"Смешно" ли е раждането? - 3

Дойде и моя ред да се отчета тук.

Понеже преносвах 8 дена и постъпих в болницата за следене на бебето и една акушерка ме тушира следобеда.Разхождах се цяла вечер, то не ми се и спи, тежи, подпира. Легнах аз към 24 часа, вече ми се доспа, да ама не, след 20 мин ококорих очи и се почнаха болките, обикалях стаята, имаше 2 свободни легла, е нямаше такава акробатика, до тоалетна ходих поне 10 пъти, звъня на дежурната, разкритие 1 см, мехура ми цял. Казах, че са ми изтекли водите, но тя каза, че цял ми бил мехура и че така ми се е сторило, че ми се пи.кало Хм...Е, от 1 до 8 сутринта докато вляза в предродилна зала се побърках от въртене и обикаляне. Приеха ме, слагат ме за следене на тоновете и на контракциите. През това време такива охкания и пъшкания бяха, че имах чувството, че се чувам до другия квартал.Викнах една сестра, дойде до мен, аз като я сграпчих за ръката и й викам , че умирам и искам секцио, през това време се скъсах от повръщане, а тя ме успокои, че е късно вече. Викам аз че съм в ада и тръгвам да си ходя( имах бели петна, някои моменти не си ги спомням, но пък се смях с глас на простотиите си, които съм плямпала после). После за клизмата-носеха ме до един стол, аз не исках клизма, че ме е страх да не направя белята на магарето И викам-не,не, не не искам страх ме е, а всички се заласнаха вече. Така, убедиха ме санитарките, направихами, после тоалет и хоп на родилната маса. Там беше си каквото беше, след последния напан, надигам се аз с цяло тяло да видя бебето как излиза  , акушерката ми се скара, че съм щяла да скъсам пъпната връв, аз не , трябвало да видя бебето, това е важен момент, обяснявам аз  а те как ме изтърпяха не знам. Почнах да викам, като ми поставят абоката за всеки случай, викам"какво ми стана, какво ми правите", като родих и като видях дъщеря ми, казвам аз, че е грозничка, ми те ми викат на теб прилича  Връзват ни номерцата и питам, "ами ако ни объркате, какво ще правим" След като се освестих 2 часа след раждането и ми помогнаха да сляза от масата и се уплаших, че ми пада корема, занесоха ме до леглото, на ръце, изобщо бях си загубила акъла, само глупости плямпах през цялото време. Вечерта търсих акушерките да им се извинявам за държанието ми, а те ми казаха, че са се посмели и да не се притеснявам, първо раждане ми беше все пак. Беше пълно и със стажанти. Е докторката, която ме била объркала за водите не можах да я намеря после. Та сухото раждане си е ужас, за тези които са го преживяли,знаят.
Това е моята история.

Когато бременнех с огромно удоволствие четях тази тема. Страхотно положително ми действаше и се зарекох, че някой ден и аз ще се разпиша тук. Е, година и четири месеца по-късно - ей ме на и с моето разказче. Не съм мислила, че раждането може да се окаже толкова изненадващо, бързо, почти безболезнено, а и най-вълнуващото преживяване, което може да ме сполети.

Ще разкажа на кратко за него, тъй като самото то беше кратко. За сметка на престоя ми в болницата след това, който поради бюрократични причини беше удължен с четири дни и половина. А това в Майчин дом си е направо присъда. 

Нека предупредя, че всяка прилика с известни и познати личности е напълно случайна и непреднамерена. Все пак името ми не е Мария   

