"Смешно" ли е раждането? - 3

Не само на теб. Отвратително е.

За момент си го представих - как ножиците ръфат....  Побиха ме тръпки, смешно не ми стана. Но за някой може и да е 

По-принцип даже си е страшно, но някои хора предпочитат да приемат такива неща с чувство за хумор... 

Абе... неволната представа за ножица ръфаща меките тъкани в междукрачната област някак трудно провокира чувство за хумор. 

Определението "междукрачна област" вече ме разсмя  

Здравейте момичета и аз да се запиша, че сте много забавни

Запис 

Заради тези теми колко пъти съм се хилила със сълзи сам-самичка като лудите 

Скоро ми предстои, надявам се да има с какво да се разпиша 

Общо взето раждането хич не е смешно! Сега година след това се сещам за нещо по- скоро комично, отколкото смешно. В предродилна зала бяхме 3 жени останали и беше в края на смяната на лекарите и сестрите, та една сестра каза да се побързали да раждаме, че щял да почне "Листопад" и нямало да може да го гледат заради нас Така и стана - родихме и трите жени към 7и 30 и лежахме в родилна зала с пясък на корема, а те си гледаха сериала в другата стая

Добре, че сте пуснали тази тема Със сигурност на тези като мен, на които ни предстои великото събитие, е доста забавно и отпускащо да прочетат тези редове С вашите разкази направо си почивам емоционално забавни са

момичета, едно само записче да ви следя. Аз за съжаление не мога да се похваля с нищо смешно от първото си раждане, но искрено се надявам да мога да разкажа тук и моята весела история след второто. 

  Това наистина е най-забавната тема във форума!!!
Когато раждах хич не ми беше забавно, ама сега като се сещам доста се смея!
Така де, да разкажа и аз за раждането на дъщеричката ми, което продължи цели 3 дни!
В събота (10,09,2011 - това ми беше и термина ) след обяд ми падна тапата и понеже до последно у нас се правеха ремонти вратите бяха широко разтворени и аз от коридора на висок глас, така че всички вкъщи да ме чуят викам: "Ще раждам да знаете" Изведнъж всички шаш и паника , а аз-спокойна. До последно не исках да тръгвам за болницата, ама накрая кандисах и към 12,30 вечерта тръгнахме. По пътя ни спряха полицаи, мъжа ми и баща ми в бързината забравили да вземат документите на колата, ама полицаите разбрани, като видяха какво е положението ни пуснаха. Отиваме в болницата и там редовните прегледи, едно друго, имам само 1,5см разкритие, ама ме приеха де. Пък аз си имам някакви болки ама не толкова силни. Заведоха ме в предродилна и ми казаха да си засичам контракците. Засичах до едно време, после заспах. Бях сам самичка, с една акушерка само. И така си останах самичка до към обяд, когато изведнъж чувам бебшки плач  Ставам да видя, а то някаква жена дошла и родила, нямало време за предварителните прегледи, пък аз пътека направих да се разхождам в предродилна. По едно време акушерката идва и носи едно бебе и ми вика:"Така се ражда-раз прас и готово, не като тебе", а аз започвам лееееекико да полудявам . Та изниза се деня и вечерта приеха две жени и една ромка дето ражда за амнайсти път, ама вика че я боли та се не трае. Не дава да й сложат абокат, не дава да запишат тоновете, абе ужас, и като вика на едната акушерка:"Госпожоооооо, дай нещо за успокоение маааааа"  . Дойде доктора, който беше на смяна и ме премести в друга стая, то беше ясно че няма да родя скоро .
На сутринта на 12,09,2011 ставам аз към 7ч някъде и отивам в предродилна, гледам нито една от снощните жени ги няма - вече родили. Застъпи следващата смяна ( тази, която ме прие ) и като започнаха да влизат още жени, без малко да започнем да се прескачаме в залата. Както и да е - към 9ч ми сложиха система окситоцин и в 11,55ч родих. Така ми олекна
Зашиха ме, че имах разкъсвания, сложиха ми торбата с пясък на корема и така трябваше да изкарам 2ч.
Първата ми работа естествено беше да се обадя да честития на таткото! Звъня му аз и му викам:"Хайде татенце, честита ти дъщеря", а той:"Ама ти роди ли?" (беше ме помолил  преди да вляза в родилна зала да му се обадя, но на кого му е до телефонни разговори в такъв момент), аз:"ДА, можеш вече да тръгваш към болницата", а той:"Ами аз тъкмо сега пристигам и съм пред вратата на родилно" - така ми стана смешно в този момент. Таткото пък много искаше да си види творението и едната акушерка взе бебето да му го покаже и като се връща и ми вика:"Значи Виктория ще се казва?" пък аз й отговарям :"Ами явно" и тя  , после й обясних, че до последно не сме успяли да постигнем консенсус по въпроса с името.
Чувстах се много щастлива, изпитвах чувства най-различни беше невероятно, но.... се оказа че водите ми са били зелени и се наложи да направят кръвни изследвания на малката Вики. Оказа се, че има някаква инфекция и трябва да й приложат лечение с антибиотик в продължение на 6 дни. Това бяха най-дългите 6 дни в живота ми  . Какато и да е - минало. Отиваме да си вземем бебенцето от болницата и сестрите като разбраха за кое бебе сме там ми викат :"Да знаеш, че много яде" и аз в еуфорията им отговарям :"Какаво яде?" , а те - :"Пържоли"  толкова смешно ми стана, а аз исках да попитам какво АМ са й давали.
Та това е от мен. Доста дългичко стана, не знамдали ще ви е смешно, но се надявам поне дасъм ви развеселила малко. 

