"Смешно" ли е раждането? - 3

На бременните ,които четат по-горния пост и се притесняват да кажа,че в този момент и притеснение,и срам отиват по дяволите  :whistle . А колко е просташко изказването на въпросната акушерка дори не ми се коментира 

Да, вече когато сме минали по този път знаем, че човек не го интересува друго освен всичко да е наред и да може да види бебчето си. Но си мисля, че докато сме били бременни и някоя жена ни каже, че на човек не му дреме за нищо в този момент малко или много съм се замисляла, че не при всеки човек е така и някой по - притеснителен ще го мисли какво, как и защо ще се случи.... Може и аз да съм в грешка, дано не всички бременни момичета са така...

Всъщност това се случва по време на напъните и жената може въобще да не разбере, че е станало... ако някой от присъстващите не изкоментира.

Сигурно, но като си знаем АГ персонала в БГ....  Особено в някои по - големи болници...

Първо искам да се извиня за неуместния пост. Тъй като "потърпевшата" е широко скроен човек и е малко джаста-праста в приказките, ми разказа историята си без да се притеснява ни най-малко от случилото се.
Още веднъж се извинявам за проявената несъобразителност. Не съм имала намерение да стресна и наплаша бъдещи мами. Както е каза Kriss_89 човек не го интересува друго освен всичко да е наред и да може да види бебчето си. И само да вметна, че докато аз раждах, все ми се караха, че не напъвам правилно. А аз се мъча, напъвам уж, направо очите ще ми изхвъркнат, а те ми викат не напъваш. И по едно време почнаха: браво, браво, точно така, продължавай така.... и по някое време смениха чаршава под мен. В този момент последното, което можех да изпитам е срам, но все пак попитах от любопитство дали не съм свършила нещо  Лекарят даже ми се скара, че питам. Каза да се концентрирам и да не мисля за глупости ииии че ако все пак се случи нещо такова, означава, че напъваш правилно и скоро бебчето ще дойде.
Ама айде да не се отклоняваме и да не разваляме готината темичка с акани истории.

Амиии, доколкото знам ако се изпуснеш, всъщност е знак, че напъваш правилно затова в повечето страни клизмата е забранена и се избягва, за да знаят лекарите, че правилно напъваш. Нооо, не ми е 100% проверено инфото.

Дойде най-накрая момента, в който мога и аз да видя раждането си в смешна светлина.
Аз бях от малкото жени, който не се страхуват от раждането - даже исках да идва по-бързо!  На термина ми - 25 юни, признаци за раждане нямаше и на 27 ме приеха за предизвикване. Да, само че на малката госпожица хич не и се излизаше и нещата се проточиха до следващия ден, даже и след това. Живея в Германия и следователно раждах в Германия, а практиката тук е да дадат на родилката коктейл от пшеница, шампанско и рициново олио вместо система окситоцин. И така в 16:00 след 2 литра от въпросния коктейл ми започнаха контракциите - изведнъж,  на по 5 минути. Аз обаче - спокойна, отивам до стаята на акушерките и започвам да обяснявам как вече имам контракции и ми е време да ми слагат епидуралната. Проверяват ме за разкритие - все още 1см.    и така, раждането ми се проточи още 27 часа, все на 1см, епидурална така и не успяха да ми сложат. За тези 27 часа ме запомниха добре, тъй като през половин час се отбивах да им съобщя, че раждам и искам упойка.    Само че жените, който са раждали с еп. упойка знаят, че трябва поне 3см разкритие за нея, а аз си седя на 1. За сметка на това ми пуснаха всички възможни системки с приспивателни, успокоителни и обезболяващи. А ММ ми милия през цялото време седи до мен и само гледа сестрите да излязат от стаята, че да снима новата система на която са ме вързали - та ако ми стане нещо да има доказателство.      
На следващият ден в 17 часа след 25 часа непрестанни контракции вече ми дойдоха напъните, само че при положение, че в 15:30  съм била с 2см разкритие никой не ми вярва, че имам напъни - то на хората им писна от моето "раждам". След сумати молби ме провериха за разкритие, при което сестрата поглежда и казва на лекарката: Докторе, ама тука има една глава! И така започнахме да се напъваме с ММ заедно   като в почивката между напъните той ми подаваше вода, а гледката е следната: напъвам, напъвам, почивка и силите ми стигат само за да кресна на ММ "вода". Акушерките обаче мислейки, че ми идва следващият напън застават в позиция и започват да ме подтикват " напъваййй!" .. И така, в 19:11 минути се роди моята прекрасна Селин    
Пс: пожелавам леко раждане на тези, на които им предстои и да си гушкат скоро здрави и хубави бебоци. Всички болки се забравят, когато видиш малкото си съкровище.  

27 часа раждане??? Тука никой нямаше да чака толкова, направо секцио и айде. Да ти е жива и здрава малката кукла   

Чакат,чакат ,зависи от лекаря.Кумата ми ражда 40 часа Но пък контракциите и бяха само на 5 минути до последно 

Чакат, чакат, мен ме чакаха 36 часа

Благодаря! Всъщност, в моменти на слабост аз се молех на лекарите за секцио, но така и не ми позволиха..

Ако не си раждала в Бг нищо странно не виждам. Аз съм в чужбина и нямам право на избор, само в крайни случаи правят секцио. И според мен така трябва да бъде.
Браво Пухче за геройски издържаните 27 часа   

Аз доскоро я четях тази тема и искрено се забавлявах, обаче влязох в деветия месец и вече хич не ми е смешно, май почвам да се страхувам

Не бой се, мамче Сигнала ли си до тук, няма назад Не се притеснявай, всички си ги имаме "бойните рани", но и забавни  (кой повече, кой по-малко) моменти Всичко ще е наред. 

То е ясно, връщане назад няма Успокоява ме само мисълта, че моят АГ е забавен и ще се опита да ме разсее, надявам се да раждам през деня и да има студенти, да има с кой да си бърборя и да ме обгрижват Но съм заявила, че първо ще се нарева вкъщи като идиот и после ще тръгна към болницата, така ще съм по-спокойна.