"Смешно" ли е раждането? - 3

bubSSSSSSS, аз така реагирах като си видях увисналия корем - направо много страшен ми се видя- един разпльоскан, развисен, грозен и викам на акушерката: " Кво е тва бе?  " , и тя - "Ееемиии ти как искаш?Ще мине известно време докато се оправи! "
А изцяло раждането беше много смешно от самото начало- не исках да влизам в болницата, стоях с огромния сак отвънка, ревах като магаре, че няма да раждам, че не искам (така си говорех, щото не ми беше опряло до д-то и трябваше да го предизвикват тепърва)....Както и да е влязох, предизвикаха го, почнаха контракции, това онова ,разкритието стана около5-6, боли- леле, мале...Обачеее, аз се сещам, че не са ми правили клизма и като се притесних и питам акушерката що не са ми правили и няма ли да ми направят (хахахахахаха ужас след дъжд- качулка) .Акушерката ми казва да не се притеснявам за такива работи и ме пита "Не те ли боли вече бе?" А и казвам - даа, много боли !" А тя:" Еми викай де, викай - това е родилно! (и тогава много ме напуши на смях).Както и да е и "гък" не съм казала- станаха 10 см и ми казаха да се качвам на магарето, обаче имах аз един такъв проблем, че просто някак си неможех да си представя, как това бебе ще излезе от там, абе невъзможно ми се виждаше.Таа като казаха да се качвам на магарето така се уплаших и викам "Не!Няма! Тука немога вече!До сега добре всичко, ама вече немога!Няма да се качвам! (ХА СЕГА ДЕ) Акушерките започнаха да се споглеждат, да се чудят, поглеждат и доктора, а той един такъв спокоен "Абе, хайде бе помогнете и да се качи, не я слушайте какво говори, не виждате ли, че е малко руса". (Тцтцтц , хахах, чудо) Качиха ме де с 300 зора горките женици, док. почна да обяснява какво да правя как да съм напъвала, обаче аз си знам моята: "Абе няма да стане"(на ум си викам) и 2 пъти напънах и изчезнаха и напъни и всичко.Докторът се ядоса чак-"Айде бе, какво правиш- напъвай ти казвам".А аз: "Абе какво правя- нищо- казах ти че няма да стане тука вече!Немога!
Еййй за трепане съм ви казвам!Най-накрая епизотомия- то кво да правиш такова животно като мен!
Успех на бременлийките!   

По стечение на обстоятелствата се наложи бебето ми да излезее чрез секцио.
След операцията на родилките не даваха  храна,  докато чревцата им не се ''наместят''. Разбираше се ,че са се наместили , когато майчетата започнат да пръцкат.  Няма да забравя двата дни , в които страхотно младо докторче влизаше в нашата стая / две момичета бяхме/ и питаше ''Пръцкате ли момичета , пръцкате ли? ''   

Запис и от мен да ви следя, че и мен ме чака раждане януари месец Историите ви са много весели и определено ме успокояват за предстоящото събитие.

