Както и да е, отидохме в болницата, ама нямам разкритие, нито контракции. Оставиха ме в една стая да чакам контракции. По едно време взе да ме понаболява, като при цикъл и аз си викам "Бре, ако това са контракциите, ми че то не боли толкова много.." Не боляло ли?!?? След няколко часа ми включиха система, че като ме заболя, леле... Докторът минава да ни прегледа и аз искам да му кажа, че ми е първо раждане и казвам "Докторе, аз досега не съм раждала.", а той: "И аз също..."
Поради някои обстоятелства, обаче се наложи да ме резнат спешно, роди се моето момченце, измиха го и го отнесоха, а мен продължават да ме бърничкат Докторът вика на една санитарка: "Донесете на жената телефона й, да се обади на мъжа си!", а аз: "Ама докторе, още ме оперирате?", а той: "Ми, че аз какво ти преча да си говориш?!?"
После вече ме зашива и аз "Докторе, хубаво да ме зашиете ", а той "Абе, от едната страна малко изкривих шева, ама колегата е виновен, че таквиз конци ми дава
ПП: Да се включа по въпроса за клизмата. Преди да родя бях чела и се бях понаплашила от таз прословута клизма. Оказа се, че изобщо не е толкова гадно, леко е некомфортно с големия тумбак, пък и допълнително да ти се напълни, но пък в никакъв случай не е чак кой знае какво. Рициновото масло също не ми беше неприятно, с малко натурален сок изобщо не се усеща. Та това по този въпрос, ако има бъдещи мами, които се плашат...ами да спрат да се страхуват. То и няма да ви пука, като дойде моментът