Обичам чесън , още повече в шкембе чорба .
Той : И аз обичам шкембе чорба .На "Гюрлата"  ( варненци знаят защо ) правят много хубаво .
Аз умирам от смях вече : Моят мъж от там готви .
Той : Как така ?
Аз : Ми ходи с тенджерата и му сипват ...   Друго не му се отдава да готви .
Той : Хайде вече пускам ти шкембето .Лека нощ.
Не звучи смешно , но тогава ситуацията беше доста комична - с моето шкембе .След като излязох от упойката , анестезиолога идва при мен и ме пита как било неговото шкембе   ( за газчицата дето ми е пуска през маската ) ."Амиии на мен ментово ми беше " .Пак се смяхме .Е, аз до колкото можеш от болка .Мъжо да ми донесял чорбица като съм можела да хапвам вече .Представяте ли си , да умириша на чесън в родилното.
Имаше и други комични ситуации .Няма да забравя как се смяхме с АГ-то дето ми прави секциото и неговите истории от ученическите му години и не само .То колкото ти опъва шева и те наболява ... Сълзите ми течаха на два реда , както се казва  и само дето не ритах от смях ...

Лека бременност на неродилите и весело раждане.

При мен най-смешното беше това:
Полът на бебето не можаха да го видят през бременността. Всички около мен бяха убедени, че и мен почти убедиха, че ще имам момче. Като изкараха бебето и някой ми каза "имаш момиче!", аз си помислих "тези се базикат с мене".

Сетих се още нещо , от което сега ме напушва смях......
Когато отидох на преглед  в АГ и док ми каза ,че трябва да остана , защото имам 2 см разкритие
и бебо ще се роди до няколко часа......, първото нещо , което ми хрумна беше да му кажа ,че искам да ме пусне да се прибера вкъщи - да постоя  малко и после пак ще се  върна..........

Аз все още не съм раждала, но да кажа за разказите на мама за мен и по-скоро за татко.
Преди мен е изгубила тризнаци...родили се много рано. После като забременяла с мен и всички около нея много я пазели и треперили. Тя е била доста стресната и по нейно желание е прекарала последния месец в болницата. Татко всеки ден и носел от малките скариди, понеже само това и се ядяло. Контракциите й почнали в 17:00 часа, а ме родила на другия ден в 16:00.  Каза че съм я измъчвала цяла вечер...ама си заслужавало. Накрая не съм искала да проплаквам отначало, но "ме плеснали по дупето и съм изписукала". Не знам какво точно е станало ама много съм я измъчила. После татко бил толкова щастлив и почерпен, че паднал на един тротоар, не могъл да дойде да ни вземе от болницата и идвали едни семейни приятели. Мама казва, че това е единствения път, когато го е виждала толкова пиян. Даже след раждането на сестра ми не беше така...ама било от напрежение да не се случи пак някой гаф.

И така...аз почнах да чета темичката още от 1 част...не знам дали да се плаша или да се смея на моменти. Нямам търпение и аз да го преживея някой ден.

С момичето което бях в пред родилна зала се оказахме познати ,контракциите ни бяха по едно и също време, акушерката стана луда да ни гледа и двете . Викам на момичето аиде да се хванем на бас коя ще роди първа ,ако съм аз ще ти дам един памперс 
Родих аз ,след 30 мин водят и нея в родилна зала ,доктора я натиска по корема ,а тя му вика "Абе докторе да не ми счупите нещо"А той " ами на  фона на цялото раждане 1-2 счупени ребра нищо не са"
Роди и тя и акушерката ми вика -"Миме ти нали помниш сега трябва да и дадеш 1 памперс "
Викам и 2 ще и дам щом всичко мина както трябва.
След самото раждане казвах ,че ниога няма да се подложа на това повече ,но сега си спомням с умиление за този момент ,няма такова изживяване ,това е нещо прекрасно.

Тъъъй, дойде време, след три годишно четене в тез теми и аз да се включа с мойто раждане  

След като вече приличах на бъчва от най-големите, а краката ми на .. ..няма с какво да ги сравня и не си бях виждала чочката от сума си и време, дойде заветният ден да влизам за раждането.
А то, дългоочакваното раждане - планово секцио, поради седалищно прилежание и разни други притурки към анамнезата - беше планово секцио.

