Най-нелепият подарък

Може да е паднало цветето някъде и жената да не е забелязала.

Много обичам цветя, жалко че не умея да се грижа за тях!! За шоколада да не става реч дори, обожавам и то под каквато и да е форма!
Най-нелепият подарък който съм получавала може би е една книга която получих от приятелка. Ужасна е...прочетох я до половината и не издържах.....типична сапунка, а аз мразя такива!!
Друг за който се сещам е една тениска, която ми подари отново приятелка!! Стоеше ми ужасно и аз я дадох на сестра ми за да си я преправи и да си я носи тя, защото е по-слаба от мен а тази тениска беше ужасно впита!

Шоколадът е чуден подарък, аз не бих си го сменила. Това детенце сигурно е било доста разглезено.
На мен ми бяха подарили за един рожден ден буркан с ягоди. Ами много се радвах. Обожавам ягоди. Е изядох ги, ама си помня подаръка.

kragovrat, тази баба поне да беше отворила да я почерпите, пък то.... Грубичко от нейна страна.

merypopins, да не би да е паднало случайно едното цвете  . А това за четните и нечетните цветя - дузината прави изключение.

Сетих се за един нелеп подарък от мен за майка ми. Бяхме много зле с парите и украсих един буркан и го направих като касичка. Подарих го с пожеланието да е вечно пълен  с пари и да имаме толкова, че да можем и да пестим. Тя се трогна, но като се замисля си е нелепичък.

Подсетихте ме за една история със сестра ми.Беше ако не се лъжа в 4-5 клас.Разменят си подаръци в класа.Майка ми избира плюшена играчка за момичето.След размяната на подаръците майката на детето идва да се кара как може такъв (какъв?) подарък да подарят на дъщеря (която се разревала от обида) и носи подарък който сестра ми да и подари,купен от нея (от обидената майка),като все едно ние сме го купили.Не помня развитието след това,но нЕма такава простотия!

Za edin RD poluchih... zaek ( ot tezi normalnite). Mnogo mu se radvah, a i toi me sledvashe kato kuche iz kasti.

На нас за сватбата ни подариха една кошмарна златна ваза с цветя по нея - по-голям кич не сте виждали. Това май беше подаръкът за мъжа ми, защото в комплект към вазата имаше един невероятен парфюм, шишенцето на който представляваше лилава дамска чанта. За аромата на парфюма да не споменавам- мухогон. И това са подаръци от вуйната на мъжа ми.  
А леля ми преди години,  подари на мен и на брат ми за Нова година по една четка за зъби.   То да се чудиш да се смееш ли или да плачеш. Също така след някоя и друга година пак за същия повод ми подари ръкавици, които майка ми беше подарила на братовчедка ми. Бяха носени и прани.  

Ох, момичета За шоколада сте прави, аз самата се радвам на шоколад, но понякога въпроса не е в самия подарък, а в ситуацията и конкретния човек

Аз също я имам, но тя е предимно за ПРЕСНИ картофи  

ама си ги употребихте четките, нали?

Е, много ясно! Няма да отидат зян, я. 
Сещам се още нещо за леля ми (а иначе хич не е лоша жената. Напоследък доста се промени, в добра насока при това). Четох по напред в темата за подаръци, подарявани, въпреки вкуса на този, на когото се подаряват (уф много сложно изказване). Та решила тя да подари на нейна колежка портмоне. Колежката даже й посочила конкретен модел, но на нея не й харесал и тя купила друг, по неин вкус, а отгоре на всичко и мъжки. Жената останала много разочарована, а леля ми ядосано коментираше случката, че как така не й одобрили подаръка. 

Шоколадите са си супер! Бяхме в трети клас и теглихме листчета кой на кого ще подари подарък за нова година. На мен се падна най-слабия ученик, буйно, палаво момче с нулев интерес към учебния процес. Майка ми тогава с ентусиазъм купи две много дебели книги (Библиотека за ученика), едната беше "Под игото", а другата не помня. Май не съм правила по-неподходящ подарък.

Пак за шоколадите - те не са лоши, все някой ще ги изяде.
Обаче тия от свекъра ми се оказаха и с изтекъл срок на годност!
Е няма по-гаден подарък!

ООО, темата е голям майтап...повеселих се много ..    А аз да ви кажа как в природата нищо не се губи и винаги си намира притежателя..На първата ми сватба ,преди 25г., дори и не си спомням кой какво ми е подарявал, защото свеки всичко чинно прибираше....после ми подаряваше, а когато казах ,че се развеждам получих списък с нещата,които трябва да и върна : списъкът беше с всичко , което ми е "подарявала" за всеки празник....кутията за хляб, купички за крем, 1 кука за плетене... и т, н, водила си е жената списък...дори на пишеща машина ми го бяха дали...да не би да не разбера нещо , ако е на ръка и да го пропусна.. Сега след като сме разведени от 22 г, аз живея извън страната, но щерка ми ,като си идва в Бг ходи при татко си, баба си ...Исках някакво споменче да ми донесе, и си поисках едни мои чашки за кафе,не че тук няма../тези чашки бяха в един мой багаж останал при моите родители/ Щерка ми  намерила само 1, НО ми носи едно комплектче с 6 чашки и чинийки ,тип напръстниче, подарък от татко и + свеки..нали се сещате вече? Бяха ни подарени за сватбата , аз си ги спомних, но никога не сме ги ползвали, а свеки ги прибрала, те всъщност никога не са стигали до мен..но съм ги запомнила. Не знам от кой са, но бяха от онзи жълтясало-сив порцелан с ваденки - листенца и дефекти,като счупенко .. Поблагодарих и ги сложих някъде си, дори ваденките ми се ронеха в ръката, когато ги вадих... :lol...  Сега ,като се сетих за тази случка и си викам.. :"ей..  след 25 г, и през океана ме намериха .."    - може би са ми били подарени от сърце, иначе как щяха да ме открият? "

 

От днес съм горда притежателка на една оранжева диадемка и хавлиени чорапки оранжеви!Мъжото е забелязал,че ми пречи косата и ми е студено на крачката