"Смешно" ли е раждането? - 3

Ведър разказ, приятен за четене. Въпрос на вкус...не е нужно да бъдем негативни. Ако нещо не ни хареса, можем просто да го подминем

Точно така!   Хубаво е, че се раздвижи темата. На мен също ми хареса, да, не се смях с глас, но ми беше интересно.

По принцип не ме бива в разказите когато пишаа, но когато го разказвам на глас всички се смеят . а тук и много забавни неща изтървах 

Аз пък се посмях

И моите води изтекоха по път към wc посред нощ. ММ се събуди, скочи и хукна да бърше пода 😂

Хахахаха. Много ме развесели твоя коментар. 😂

Честит празник, майчици! Бъдете живи, здрави, много обичани и много ценени!
Аз четях темата докато бях бременна и даже си мислех, че съм писала за раждането, но не съм. Ето и нашата история:
Аз бях на тонове седмица и малко преди термина. Гледа ми акушерката тоновете и ми вика: "Тоновете са ти супер. Няма да раждаш днес.". И аз излизам да си чакам записа и мойта аг ме вика, искала да ме прегледа. /А аз с висок праг на болка и от няколко дни имам стягания и усещане, че ще ми дойде, но отделно едни от други, съответно ги считам за Бракстън хикс контракции/. Гледа ме на ехограф и ми вика: "Имаш ли контракции?" и аз обяснявам, че ме стяга и т. н., но по различно време. И тя ме качи на магарето и пак: "Ама имаш ли контракции" и аз: "Ми не ме боли, ама сега като ме преглеждате все едно, че всеки момент ще ми дойде." И тя: "Ми ти си с 5 см"   И аз: "И?"   и тя пак: "Ми с 5 см си". И вика на акушерката, че ще има раждане Прати ме да се разхождам 2,5 часа и пак да ходя. Върнах се на преглед - положението същото. Разбрахме се да се прибера и вечерта да й се обадя да й кажа как е положението, а ако стане нещо междувременно веднага да тръгваме към болницата. Вечерта като й звъннах й казах, че положението е същото и 20 минути след това ми изтече някакво кафеникаво. Отидохме с ММ в болницата / вече е към 22 часа / на регистратурата един сладур, гледа ме и ми вика: "Вие за къде?"   и аз: "За гинекологията?", той: "С контракции ли сте?" аз: "Нещо такова"  . Преглежда ме дежурната аг, а аз не спирам да се смея и да й разказвам някакви неща и тя ми вика: "Така както ми се смееш си със 7 см"   Излизаме от кабинета ММ ми вика тръгваме ли си, аз: "Ти си тръгваш, аз оставам". И нали по принцип не млъквам, както сигурно се досещате от поста ми   цялото ми приемане и настаняване мина в шеги и смях с акушерките, аь дрънкам глупости те се смеят и само ми викат: "Лягай да спиш, че ще ти трябват сили"   На сутринта дойде мойта аг и от 8 часа до 11 часа толкова пъти ме проверяваха за разкритие / И нали знаете как се стягаш първоначално /, че накрая й викам: "Аз пък к'во се стягам все едно никога не са ми бъркали   и тя:   и така ... Два пъти ми пускаха окситоцин - нищо, накрая спешно секцио, че бебчето не слезе надолу и нямах регулярни контракции

Докато четях си мислех "ох, дано и при мен така весело и безболезнено да бъде" Краят със секцио малко ме изненада, но важното е, че явно финалът е бил благополучен

[/quote]
 Докато четях си мислех "ох, дано и при мен така весело и безболезнено да бъде" Краят със секцио малко ме изненада, но важното е, че явно финалът е бил благополучен
[/quote]

Да, финалът беше най-важен! Стискам ти палци и спокойно всичко ще е на ред! Колкото си по-спокойна / колкото и да е трудно / , толкова по-добре! Успех!