Здравейте, мамчета!  
Най-накрая дойде и моят ред да се разпиша
Родих секцио, но смея да кажа, че и това не си е малко изпитание за духа и тялото
Та всичко започна на 27.07. в 08:00, когато се изтипосах в Аг-болница... не знам защо ме викнаха тогава, като ме оперираха чак в 12:35 през цялото това време противно на моите очаквания и тези на околните /сестра ми и съпругът ми/, бях изключително спокойна, само мърморех, че съм гладна и жадна, а те ни ми дават да ям...
Та седя и си чакам аз за секциото, с термин 08-11.08 съм /не знаеха точно, тъй като имам много нередовен цикъл, а бебчо вървеше ту напред, ту назад/ и изведнъж нещо ме сряза... "а?!?" викам си, "май докато чакам док да дойде ще излезе само" не казвам обаче на никой, че ме боли и си трая, през това време майка ми и баща ми, на които нищо не сме казали звънят постоянно да ме питат какви ли не глупости....искам ли да ми купят хладилна чанта, колко буркана домати искам да ми направи майка ми за зимата, харесвам ли бисквити с шоколад и т.н. след 5-6 позвъняване не можах да се стърпя и изпъшках, при което майка ми като викна, щеше да припадне на телефона "ама ти да не раждаш?!?" викам "ааа, неее, в тоалетната съм" чак не знам как ми дойде на акъла а мъжът ми и сестра ми още по-шашнати   свърших набързо разговора и кака ми извика акушерка, оказа се, че имам леки контракции биха ми нещо и казаха да лежа...и така до 12:30, когато ме вкараха в залата. Всички лекари минаха и ми се представиха, акушерките също и се започна. Коко е изплакал в 12:40 и пръв го видяла леля му, която присъства на секциото /лекар е и и позволиха/, а след това го видял татко му. Мен ме събуждат от упойка и първото, което си спомням е, че разказвам на някой , че съм сънувала кошмар, в който съм бременна и ме слагат на една маса да ме оперират, да вадят бебето, а човекът който слуша разговора вика "неее, моето момиче не е кошмар, истина е" и аз му викам "Абе ти кой си?" а той "Ами д-р Йовчев, анестезиологът, нали ти се представих", викам "аааа, ми не съм запомнила" след 2 мин пак "А ти, кой беше" и човекът пак ми отговори, накрая след 10-тото запитване, което аз вече не помня ми казал, че няма повече да ми се представя ами ще ми остави автограф на леглото
След като се събудих напълно от упойката до мян бяха кака, мъжът ми и съкилийничката ми, много симпатична жена Обаждам се аз на нашите вече в пълно съзнание и обезболена и казвам на мама "мамо, пусни телефона на високоговорител да чувам и тати" и тя изпълнява, при което аз казвам "Мамо , тате преди малко станахте баба и дядо на Константин 3200, 52 см." при което ни вопъл, ни стон и аз повтарям.... "Мамо , тате преди малко станахте баба и дядо на Константин 3200, 52 см."...след което чувам от мама "Ама как така, ама.... ама ние сега правим домати..."   повярвайте ми щях да падна от леглото... тези домати голям хит станаха покрай моето раждане накрая след като се окопитиха се започна рев, истерия, радост и в крайна сметка решиха да оставят доматите и вечерта дойдоха
На следващия ден след секциото, аз и колежката се местим от интензивното в стаите, които са отделни, но с обща баня, тоалет и коридорче... едвам сме се раздвижили и подпирайки се една друга ходим до тоалетна на смени в един момент излзиайки от WC я виждам, че рови в някакъв несесер и ми се видя, че има гримове, при което изумено питам "Пете, ама ти да не се гримираш?!?" а тя ми вика "Аа, да и след малко ще си сложа балната рокля с голия гръб и колието и като му прасна един рок в коридора, после и на валс ще мина с някой дежурен млад доктор" така ме напуши на смях, ама смееш ли да се изсмееш от сърце
И така, в закачки и смях минаха 5 дни и с нашия малък Коко се прибрахме у дома с мил спомен от раждането, очаровани от екипа на АГ-Варна и с нови приятели Петя, малкият и син Виктор и цялото им семейство.
Мили момичета, раждането е най-хубавото нещо, което може да се случи на една жена, не се страхувайте, а му се насладете! Леко раждане и много здраве!  

Извинявам се,че само се записвам сега,надявам се и аз да разкажа нещо от моето раждане,което предстои!

         Последните дни преди раждането четях само тази тема,защото освен,че ме разсмиваше до сълзи ,ме караше да  гледам позитивно на нещата,които ми предстоят!  Така запазих мноооого прекрасни и весели моменти от това събитие,които бях споделила с вас в предишната тема 
        Сещам се,че в деня,в който трябваше да раждам бяхме решили с таткото да ходим на кино. Аз естествено бях получила първи индикации за раждане и му казвам да минем първо през болницата да ме прегледат - уж за мое успокоение,че беше събота и после действаме по план... Но дори,когато ме облякоха в болничните одежди  таткото беше запазил спокойствие...Казвам си:''Еййй,браво не успях да го стресирам!'' А то какво било - човекът си помислил,че ще преспя 1 нощ в болницата и ще раждам на следващия ден... След 2 часа му честитих официално  Каза ми,че такъв филм не бил гледал досега 

Леко и весело раждане на всички момичета! 

При мен се случи точно така. В момента, в който го чух да изплаква изпитах невероятно облекчение и оттогава грам болка или дискомфорт нямах. Даже си се хилих като ряпа и благодарих на всеки, който мине покрай магарето в следващите 2 часа. Такъв прилив на адреналин беше, счупих телефона да звъня.
Една приятелка звъни на мъжа си за пореден път през 2та часа, в които трябва да лежи, скучно ѝ е и ѝ се говори с някого. Та по време на някакъв разговор той я пита кога пак ще могат да правят секс, а тя на шега изцепва : "Ми аз съм легнала, полугола и имам около 40мин. свободни, ако искаш идвай да се мятаме!" При което чува как някой избухва в смях зад гърба ѝ. Оказва се акушерката, която тихо си попълвала някакви документи на столче зад магарето и точно описвала състоянието на родилката.

