"Смешно" ли е раждането? - 3

И аз така исках да си тръгна. Даже звъннах на сестра ми и й казах да идва да ме вземе, че не искам да раждам. Чудите се сигурно защо звъня на нея, а не на ММ? Ами него дори не си представяте какво му мислех в този момент. А тъй като сестра ми уреди една позната акушерка да бъде до мен по време на раждането, като й звъннах (на сестра ми) крещях: "А тази акушерка за какво ми е??? Аз й казвам, че ме боли, а тя ми вика, че е нормално и че всички ги боли." Горката ми сестра ревна по телефона и трябваше аз нея да успокоявам. 

Аз пък отидох с огромно желание, защото знаех, че на този ден моето мъниче ще празнува рожден ден и тази дата ще бъде много важна за него. Е, ще боли, ще боли ама колко да боли, все ще мине. Та много позитивно настроена отидох и нямах търпение да си видя и гушна съкровището

А върхът е един клип в ютюб с асистирано домашно раждане, когато май в транзиция момичето каза, че иска да си ходи у дома. Това си е напълно естествено, жената има инстинкт да се скрие на безопасно място, за да роди.

Много забавна тема...връщах се много страница да чета назад, направо се заливах на моменти  Някой ден се надявам и аз да споделям смешни и забавни моменти от този толкова важен ден в живота на всеки човек 

Само не разбрах защо трябва милият мъж да е виновен за нещо, че чак бой да заслужава? 

Предполагам, че въпросът ти е насочен към мен. Ами в онзи момент бях толкова изперкала, че си мислех, че не е честно мен да ме боли така, а него не.  И може би, за да понеса по-лесно болката си търсех мислена боксова круша и това беше ММ.

Продължавам да се забавлявам с тази тема. Благодаря ви! Малко усмивки в тези мрачни дни

И аз родих,....къде смешно къде не толкова, но беше леко със сигурност. Наложи ми се спешно секцио, заради високо кръвно. В залата екипа беше в добро настроени, аз също, та имаше разни шегички .

Преди да ме приемата единият доктор ме гледа/който е колкото мен набор 86/ и вика - меря е 3200/между другото позна до грамчето  / . Гледа ме обаче мен, гледа ме и вика.....абеее тоя твоят корем, туй бебе май ще е голямо, ехографа най вероятно не е точен     Качваме се после в залата с моят доктор за секциото, а този младият му асистираше- вадят малката и тя 3200 и докторът се изцепи и вика на другият в следният диалог

- Абеее като гледах корема, това бебе ми се строри бая по-голямо, ама го мерих и аз 3200...
др. доктор: - Ааааа и аз го мерих 3100, ама си знаех, че само корема е голям
-Да бе голям корем, бебето си е толкова


И аз се намесих тук и вика
-Липосукция предлагате ли или др. процедури, така и така съм на масата,  че ще ми остане психологическа травма за цял живот  


Другото беше , че като свърши операцията и ме зашиха д-ра вика :
-Айде, скачай , мести се на др легло да те водим в реанимация  
Аз: -Да бе докторе, то половината ми тяло го няма /нали съм със спинална/



И при визитацията, продължават мпоите терзания с корема, идва доктора аз веднага да си питам
-Докторе, колан мога ли да слагам вече?
- Що, искаш плочки ли да правиш?
-Мииииии...- Да!  

Дойде и моят ред да се разпиша тук.Родих бързо и лесно (или поне докторите така казаха,другият път да дойдат на мое място да ги питам колко е лесно).Както и да е,няма да разказвам в подробности,минавам на смешните моменти.Понеже можех да родя и секцио,но мъжът ми настоя да е нормално-съгласих се,но при условие,че "ражда" с мен.Ще не ще-съгласи се(не присъстваше на "кулминацията-само ме накараха да понапъвам малко преди да ме закарат на магарето и там него вече не го пуснаха ,ами си чакаше в стаята).Та напъвам си аз, ама вече съм бясна,боли ме и съм вдигнала олелия до небето.Той горкият,за да ме развесели,докато съм вдигнала краката,напъвам и проклинам деня,в който го срещнах ми заявява:"Я ме погледни и се усмихни да те снимам за facebook.Лелеее,че като побеснях ако ми беше по-близо и щях да му откъсна топките честно!!!  .Акушерката и тя само го изгледа на криво ама нищо не каза.После се забавлявах на този момент,но тогава,ако имах нещо по-тежко под ръка щях да го метна по него.
Другият забавен момент е след като родих (старанното е,че аз не си го спомням ММ ми го разказваше после).Та родих аз и ме върнаха в стаята при мъжа ми,а детето още го преглеждаха дали всичко му е наред.След малко ни го носят,аз съм го погледнала и съм питала акушерката:"Това нашето ли е или е оборотното? Знам аз имате едно оборотно бебе и го показвате на всички вместо да търсите кое на кой е."Тя горката събрала погледа и почнала да се обяснява:"ама виж му номерчето,нали ти казах,че твоето е номер 9,ето му го номера как ще е оборотно бебе.  :crazy eyes: Аз съм се засмяла и съм и казал:"Спойка,знам,че си е моето майтап да става,я го виж какъв е  красавец няма на кой друг да е  :Lil: Общо взето това е от мен.След 2-3 годинки се надявам да се разпиша с второто

Това с оборотното бебе ме разсмя  Честито отроче!

Тука , много се смях  .
Честито бебенце , да ви е живо и здраво    !!