Всичко започна на Бъдни вечер. След обилна и вкусна вечеря, след разчупената питка с късмети при родителите ми, вече у нас, с моята половинка решихме да разнообразим тихата и свята вечер, като я огласим със сластни стонове и креватни страсти.  Естествено, това завърши с прокървяване, и леки, безболезнени контракции. Започнах да засичам контракциите, но те бяха много нерегулярни и абсолютно безболезнени. След като видях, че нито се засилват, нито зачестяват дарих половинката с целувка и заспах.
В коледното утро се събудих в чудесно настроение. Мъжът ми тръгна за работа, а аз се заех да правя това, което правех в последните няколко седмици – да гледам Декстър  От вчерашното кървене беше останало едва забележимо леко зацапване, а контракции не усещах никакви. Почти бях убедена, че сексът и този път не помогна и раждането все още е мираж 
Към 18.00 ставайки до кухнята, усетих мокреене между краката си. Реших, че може би водите ми започват да изтичат и хукнах (естествено, колкото може да хукне слонче   ) към тоалетната. За моя изненада открих почти цялата тапа на бельото си. Успокоих се, че все пак някакъв процес е започнал, но тъй като знам, че падането на запушалката не означава стартиране на родова дейност, изобщо не си направих труда дори да се притесня за нещо... е, една мисъл остана да ме гложди... дали все пак да не отида до болницата, пък ако ме върнат – върнат... така в чудене отмина около половин час. Аз започнах да усещам някакво подобие на контракции, тежест в кръста и дискомфорт, но нищо особено. Позвъних на мъжа си и той ме посъветва наистина да отида до болницата, вместо да чакам у нас. Разбрахме се да се чуем, когато съм по-наясно. Обадих се на нашите, разказах на две-на три на мама какво е положението и те тръгнаха към нас.
Докато ги чаках, използвах времето да взема горещ душ, да оправя тоалета си, да достегна багажа. Все по-осезаемо усещах контракциите, но с помощта на дишането изобщо не беше проблем да ги понеса. Даже напротив – мислех си, че със сигурност ще ме върнат, защото след като са толкова безболезнени тези контракции, едва ли са ефективни.
Нашите пристигнаха и мама естествено започна да ме подканя да тръгваме. А аз само и се смеех, обикалях апартамента, дишах и издишах и да си призная хич не ми се тръгваше. В този момент нещо топло отново подмокри бельото ми. Помислих си – ето това вече са водите, но когато погледнах видях, че съм прокървила силно. Вече нямаше съмнение, че щяха да ме приемат в болницата. Хванах багажа и с мама и тате бодро се отправих към колата им. Звъннах на мъжа ми и го уведомих какво става. Той каза, че тръгва към болницата и ще се видим там.
Майка ми реши, че все пак ще си намери работа и започна да ми засича контракциите. Оказа се, че са на 4 минути. Но както казах – изобщо не бяха болезнени.
В 20.20 вече бяхме пред приемното отделение на Майчин дом. Прие ме дежурната сестра, която изобщо не повярва, че може да съм дошла да раждам. Казах й, че кървя, че термина ми е на слудващия ден и, че да - май наистина ще раждам. Тя ме попита дали ме боли, аз й казах – ми не... и точно преди да ми обясни, че това, което вижда като кръв изобщо не е много и да ме върне у дома, дойде дежурната лекарка. Прегледа ме и о, чудо – Коледно при това – оказа се, че съм със седем сантиметра разкритие!! Като се разбързаха тези ми ти хора, като се разтичаха – бързо, бързо.. веднага в предродилна. „Момиче, ти ще родиш по пътя, бе...“ подадох дрешките си на мама, обувките на татко и се метнах на влизащия точно по това време в отделението мой любим мъж. Целунах го и казах – хайде, отивам да раждам нашия син, пожелай ми успех.

После припнах след сестрата към асансьора. Заведоха ме в предродилна зала, вързаха ме за монитор, за да следят тоновете на бебко. Той се чувстваше добре, тоновете бяха добри. Започнаха една през друга да ми задават въпроси и да попълват документите за „Информирано съгласие“. Признавам си – изобщо не ми беше до тях в този момент – толкова се вълнувах от предстоящата ми среща с бебо... бях толкова нахилена, че никой не искаше да повярва, че все пак имам контракции... Предвид голямото разкритие, с което ме приеха пропуснахме клизмата и евентуалната анестезия, ако ми беше потрябвала такава. Заведоха ме и за ултразвук, където за първи път се сблъсках с некомпетентността на стажантите в Майчин дом. След като ме прегледа, на подадената от мен информация, че сме с изолирана аномалия – единична пъпна артерия, получих назидателен отговор от милата стажантка: Те, по принцип вените са две! Артерията е една!  - Шокирах се. Започнах да обяснявам, че съм прочела много литература за т.нар. SUA и пр. А тя ме прекъсна – Добре, добре... няма да спорим с Интернет сега...  Замълчах си и може би добре направих, защото след това същата тази стажантка ме ши. Слава Богу - май не си е върнала за собственото си невежество.