Поздравлвния за най-веселата тема във форума   
Сън не спах,докато не я изчетох от край до край, ама много ми повдигна духа  , случките с циганките са особено забавни 
Комплименти за всички, описали смешното в своите раждания и дай Боже всекиму 

Ох , много сте готини С голям кеф ще  ви следя , пък  след време и аз ще разказвам !

Много позитивна тема:) Доста кураж ми вдъхна, докато я четях, сега е мой ред да се отчета;)
Малката беше с два пъти увита пъпна връв и лекарите бяха категорични, че ще се ражда секцио. Насрочват ми датата. Вечера преди операцията се чуваме с мъжа ми и се уговаряме да му звънна, когато мога преди операцията. Така се случва обаче, че в последния момент ми преместиха операцията рано сутринта и не можахме да се чуем преди нея. Докато бях на масата сестрата ми каза: Сега се обърни на ляво и ще си видиш бебето. Показват ми я а аз "Олеле колко е малка и грозна" 
в 8 вече съм в реанимация и звъня на мъжа ми.
Аз : Честито!
Той : Клизма ли ти направиха?
Аз: Да, но освен това стана баща
Той : Да, бе да
Аз: Е, очаквах малко по-различна реакция.
Той : Ама ти НАИСТИНА ли роди, аз си мислех, че се шегуваш. [/i]

Ей, че готина темичка, къде съм бляла досега 
Да се разпиша и аз, да поразсмея някоя и друга бъдеща (или настояща) мама.....
Аз раждах секцио, по мое желание, планувано. Ама съм голямо шубе. Много ме беше страх. Секциото беше планувано за сутринта. Еми станах, измих се, облякох се.... и незнайно защо взех, че си сложих банските в багажа.... Мъжа ми се блещи и вика "Ама какво правиш", а аз като някой тъпунгер "Еми на плажа....." После се усетих, че тотално съм изперкала и не отивам на море, а да раждам..... Тръгнахме, навън кучи студ-януари в 7 сутринта. Излизаме от входа и аз след 10 крачки се обръщам и тръгвам обратно. Мъжа ми "Къде отиваш", а аз "Ми няма да раждам днес.Сега го реших" И така няколко пъти....
Направиха ми клизма. Е да, ама аз за 5 мин. не мога да приключа с тоалетната, а ми дават зор да излизам, че операционната трябвала за после. Излизам, тръшват ме на системи. Лежа аз, ама ме напира пак..... А иглите стърчат от ръката ми. Накрая викам на акушерката "Не мога, трябва пак до тоалетната" Ставам, влача след мене тръбички, иглички, стойка със система.... Намуших се криво-ляво в тоалетната. Ама пак не ми стигна, та се връщах така още два пъти  На последния път акушерката ме пита "Пак ли те напъва", а в това време докторката се появява и като чува това, вика "Бързо, в операционната, че щом те напъва...." Малко сконфузено й обяснявам, че не бебето ме напъва 
Когато извадиха бебчо, свалиха паравана да го зърна за миг, а аз като се изцепвам "Леле, какви големи топки има...." Е не съм ли идиот!А после продължавам "А изпишка ли се" - това докато ме шият, а акушерките мият бебока. Те - "Да, току-що", а аз - "А изака ли се...."
Много дълго стана, а мога да си пиша още.... Успех и усмивки на всички! 

Мелинда, браво, на плаж тръгнала през януари!  

Това с известяването на щастливия баща ми напомни, че сигурно мога да взема награда за най-тъпо съобщаване на новината. Оправданието ми е, че приятелка ми беше казала, че персонала ще му съобщи щастливата вест в чакалнята. Преместват ме мен в стаята, аз сигурна, че са му казали, му звъня, да му кажа, че и аз съм добре.

Аз; Казаха ли ти?
Той: Не...
Аз: А, ами нали трябваше да ти кажат.
Той: Ми не, какво стана?
Аз: Ами роди се, имаш дъщеря, много е красива.
Той:... забравих вече кво каза милия.  

Еми реших, че щом събирам багаж, значи отивам на море.... Бая в несвяст съм си била.... А и какъв ти бански, кит с бански??? 

Чудесна асоциация, много ми хареса. 

Лелелел това е най-веселата тема в целия форум . Толкова много съм се смяла . Дано и аз да имам такива весели моменти като вашите и след няколко месеца и аз да мога да разкажа за моето раждане . Определено поне лично на мен ми действат разведряващо вашите разкази .