Тази тема я четях с такъв ентусиазъм, че като родя и аз ще има какво да разкажа. Но накрая се наложи да родя секцио, а така ме беше страх!!! А и не беше толкова интересно, като вашите истории, с които искрено се забавлявах и се успокоявах.
През цялото време, докато течаха всички обичайни процедури преди секциото, беше едно треперене и не давах да ме доближат без първо да се "пазаря", че няма да боли, каквото и да ми правят там!    Докато ме оперираха, пък отчаяно исках да стана от операционната маса и да си тръгна. Накрая, като извадиха бебето, аз започнах да проплаквам заедно с него. И всички присъстващи на операцията с умиление ме гледаха, някой ми прибърсваха и сълзите, защото си мислиха, че плача от вълнение... Обаче аз плача, щото не искам вече да ме оперират, искам да ставам да си ходя и това си е!    Абе, такава паника, че изобщо не осъзнавах, че най-накрая съм родила. Аз съм си инато магаре и се бях запънала за естествено раждане и това секцио не ми даваше мира, дори след като вече мина    
Сега ми е малко тъпо, че бях такава паника, някак си не успях да се насладя на момента пълноценно от страх... А то няма нищо страшно, нищо болезнено... Дори нищо неприятно.
На следващия ден, когато вече се очовечих малко, следва тънкият момент, в който трябва да изпуснеш газове, обаче при мен нещо работата не спори... През 10мин. влизат сестри, санитарки и акушерки и ме питат дали съм изпуснала газове, абе цял ден всичко се въртеше около моите газове и всички с нетърпение ги чакаха! Имаше една санитарка, която беше толкова цапната в устата и не дотам възпитана, и все с някой беше в конфликт из тази болница. Влиза с трясък в стаята ми и ме пита с възможно най-високия глас, който има: "Ти пръдна ли, ма?" и аз    "Ами...Не...", а тя заплашително: "Слушай, след 10мин. ще се върна и ако още не си пръднала, мисли му!!!". Аз вече се бях запознала от тази тема с процедурите, но не очаквах така да ми зададат въпроса  Събуждам се на единия ден рано-рано, от крясъци по коридора, а вън - още тъмно... Заслушвам се, за да чуя що иде реч, че и без това бях изкукала сама в тази стая и чувам същата тази санитарка да се възмущава дълбоко от нещо. Ставам и излизам на вратата, за да не изпусна представлението, а тя се кара с ромките (понеже тях си ги слагат в отделни стаи). Намерила жената фасове в тоалетната, оставени на казанчето и моментално решава, че са те - нахлува им в стаята и ги започва от вратата, както си спят: "Мизерници, кви са тия фасове в клозета??? У вас така ли правите? Ако още веднъж видя такова нещо, ще ви ги навра в устите, ясна ли съм?" И излиза от стаята, а едната вика след нея "Ти ли ша ми кажеш, ма, кот си искам тва ша прая!"... Санитарката замръзва на място, както си вървеше с четката и кофата в ръка... Викам си край, сега ги забуха по главите с тази четка, а тя вика "Млъквай, ма черно, ся кат са върна и щи опаля две палки в главата"... И скандалът беше прекратен от няколко сестри... Колкото и да беше невъзпитана и несъобразителна, все пак ми липсваше, когато не беше на работа
Това е и от мен, не е нищо съществено, но си бях казала, че ще се запиша, щом родя  

И аз да се запиша да следя темата. Много ми хареса и се спуках от смях , такива бисери има на моменти че направо . На мен ми предстой второ раждане и ми е интересно какво са преживели други майки. Първото раждане ми беше планирано секцио и сигурно за таво нямах такива весели моменти. И да не е само спам ще спомена нещото което ми стана смешно - като ме приемаха в отделението завеждащия казва на моя док 'За какво си го довел това девойче, какво ще го правиш" А пък моя док му казва че ще ми прави секцио и му обеснява причините , а завеждащия му вика " Е па не може ли да се понапъне малко повече , ама прави каквото си знаеш"

И аз много се забавлявам с разказите. Моето не ми беше хич смешно  А и не се сещам за някакви бисери, освен паниката на таткото, който беше с мен.
Аз много ревах, беше ми много гадно.Накрая ми я дават, а аз не я исках, защото ме болеше, знаех, че в един момент ще започнат да ме шият и исках да се съсредоточа в момента, за да не ме "прекарат" нещо  В смисъл...да ме боли, а те да ме сгащят неподготвена.
Много ме болеше и хич не ми беше до това да я гушкам, да се радвам на творението си. Моя мъж пък беше изпаднал в паника и не искаше да я вземе, беше го страх. Общо взето-родители та дрънка 
В първия момент, като я взех и ми се стори огромна, мислех, че трябва да е по-малка. С едно сплескано личице с червени петна. Наистина не бях особено ентусиазирана  Добре, че детето се разхубави 

Много забавна темичка 
Аз трябваше да раждам нормално, но нещо бебка не искаше да излиза и за това - хайде в операционната. Както ми сложиха упойката (спинална) и спря да ме боли всичко, така си заспах на масата. Отворих си очите когато извадиха малката и след като я изнесоха пак си заспах (две нощи преди това не бях спала от вълнение, че вече се случват нещата, а и контракциите ми бяха доста болезнени). Когато приключи операцията докторите ме бъзикаха, че много сладко съм си похърквала докато са ме шили 
И както някой беше споменал по-нагоре - гледам разместват някакви крака нанякъде и в един момент се осъзнавам, че това трябва да са моите крака и ги попитах хората "Ама това моите крака ли са? " Явно доста учудено съм ги попитала, защото и те се опулиха и после много се смяхме