Та, обратно в предродилна зала отново ме вързаха и се започна с чакането. Не след дълго започнаха и напъните. Дойде акушерката и ме провери – пълно разкритие. Вече се изпотявах от болка, когато докторката каза – хайде, отиваме да раждаш. Тръгнах към родилна зала, която ме изуми със допотопния си вид, и родилно легло, което изглеждаше почти като легло, наследено от Светата инквизиция... След няколко напъна докторката каза – честито, вашето бебе е кестеняво... засмях се, поех въздух и зачаках следващата контракция... след още няколко напъна в 22.40 малкото ми съкровище излезе от мен... очаквах да огласи с вик коридора, но той учтиво каза „Добър вечер“ Измрънка като котенце и го сложиха на гърдите ми. Докторката бързо се поправи: „О, извинете излъгала съм – русичък е“, а аз гледах малкият прекрасен човек, толкова безпомощен и в същото време толкова съвършен върху гърдите си и в мен се разливаха непознати до сега чувства... Срязаха пъпната връв, взеха ми го и ми „помогнаха“ не толкова нежно да родя и плацентата. Шевът и кройката се състоя почти на живо и наистина беше най-болезненото нещо от цялото ми раждане. Но това не ме интересуваше изобщо, защото в този момент го донесоха – измитичък и омотан в пеленка. Докторката смеейки се каза: Е, излъгала съм те и втория път – не е рус. С червени косички е.“ Погледнах моето огнено момче – беше най-красивото нещо, което съм виждала. Моята светеща Коледна звездичка се беше появила на този свят, устремно, бързащ за среща с големия бял свят... В този момент разбрах, че ще го обичам ЗАВИНАГИ... Бях получила най-ценният подарък за Коледа... Както се досещате, с тези червени коси нямаше шанс да го сбъркам, когато ходех да го вземам за кърмене - че той грееше от далече. Стана веднага любимец на акушерките, които ми казваха - ей такива бебета подлъгват майките да раждат - бели, хубави и кротки. 

Разбира се, когато изби жълтеницата, с тази коса съвсем заприлича на морковче, но си беше моето морковче...

Иначе, за престоя, отношението, базата, парадоксите и безумствата, на които се нагледах и наслушах в Майчин дом не искам да си спомням и смятам да ви спестя... Поздравявам всички майчета за здравите нерви, които са необходими, за да престоиш дори и един ден там, а на всечки, на които им предстои - момичета, повярвайте - това е най-прекрасната среща, която освен, че ще ви изпълни до ушите с любов, може да се окаже и достатъчно забавна и смешна понякога. Успех.

Просъзлих се  Спомних си това, което аз почувствах, когато видях моята звездичка за първи път  Неописуемо е и незабравимо!

Изчетох темичките с вашите прекрасни истории още преди да забременея. Още оттогава бях настроена за смешно, забавно раждане и бях сигурна, че един ден ще споделя моето.

