"Смешно" ли е раждането? - 3

За водите аз знам, че ако са странни на вид се тръгва веднага, ако са нормални имаш малко време да се подготвиш и да се занесеш в болницата. Надявам се да не почне раждането с текване на води, обаче 

На мен предния път също не ми изтекаха водите, обаче за тази тапа нищо не знаех, а бях ходила на 2 училища, и като видях малко кръв и се притесних и отидох в болницата,бях с 4см.
А после една приятелка ми разказва как тя 2 дни се разхождала с паднала тапа, но без изтекли води, да уточня. 
Та се чудя аз не отидох ли предния път много рано. Аз бях с контракции на 5 мин., но родих чак 8 часа по-късно. 

И аз знам, че ако водите са бистри - имаш време да си направиш тоалета и да приготвиш всичко. Т.е. поне час, ама при всеки е различно. И аз се надявам да ми ги пукнат пак в болницата.

А вчера бях на тонове в болницата, където ще раждам. Та си чакам реда и пристига една линейка. Излиза една кака, бременна с 10-то. И момичето преди мен на тоновете беше с мъжа си, та той я разпитва и се шегува с Каката, но не разбрал кое по ред бебе ѝ е. И ѝ вика: "Защо не го отрежете тоз твоя мъж?" А тя: "Не за рязане, за трепане е!"
След това я преглежда лекарката в съседната стая и се чува как казва само: "Тоз бай Митьо голям хайдутин бе!" Питат я кога е било предното раждане - не помнеше жената.  Иначе вее внуци имаше. 

Според мен си тръгнала точно на време, контракции на 5 мин са си доста на често, а това, че си родила след 8 часа..ами зависи как във времето се е стигнало до пълно разкритие. Някои раждат за 3 часа, други за 48 ч...индивидуално е. Но съм на мнение, че по-добре рано, отколкото късно да се отиде в болницата щом става въпрос за изтекли води. А за тапата, при мен май падна доста по-рано, но какво от това, това не е признак за започващо раждане.


Хаха, това за хайдутина ме изкефи!

Мен ме изкефи това за анестезиолизите 
И моят беше весел и забавен, жалко, че беше на годинки 

Иии сега се сетих за един смешен преглед.

Отивам аз 17 годишна във ВМИ Пловдив и покойния вече проф. Милчев (дано не му бъркам името, че съм много зле с имената)  ще ме преглежда.

Преди това ме бяха извикали в отделението, настаниха ме в една стая, тук в Бургас един доктор каза, че имам "много лош рак и на двата яйчника и трябва ме изчисти на цяло" и отиваме с майка ми за второ мнение в Пловдив.
Първо като ни настаниха в стаята, аз започнах да си разопаковам багажа и нали трябваше нощница да си нося, аз си носех - сатенена в 2 части - къси панталонки и потниче     Майка ми като видя какво съм си взела и така 
Наближава часа за прегледа аз на тогавашния си 17-годишен акъл й викам на майка ми - еее ми идеално тамън няма да се притесняваш, че ще си проваля живота и ще родя преди да съм завършила       А тя милата рев, рев... ще кажеш, че вече ме е отписала    абе сега като се поставя на нейно място не ми е смешно, ама тогава ...
Та идва по едно време сестрата и ми казва "Професора след малко ще ви прегледа, елате в стаята за прегледи" и аз добре. Отивам във въпросната стая и магарето зад един параван - събличам се аз, качвам се на магарето, отварям краката и чакам професора, през това време нищо не виждам от паравана...По едно време чувам аз вратата се отваря, поздравяват се хора и идва професора, а зад него поне 10 студенти и аз на магарето в позата, в която ви описах    направо потънах в земята, че имаше някои, които не можаха да застанат зад професора, че надничаха над паравана  направо   
Умрях си от срам    Но по-важното е, че нищо ми нямаше 

  Срам, срам, колко да те е било срам!!! То при лекар срам няма, а пък бил той и с десетина студенти около него, отишли са като на кино

Хахаха,това ще да е било голям майтап,ама за твоя сметка... Сигурно ако ти бяха казали щеше да се изпариш на секундата....

Хахаха, чакаме визитация на втория ден след раждането, сестрата ни е инструктирала да си отворим краката и да чакаме лекарката. Лежиме си с момичетата и в това време влиза човекът, който събира монетите от телевизора . Накарах човека да дойде да ми развали 10лв на монети .

много си права, с най-малката водата ми изтече сама, но след 3-та контракция беше навън и това беше и причината да  родя в къщи . С първите 3 деца ми я пукаха в болницата, но и тях родих бързо