ох хем много забавно го разказваш, хем е много ужасяващо 

И като каза ужасяващо: Вървим с мъжа ми по един светъл коридор за към гинекологията, а срещу нас тъмно фоае и му викам: "Ей така започват филмите на ужасите" и хахахах Нали знаете: светъл коридор, двама сами и ги подгони някой психопат. Мен си ме е страх по принцип де.

Ще разкажа и за моето раждане.Не знам колко ще бъде смешно, но искам да вдъхна кураж на всяка бъдеща мама.
На 14 Април 2017 година започна всичко. Събудих се около 6 часа сутринта, с леки контракции. Бяха на интервал от около 10 мин., затова реших да не казвам на ММ и да изчакам да станат на по-малък интервал. Интервалът не падаше и така около 2 часа. След което те спряха и си казах, че е поредната фалшива тревога  . Около 17:00 отново започнаха, но бяха по леки с интервал от 15 мин. , споделих вече на ММ и чакахме да започнат да намаляват. Малко по- късно се чух с роднини без да споменавам, че имам контракции, с цел да не ми досаждат. Около 19 часа се чух с братовчедка ми и сина и, който ми каза да ходя да раждам и после да му показвам бебето. Отвърнах му, че току така не се ражда, а той трябва да ходи да яде. Следващите му думи и до сега ми кънтят в главата: "Ти ходи да раждаш и след час да ми го покажеш". Аз седях на слушалката и не знаех какво да кажа  . След това започнаха да зачестяват и решихме да идем до болницата. Тонове на бебо добре, но разкритие само 1 см. Пуснаха ме да си ходя било рано да раждам. Дадоха ми едни свещички бускопан и казаха ако не мине да се върна. Прибрахме се ние и аз послушно сложих свещичките. Контракциите продължават да стават болезнени, но момичетата с по тежък цикъл могат да решат, че просто им идва. ММ идва на често да ме проверява и да ми казва да съм спокойна, защото видиш ли в болницата казали, че няма скоро да раждам  . Също така идваше да ми дава вода и да диша с мен за да съм мога да съм по спокойна  .Около 5 часа сутринта, започнаха родилните контракции. Усещането беше, че много ме напъва  . Викнахме линейка, тъй като не живеем близо до болницата и градски транспорт нямаше шанс да хванем. Закараха ме те в болницата в родилно отделение. Там една акушерка ме бърка за разкритие и каза ама тя ражда, а аз седя и я питах ти сериозно ли  (повярвайте ми не ми беше нужно да го казва  ). В линейката не бяха пуснали ММ и той идва с градския транспорт. Качиха ме на магарето в 6:20, а ММ дойде при мен в 6:30, с малко повече напъване и кураж от ММ, родих в 6:40 Емануил  . Едва ли е било смешно, но се надявам да вдъхна кураж на всяка една бъдеща мама. Аз родих в Германия и нямаха време да ми сложат каквато и да е упойка.

Моят лекар си има лаф за майки, качили повече кг през бременността, който до колкото разбрах често казва при секцио. 

Та лафът е " Колко банички си изяла?"  , като нали намеква, че явно майката се е хранела с по-калорични неща. Само че вечерта преди раждането с ММ вечеряхме бутер банички и понеже той присъстваше на раждането и ми стоеше до главата, се наведе и ме пита супер сериозно и леко погнусено " Докторът сега вижда какво си яла ли"  Колкото и да ми беше напрегнато тогава, едвам се сдържах да не се засмея. 

sea.sea, това е култово просто!  

Чета тази тема и се чудя аз ли съм сноб...ако някое медицинско лице ми говори за аналната ми дупка (в някакяа история момичето не искаше клизма и сесрата й казала, че и тя не искала да й рови в дупката) или ако лекар попита как точно да ми зашие вагината за да се радвал мъжът ми, ще ми е безкрайно неприятно, а не смешно. И без това ме е страх от безпомощността и болката риска при раждане, хич не бих искала да ме унижават и дехуманизират. Явно за акушерки, лекари и мед сестри родилката е набор от отверстия, а не човек... харесват ми историите с вицове и шеги, песни и тн, в които има човещина.