dundonka , честито бебче! За пържолите определено ме разсмя! Интересен е фактът, че са те търпяли 2 дена без да ти мушнат системката. И аз навремето-1999 г раждах 3 дни, но тогава нямаше такава практика. По този повод сега се сетих малко забавни моменти от иначе не особено веселото раждане. Та, вече съм на магарето, с 10 см разкритие, изтормозена, изморена, неспала 2 дни, абе парцал от всякъде. 6 екипа се смениха и вече беше последният, който беше току що застъпил. Първо след, като стигнах 10 см се беше наложило да напъвам 1 час клекнала, че да слезне бебето, защото беше високо и вече бях на финалната права. Та, напъвам аз уж, а акушерките викат по мен, че напъвам с главата си и нищо не става. Беше паника и суматоха. В един момент решават да ми боданат системката, за да засилят напъните, но сигурно аз съм мръднала нещо, та акушерката така ми продупчи вената, че абсолютно инстинктивно(вече бях много озверяла) се обърнах и й отплющях един... Няма да споменавам реакциите им на изумление, но явно все пак си дадоха сметка в какво състояние съм, защото след малко, като се видя, че не иска да излезне това бебе и трябваше да се прибегне до вакуум, нещо взеха да си шушукат, дойде и една едра, дебела лекарка или акушерка и в един момент едната се надвеси към мен и умолително ми заговори: Слушай сега, д-р едикоя си(дебелата лекарка) ще те натисне по корема, това ти е последния шанс, ако не искаш да вадим вакуума. Та, да не вземеш да я удариш?  Страх лозе пази. За всеки случай ме хаванаха даже и лекарката със със всичките си 120 кила се стовари с лакти в/у корема ми. Бебето изхвърча. Аз не знам какво става, чувам рев и ми бутат нещо омазано и ревящо в лицето и ми твърдят, че това било моето бебе - да го видя. Какво видях не знам и какво запомних, имах чувството, че съм страничен наблюдател. Та като ме подкараха към отделението и ми го носят на количката при мен и ми го връчват, гледм го аз и викам на сестрата: ама това ли беше моето бебе? Та преди малко беше друго. А тя се смее. Както и да е стигнахме до отделението и го отнесоха. Идват мъжа ми и свекърва ми да ме видят. Като се появават на вратата и ме виждат явно са се същисали от вида ми, защото не можаха да скрият уплахата си. Ми аз като се погледнах в огледалото и аз се уплаших. Косата ми беше на топка отзад, очите ми кървясали, бях още с нощницата от раждането, цялата омазана все едно съм претърпяла авт. катастрофа. Спукани вени и прочие. Вместо добър ден процедих през зъби: Никога повече, никога! Мъжът ми треперещ ми подава букет, а аз го поглеждам с кървясалия си поглед и изсъсквам: букет занчи ми носиш, а? Колко го бях кълняла, точно като циганките. Бях мечтала да ми е наоколо, че да го размажа.  Преоблякоха ме, помогнаха ми да се измия и заприличах на човек. Та ме питат за бебето. И аз се опитвам да им го опиша. Казвам им, че няма коса, мигли също, ама каквото такова. По едно време решихме да се пробваме да им го покажа. Занесохме се до бокса, взимам аз бебето и им го показвам. Те се споглеждат и ми викат: Ама нали нямало коса и мигли? Мигам на парцали и го поглеждам....  Верно си имаше и коса доста, че и мигли. Пошмръкнах, а те ме гледат въпросително? А аз: ми нямаше преди 2 часа. Ама дали си взела твоето дете, я виж. Гледам номерчето-моето е. Кълна се, че преди 2 часа беше плешиво... Смях!  На другия ден пък открих, че е с дръпнати очи. И викам на акушерката: абе това не е моето, това е на някоя китайка. И така все нещо ново намирах и всеки път се чудех дали това е моето бебе?