Здравейте, включвам се отново, за да разкажа за моето второ раждане. След първото се бях зарекла, че второ няма да има, но ... само 2,5 г. по-късно пак бях пръхтяща и пуфтяща бъдеща мама в очакване на вълнуващото събитие.    Този път хич не бързах да раждам, все си мислех, че така и на бебо и на мен ни е добре и можем да си седим 2 в 1 още дъъъълго време. А ММ се беше шашнал много и все ме подпитваше за контракции и изтекли води – я съм казала „ох” и той: „Ау, да не почваш да раждаш? Тръгваме ли за болницата?”...  абе голяма паника, голямо чудо. Та в един неделен следобед, 4 дни преди термина ми, тъкмо хапнах добре и се подредих до ММ пред тв да гледаме мач и усещам, че нещо ми се ходи до тоалетната. Отивам аз и се оказвам „рядка ощастливена”, викам си: „Ех, от лакомия сега и разстройство си докарах!”, след петото посещение на ВЦ-то ММ ме светва: „ Абе да не почваш да раждаш случайно?”, викам му: „Да, бе да, просто преядох.”  Но усещам и че ме посвива и корема и кръста, викам си я за всеки случай да засека контракциите, те ще са подготвителни, но все пак...гледам аз-ама те са на 5-6 мин. ММ ми се развика:” Взимай си багажчето и да вървим в болницата, няма да те израждам аз!”  , аз отговарям:”Е, поне да свърши мача, после тръгваме, обещавам!” Седнах аз пред тв, а ММ обикаля стаите и все мърмори. Свърши мача, изкъпах се, вече контракциите станаха леко болезнени, та и аз се убедих, че е дошъл момента. Отиваме в 20.30ч. в болницата, дежурният доктор ме преглежда и ми казва:”Имаме разкритие 3,5 см. сега ще те настаним в предродилна зала, ще се наспиш и утре вече ще раждаш.”    Аз съм в шок:”Ааа, не, как утре, аз тази вечер ще раждам, вече си имам болки, все пак ми е второ раждане, първия път родих за 3,5 часа, сега ще е по-бързо.” Той:”Абе не се притеснявай, няма да стане тази нощ, но утре рано сутринта ще си родила, кажи на мъжа си да си отива и утре рано да дойде, че като родиш да му покажем бебето”. Викам си на акъла:”Тоя къв лекар е, аз му казвам, че ще раждам, той ме праща да спя, я да спи той с тия болки! Ама ще види той кой кога!”    Отивам при ММ в 21,15ч. и му казвам:”Искат да ме убедят, че няма да раждам днес, но аз си знам, че грешат. Ти си тръгвай, аз като дойде момента ще ти звънна да дойдеш”, той:”Ама да остана все пак, така или иначе няма да мога да заспя”. Убедих го аз да тръгва, защото иначе ще го изгонят, а и да виси на един стол и да чува пищящи жени няма да е от полза за никого. Влизам аз в прадродилна и една акушерка ме успокоява:”ето виж, късметлийка си, тази вечер имаме три специализантки в отделението, ще идват да те следят, ще си говорите, ако имаш нужда от нещо, те са насреща”, поглеждам ги аз-ами те я имат я не 21-22 г. усмихват ми се като момичетата на късмета    и си шушукат като тинейджърки, викам си голяма помощ ще ми окажат... Става 22,20-22,30ч. контракциите ми са на 3 мин. и много болезнени, превивам се аз и се разхождам по коридора, идва едната специализантка да ме пита защо не спя, трябвало да събирам сили за раждането, викам й:” Аз едва си седя на краката, вие ме карате да спя, след малко ще раждам, а не утре!” Тя пак ми се усмихна с изражението „да бе, мечтай си” и отиде при колежките си. След известно време усещам аз позиви за ВЦ и казвам на въпросната госпожица:”Извикайте доктора или акушерката, защото мисля, че напъните започват”, чакам аз, чакам...никой не идва, отивам аз пак при трите девойки с най-свирепия си поглед и питам „Какво става???”    и едната „Аууу, аз забравих,  ей сега отивам да доведа акушерката!” Идва акушерката отново с тъпия въпрос „защо не спиш?”Казвам „АЗ РАЖДАМ!”, тя ми се смее и вика „айде ела в родилна зала да проверим”, слага си ръкавиците, поглежда ме и в следващия момент й замръзна усмивката  „Бързо, викайте доктора!Имаме пълно разкритие!” Викам си ей добро утро, аз на шапката си ли говоря! Идва докторът мегаотегчен, поглежда ме и той не вярва и вика”Абе, ти нали утре щеше да раждаш?”,отговарям му:”Всъщност вие казахте така, аз ви казах, че ще е днес!” Така след 4-5 напъна в 23.15ч. се роди моето момченце  .Всички бяха толкова паникьосани, че никой (освен мен) не беше видял часа на раждането. Попълват документите и доктора се плесва по челото и пита „Абе някой видя ли точния час?” Тишина... аз отговарям:”Да, точно 23.15ч., остана и да не погледна”  . Та посмяхме се ние и лекарят казва „Айде, пуснете сега таткото да си види момчето!”, отговарям „Ами него го няма, пратихте го да си ходи, защото нямаше да се ражда днес”.Чак тогава се сетих, че не съм се обадила на ММ, бързам аз, звъня му и казвам:”Честито татенце, имаш син!”, а той „А нее, нали утре беше, аз досега обикалях двора на болницата и тъкмо си влизам вече вкъщи!” Аз:”Еми, сори той доктора е виновен, казах му, че ще е тая нощ...” И така, това беше от мен 

sil84, много забавно разказче . Благодаря ти   ... и на мен времето ми наближава и взех да се спичам вече, но ви чета, за да се разведрявам.
Благодаря пак на всички мами споделили емоциите си покрай раждането 

 1v4e7o, леко раждане ти пожелавам!    Вярно е, че не е най-приятното изживяване, но пък само като погледнеш малкия бебок и разбираш, че всичко преживяно си е струвало, а най-прекрасното тепърва предстои!   

Благодаря! Дано да има и аз какво да разкажа послe 

Спичането е само при наближаването на момента. Влезеш ли да раждаш всеки страх се изпарява, а болката и всичко друго се изпарява моментално като видиш бебето