. А това за четните и нечетните цветя - дузината прави изключение.
То да се чудиш да се смееш ли или да плачеш. Също така след някоя и друга година пак за същия повод ми подари ръкавици, които майка ми беше подарила на братовчедка ми. Бяха носени и прани.
За шоколада сте прави, аз самата се радвам на шоколад, но понякога въпроса не е в самия подарък, а в ситуацията и конкретния човек
То да се чудиш да се смееш ли или да плачеш.
То да се чудиш да се смееш ли или да плачеш. 

А аз да ви кажа как в природата нищо не се губи и винаги си намира притежателя..На първата ми сватба ,преди 25г., дори и не си спомням кой какво ми е подарявал, защото свеки всичко чинно прибираше....после ми подаряваше, а когато казах ,че се развеждам получих списък с нещата,които трябва да и върна : списъкът беше с всичко , което ми е "подарявала" за всеки празник....кутията за хляб, купички за крем, 1 кука за плетене... и т, н, водила си е жената списък...дори на пишеща машина ми го бяха дали...да не би да не разбера нещо , ако е на ръка и да го пропусна..
Сега след като сме разведени от 22 г, аз живея извън страната, но щерка ми ,като си идва в Бг ходи при татко си, баба си ...Исках някакво споменче да ми донесе, и си поисках едни мои чашки за кафе,не че тук няма../тези чашки бяха в един мой багаж останал при моите родители/ Щерка ми намерила само 1, НО ми носи едно комплектче с 6 чашки и чинийки ,тип напръстниче, подарък от татко и + свеки..нали се сещате вече? Бяха ни подарени за сватбата , аз си ги спомних, но никога не сме ги ползвали, а свеки ги прибрала, те всъщност никога не са стигали до мен..но съм ги запомнила. Не знам от кой са, но бяха от онзи жълтясало-сив порцелан с ваденки - листенца и дефекти,като счупенко .. Поблагодарих и ги сложих някъде си, дори ваденките ми се ронеха в ръката, когато ги вадих... :lol... Сега ,като се сетих за тази случка и си викам.. :"ей.. след 25 г, и през океана ме намериха .."
- може би са ми били подарени от сърце, иначе как щяха да ме открият? " Препоръчани теми