     В хода на раждането се наложи спешно секцио, което беше абсолютно неочаквано от мен. Бях чела толкова много информация за раждането, но не бях подготвена на тема секцио. Всичко стана толкова бързо, но въпреки това имаше комични моменти.
     Разбира се, в предродилна имаше и жена от ромски произход, която изпревари всички и роди първа. Точно срещу моето легло беше едно от магаретата и силно се надявах да я изродят там, за да се разсейвам от болезнените контракции, като гледам. За жалост нямах този късмет, жената роди на друго магаре, но поне се чуваше всичко.
     Е, наложи се секцио, отивам към операционната маса, а всички ме пришпорват "Бързо, бързо!", "Хайде, събличай се", а аз тревожно заявявам "Ама аз нямам упойка!"  Казват ми, "Спокойно, ще ти сложат"... Имах малко информация за секциото и не знаех, че може да се сложи веднага пълна упойка.
     Така, после ми заявяват "лягай на масата!". Ок, слушам-изпълнявам, ще легна, но тази маса имаше толкова странна форма и не разбрах накъде трябва да е главата ми и накъде краката, и срам не срам, попитах как да легна.
     Вече след операцията ми бяха казали, че трябва да започна да пръцкам, за да ми дадат храна. На втория ден след раждането се хвалех на всеки от персонала, който влизаше в стаята, че пръцкам и получавах реплики като "Браво!", "Така трябва!", а аз бях горда, като че ли съм изкачила Еверест 

Adda_Baggins, много мил и трогателен разказ  Направо и аз се просълзих..
Леки и смешни раждания на всички бъдещи мамчета!

Ох ето и аз най-накрая да се включа незнам дали е смешно раждането ми но е факт че ще го помня докато сам жива.И така всичко започна 20 дни преди термин през ноща към 3:30 се събудих отидох до вц върнах се и пак си легнах и втози момент чух нещо като ПУК.Позачудих се дали не ми се е причуло и се опитах да заспя отново да ама нещо ме накара да стана и в този миг нещо ме стопли между краката.Казах си ей почна се но като отидох в тоалетната какво да видя не води а обилна черна кръв разбрах че нещо не е наред.На 20 мин вече бяхме в болницата при прегледа се установи че ми се е отлепила плацентата и че трябва да се действа много бързо.Набързо се събра екип за секцио извадиха бебето и се започна едно кърпене 1:30 мин по едно време започнах постепенно да усещам зверска болка казвам аз на анестезиолозите че упойката ме пуска а те ми отговориха че не е вазможно ама как да не е вазможно като си усещам краката.В този миг от засилващия се усед започнах да ритам с крака и тогава как се разтичаха набързо ми сложиха нещо допълнително което ме приспа.За остаалия ми престой в болницата няма да пиша но до тук кошмара не свършва като ми свалиха конците се видя че съм алергична към тях със разни мазила и това се овладя.Обаче и това не е всичко започнаха да ми излизат вътрешните конци откъм разреза и незнам накрая всичко това как ще свърши.

Диди, съжалявам, за това което ти се е случило 
Обаче, темата е "Смешно ли е..?"
Твоето си е направо зловещо 

Е чак зловещо не е,защото едно толкова хубаво събитие като раждането неможе да се обясни или разбере като зловещо.Според мен си е стресиращо,неможе при всички да е една комедия.И при мен не беше,както сигурно и при много от тези,които са написали смешната страна на своето раждане.Все пак оценявам умението на хората да разказват,тук има както ,,зловещи'' така и много зле разказани истории,разпънати локуми буквално,но неможе всички да имаме таланта да разказваме.

В предните постове се споменават конците от секциото, май не съм споделяла каква паника бях пък с тях  Беше ме страх още в болницата да не ми се скъсат като ходя и да ми се отвори разреза, затова се движех съвсем бавничко  В деня на изписването ми ги свалиха, аз като видях инструмента (една дълга ножица) и заявих на доктора "Оставам с тях, не ми ги махайте, не искам да ме боли още (наболяваше си ме самата операция)", човека 20 мин ми е обяснявал че това изобщо не боли и че трябва да ми ги свали иначе няма да ме изпише и се оказа прав, точно тази манипулация не боли  Да ама моята одисея с конците не свършва тук, тъй като това ми е първа операция и никой не ме светна че зараствайки дупчиците на конците избеляват, за разреза вече си знаех урока Вечерта като се къпах бяха червени белезите а на сутринта ставам и свалям пижамата а те бели, леле като се шашнах че това може би е гной шашнах и АГ-то си по телефона без време ме прие и то предредила всички а колко цвята смених като тя ми видя операцията и ми каза че всичко е наред и раната си зараства нормално не помня 

Записвам се и аз тук, моето раждане предстои... доста е далече, но темата е много интересна и искам да я следя изкъсо! 