Аз нямам много ясни спомени от първия път когато видях Михаела. Така ме бяха надрусали с бокоуспокояващи няколко дни не бях на себе си. По едно време помня ми обясняваше една дръпната акушерка да се успокоя, че такава ревла като мен не са имали  Та носят ми я, предупредиха ме че е на системи и само ще я видя пък гушкането вкъщи. А аз само я гледам и се чудя дали действително е одрала кожата на баща ми или той си е въобразил и преувеличил (беше видял и двете в детското вече)   А лекарката ми казва "Пипни си го, то си е твое", а аз изцепих "Страх ме е да я пипна толкова е мъничка да не и стане нещо"  Само ако знаех че тя е гиганта а сестра и е реално мъничката, ама като не ме пуснаха да ги видя това ми хрумна на момента 

ОООоххх *starlet* много се смях с теб и "новия ти имидж"  Направо си те представих и ошашавения тати също.
Моето пък чаве горкото,беше мн червено,че и един обрив му излезе Та като обяснявах на майка как изглежда и го описвах така-ами,мн е червен,има мн пъпки,дълга черна коса,главата му е сплескана,ама иначе е много хубав Е,то и така си беше де В крайна сметка на изписването мама само го погледна и каза-Абе мамо,как ще е грозничък!Ти така ми го описваше,чак ме оплаши,а виж го колко е красив,като момиченце направо Та така при нас.
Иначе около раждането нямаше мн веселба,но пък беше много бързо(влязох с 8 см.),хубаво,незабравимо!Имаше там една акушерка дето в предродилна ми повтаряше-Сега напъни силно,но като тръгнем към родилна,моля те внимавай с ръката,че мн ме боли!Та аз напъъъвам силно,казват ми-бързо ставай и към родилна и внимавай да не го изръсиш(или нещо от рода).Аз ставам,"затичвам" се ходейки на осморка и чувам "АУУуууу ръкатаааа"Горката,все пак така я фраснах в силата си,че изскимтя като пале
Успех на всички бъдещи мами!Мислете положително,предварително се запознайте с техники на раждане,визуализация и дишайте дълбоооооко Горещо препоръчвам и Арника!На мен точно тя ми помогна много!Даже лекари и акушерки 100 пъти ме питаха какво пия,че съм била "първата им" дето си раждала с хомеопатичните.Бяха си истински впечатлени от това,че влязох с 8 см,които не усещах,а и още 30 мин нямах болки..след още 30 мин родих(това обаче,защото чакахме "моя" доктор да благоволи да дийде),но аз вече не можех и да чакам!

Дойде време и аз да се разпиша
На 23.11 в 1.55 сутринта се събудих с леки болки. Отидох в хола да ги засичам - на 6 мин.
Събудих татито, той скочи като полудял и взе да се шашка . Влезнах да си взема душ и към 3 часа тръгнахме за болницата. Болките ми бяха лекички и пред кабинета на доктора така се смяхме с таткото, че ни гледаха като ненормални.
Прие ме докторът с 4 см разкритие, вкараха ме в предродилна и ме оставиха да се разхождам. Моят през цялото време ми пишеше смс-и да се информира как съм.
По едно време болките се усилиха и взех да гледам лошо акушерката. Поисках си епидурална. Дойде анестезиолога и каза: "Спокойно, моето момиче, сега като ти сложа упойчицата ще се ухилиш". Сложи я той и по едно време усещам, че ми се повдига. Викам: "Докторе, повръща ми се". Засуети се човекът да тъси съд, но не успя да намери и му повърнах отгоре.  Голям срам. А той се смее...Докторът ми ме проверяваше регулярно за разкритие. На мен вече ми писна и го питам "Докторе, знаете ли как болиии?" А той: "Не знам, само предполагам".
По едно време в родилна зала вече слушам разговора между анестезиолога и доктора ми. Докторът" Миме, еди какво си...", а другият: "Не и викай Миме, че е много селско. Мария е по-добре" По едно време се скараха двамата, че единият много упойка ми слагал, а не трябвало.
Родих аз и се заеха с шев и кройка. Док вика "Сега не мърдай, че да не се налага да разпарям."
Докато ме шиеше коментира, че съм много отговорна и как хубаво съм се обръснала вкъщи с големия корем.
Общо взето имаше много забавни моменти и изобщо не беше толкова страшно, колкото са ми разказвали..