Настаних си се в болницата с три торби ядене, един куфар с дрехи и един куфар с гримове, преси и сешоари...Тъй де няма се излагам пред детето, все пак за първи път ще ме вижда, кат съм дебела да няма лицето ми да прилича на дупето ми  
Идва докторът - няма да е утре, в другиден ще бъде. Сестрите или акушерките не знам точно кои редовно ме забравяха на машината за тоновете. Познайте с големия корем как се лежи по гръб. Имах чувството, че ще родя през устата  
През целия ми престой в болницата се разнасяха някакви манджи от персонала. Готвеха се някакви неща, лопаха чинии и прибори, сякаш не съм в болница, ами в някоя столова.
Дойде денят. Аз събудена в 5 сутринта. Ставай - клизма. Не ги обичам тези клизми и това си е   Напълни ми задника с половин литър вода, то не стига че няма място от бебето в корема ми, но и още течности да ми натикат, направо ми се разказаха игрите.
Поседях си малко колкото мога, абе признавам си цели две минутки почти и хоп в тоалетната. Тъъъкмо да си помисля, че свършва голямоо ср*не и хоп пак ме напъва, даже по едно време се чудих дали не раждам  
6 часа...нищо...7, 8, чакаме визитация..смятайте през това време аз съм зверски гладна и още по-зверски жадна и втоз идиличен момент се появява една санитарка, на която без малко да размажа фейса до края на престоя си, та появява ми с една количка в ръка и най - директорски ми обявява, че трянва да се местя в друга стая със все багажи, споменати по горе и големи корем. Ок, тръгвам аз, събирам сергията, обаче се оказа, че тряа чакам в коридора.   Алооооо аз чакам да ме викнат за секцио всеки момент тя тръгнала да ме мести, че и у коридора да седя   Тъй. Дойде моят доктор, оправи положението. Хвърлиха ми багажа в една стая, а пук ме накараха да чакам в друга. По едно врме аз вече тотално изтрещяла, офтикясала, чакаща най - после да ме оперират от това бебе  , ме извикаха и аз с бодра крачка се отправих към операционната, сякаш отивам на бар   Добре ама, влизам аз и гледам една масичка колкото единия ми крак широка и едни стълбички, по които чвно трябва да се кача, за да си наместя туловището на масичката.
Помогнаха ми де
Идва ред на упойките - две местни за спиналната и още някаква..ей това беше най-големият зор. Детето ме подпира с главата в ребрата една анстезиоложка ме притиска за главата и коленете/ама аз огромно магаре - горката жена/, а другата ме ръчка в гърба да ми търси прешлените, че мнго съм била оточна..Голямо ръчкане беше и по една време ми вика да не мърдам и тряяяс една игличка в гърба после о6те една и после вече ещо пона да ме ръчка отзад, пояснявам - в гърба, не на други места  
Хубоу, ама упойката ме хвана и сега как да се обърна е въпросът по гръб. Айде едни три яки акушерки ме подпряха оттук оттам, понаместиха ме Едната ми вика : "Дупето ти е на криво" Ми викам знам, ама не мога да ти помогна хахха
Почна докторът да ми почиства корема с йод, сложиха ми параван. Викам " аз искам да гледам, не ме  страх, гледала съм в йотуба хахха" и те смях Дадох им апарат даже да ме снимат, ама не щяха. По едно време доки почна да разказва някакви вицове, които изобщо н епомня, само знамче се тресях от смях   И по още едно време се чува едно мяйкане "мяу!мяу!мяу!! и ми показват някакво лигаво синьо-лилаво жълто нещо с дебела пъпна връв огромни бузи и зашити очи и ми викат " Честито!" викм си бреййй туй нещо от мен ли го изкараха   Честно казано много хубаво ми се видя  

Приключиха с шевовете и ме занесоха в една стая, захвърлиха ме на едно легло и си мислех, че циркът е свършил, ама то се оказа, че той тепърва почвал. Имам предвид престоя си в болницата, но е тем за друг разговор.

  Може и да не ви е смешно, на мен тогава ми беше нервно и бях ядосана, защото се бавеха с израждането ми, ама сега като се сетя и ме напушва смях. А колко съм изтрещяла оттогава, ама трябва да пиша в изтрещелите домакини, а не тук

С тия щури разкази  на човек му става ведро и спокойно ... Прекрасна и много полезна в психологически аспект тема  

Уста, страхотен разказ, кискам се тук като вещица. Честито!   

Поразяващата уста, много ме разсмя с това мяукане

Аз раждах при мой познат лекар,който е известен в целия ни град като много добър лекар,но с малко вулгарен език .Бяха много бисерите от негова страна по време на раждането.Почва да ме шие.Аз питам"Докторе колко шева ще имам?"Отговор"Не стига,че ти се правя на Джани Версаче ,за да може мъжа ти да спи с девственица оттук нататък,ама ме разсейваш с въпросите си тука"

хахаха , много добро 

Вече и аз мога да се включа , защото досега само четях и умирах от смях. При мене нямаше много смешки, защото няколко часа се мъчих и накрая решиха, че ще правим секцио. Аз още на при прегледите на доктора му виках, че което си е мое, си остава мое и не могат да ми го вземат. Честно накрая не исках да раждам, умирах от страх и викам:" ми ще си го гледам вътре в мен, какво толкоз, аз ям и то ще яде и готово" Доктора миличкия, само стои и ми се смее насреща. Накрая от толкоз лежане /седем часа без грам разкритие/  - той отсече стягай се ще се режем, а бях и на системи с окситоцин. И аз в един момент викам:"пишка ми се", а той ми вика: "ухааааааааа, най-после тия системи дадоха някакъв резултат-не точно който трябва, ама пак е нещо". И аз лежа, от едната ми страна едната акушерка маха системата с окситоцина, на другата ръка другата акушерка ме боде за операцията и аз разпъната като пиле. Събраха се всички при мене - докктори, анестезиолог, сестри, чудесии и аз викам: " Сърби ме" и доктора вика " Кое те сърби?". И аз срам, не срам викам: Ми ей там долу .... на сгъвката" и доктора вика на едната акушерка: Айде каза почеши я  и тя милата ме почеса.
И след 1 час се роди моето малко момченце. А аз нито можех да кихна, нито да се изкашлям.