Аз раждах с планирано секцио - по желание.
Много бях нервна и казах на доктора, че не искам да раждам и край.  Той ми каза, че бебето трябва да излезе и има само два варианта ... да си избирам от къде!
Добре, залегнах в стаята, сложиха системите и чакам да ме вкарват в операционната.  Обаче умирам от глад.  Не ми разрешиха да ям от 8 часа предишната вечер.  Детето се роди в 16:28 на следващия ден. 
Вече свирепо гладна и пътуваща към операционната, озлобена се развиках да ми готвят.  Каза, че когато се върна в стаята да бъде сервирана пържола с пържени картофи и сладолед.

Легнах аз, местна упойка ... Доктора вика на мъжът ми да не се притеснява, оставам си девствена!  Моя мъж уж храбър ама без малко да припадне, защото щял да гледа.

Извадиха най красивото и крещящо бебе.  Зашиха ме и се нагласиха да ме местят на леглото което ще ме откарва в стаята.  Бе гледам аз два крака пред лицето ми и викам:
- Докторе на кого са тези крака   
Като започнаха всички да се смеят се усетих, че са моите де, но нали не ги чувствам все едно не бяха мои.

  Не ти дадоха нищо, нали, чак до следващия ден. Дотогава сигурно си забравила, че си била гладна.

Да разкажа и аз за моето раждане. Та изпращам мъжо на работа и по едно време абе нещо се напикавам. Ядосвам се аз на себе си "голяма жена на почти 30 години " къпя се подсушавам се обличам се. И пак. Този път смогнах да отида до тоалетната. След 1 час мъжа ми се прибира, уволнили го от работа то и без това беше някаква нова работа. И аз от вратата "Пък мило на дърти години ми се случи да се напикая" И докъто се обяснявам гледам пак съм намокрила панталоните. И той се сеща абе май не си се напикала. Поглежда в интернет и поставя веща диагноза "Абе знаеш ли, че ти изтичат водите"

Викнахме такси отидохме при докторката. Таксито като се притесни караше като обезумял и да има някоя кола пред него ако можеше щеше да литне над нея.
Отиваме и докторката казва, че са ми изтекли водите, но нямам никакво разкритие и ме съветва направо да не ме мъчи с нормално раждане, а направо да си платя секцио. Така и решаваме с моя мъж. Качваме се в друго такси отиваме в Шейново.
Дават ми там някакви неща подписвам някакво информирано съгласие. Даже не ми се занимаваше да чета, не можех да се съсредоточа.
И така вече в операционната имаше един анестезиолог нали разказваше ми вицове и до тук добре, ама по едно време, човечеца отиде да пуши. И мен ме хвана страх взех да чувам екипа какво си говори "дай скалпел, еди какво си" и почва да ме хваща шубето. В този момент на едната сестра и звънна телефона молодията беше на Ищар "Евкалиптова гора" и я молих още няколко пъти да я пусне след като си проведе разговора, но батерията се изтощи. И товага почнах да пея "Ах, къде е мойто либе" Македонско девойче каквото ми дойде. И сестрите се разпяха с мен. По едно време влиза анестезиолога и вика Убре дебре с тез песни македонски на кръчма го обърнахте и те така.  По едно време пея си аз "Македонско девойче" и докторката вика ами да те разочеровам ама не е девойче. А анестезиолога вика "Ето го войводата пристига, малко да го поокъпем да му предадем по търговски вид и ти го даваме да го видиш"

Накрая взеха да ми махат работите от мен и аз като се притесних викам им "Абе защо ми махате тези неща сега от мен" а анестезиолога вика "Ами има два варианта или приключи операцията или си мъртва" и аз викам "като гледам сигурно ще е второто".

Анестезиологът излязъл да пуши насред операция?  Хубаво, че си имала настроение да пееш, това ми хареса. 

То вярно човек да се чуди да се смее ли, да плаче ли на изпълненията на екипа , но щом финалът е бил добър могат да се погледнат нещата от забавната им страна!