Най-нелепият подарък

ballerina_s Много мила съседка! Подобни подаръчета (не точно дрехи) и аз имам от разни мили хора, с които животът ми ме среща. Имам какви ли не дребни нещица, които съм събрала в един несесер. Не съм ги хвърляла, защото са ми били подарени от хора, които харесвам и са мил жест. Да, сами по себе си са нелепи, но пък ми носят радост .

159 страници - 3 дни ги чета и се хиля

Аз нелепи подаръци май не се сещам да съм получавала. Имах един малко странен за РД във втори клас. Едно комшийче ми подари чаша (която пазя и до днес), зелена шапка-идиотка и калъфка за възглавница. Последните две бяха шити специално за мен.
Едно бивше гадже ми носеше розови домати от градината на баба му. Бяхме от различни градове и влачеше тия торби по влаковете... А аз набивах сандвичи с домат и гъзът ми не спираше да расте. Добре, че му бих шута

С моя мъж имаме доста странна романтика. Най-любовните ни обръщения някои хора биха ги приели обидно. В самото начало още като гаджета на галено ме наричаше конощип. В животното не намирам нищо неотвратително, но свикнах с обръщението. И съответно за първия му рожден ден заедно издирвах такава гад. Да, ама в нашия град нямаше в нито един рибарски магазин. Няма да забравя как звънях да поръчвам от някъде и пищях от радост като намерих. Сигурно човекът от магазина ме е помислил за откачена. И има защо Беше ми изпратил 2 или 3 вместо едно, а аз ги сложих в пръст в бурканче от Нутела. Малко подвеждащо на пръв поглед. Моят не помня как реагира, гледа си ги известно време и после се споминаха.
На един съученик събрахме пари и му подарихме броня за колата. Много беше щастлив!
Същият няма да забравя, че ми подари отделно от гостите (които ми бяха купили любимите цветя) букет, набран от него. А аз така най-обичам и никога не съм му го казвала. Много мил спомен ми е останал.
На майка ми като малка й подарих веднъж някаква самобръсначка - много фешънска ми се беше сторила. Горката жена!
Приятелка от ученическите години мечтаеше да си гледа пор, като компромис договорих да й подаря плъх. Майка й откачи и се отказах. Затова купих плат и й ших плюшен пор - пълна скръб беше картинката, но от сърце.

Свекърва ми, за огромно щастие, предимно пари ми дава. Неудобно ми е, защото не е много добре финансово, но поне не дава пари за глупости, защото сме с много различен вкус.
Бабата на мъжа ми, която е някъде на 95г. преди време ме викна да ми предлага някакви костюмчета от пола със сако и рокли от нейните младини. Бяха много запазени и очевидно й бяха скъпи, но учтиво й отказах.
Брат ми и родата за бала ми подариха Айпод, на времето беше голямо чудо. Не се разделях с него докато не го загубих. Ревах... Няколко години по-късно ми подари Киндъл и това ми е едно от любимите неща вкъщи.

Мъжът ми обаче хич не може да слуша какво му говоря. Имам чувството, че просто мозъкът му блокира. Ще ходи да пазарува (има доста ваучери за храна от работата му) и ме пита какви сокчета да купи. Казвам му, че може обичам всичко без ябълка, портокал, грейпфрут. Познайте какво беше взел
Но с подаръците поне не е така. Преди години ми поръча тайничко едни супер детски плетени ръкавички-таралежчета, които си бях харесала. Ужасно топли и до ден днешен ги ползвам докато чистя сутрин колата от сняг.
Радвам се и на ваучери, и на пари, и на подаръци, пристигнали в последния момент още с куриерската опаковка. Като цяло хората около мен се стараят. Но пък и аз имам много тесен кръг, явно добре съм ги подбрала.
Умирам да се старая да зарадвам отсрещния, когато правя подарък. Държа и на опаковката. Мъжът ми е получавал телефон, машинка за бръснене (каквато никога не би си купил сам), скъп парфюм, който ползва вече трета година и има още толкова, ваучер за полет+пилотиране, а когато нищо не ми хрумва - ваучер за масаж и винаги е доволен.
И като споменах тесен кръг и старание... С брат ми последните години не сме в никак добри отношения. Още по-миналата година се изпокарахме жестоко лятото. За Коледа дойде с жена си и племенницата при нашите, където живеехме и ние. Аз с огромно старание бях приготвила по една коледна кутия на всяка двойка - с 2 коледни чашки, пакетчета хубав чай, мандаринки, коледни чорапи и коледни играчки, хубави дребни сладкишчета, елхови клончета. Абе, отваряш и виждаш Коледа. Всички, на които пратих снимки, се влюбиха и даже ме питаха за идеи тази година да правят същото. Освен това и отвън си бях поиграла с опаковката. Ами снахата отвори, възкликна колко е яко, а брат ми дори не си завъртя главата да погледне. За капак на всичко не беше взел и по един шоколад - нито за моето семействто, нито за родителите ни. Реших, че всеки дава на другите това, което носи в себе си. Дойде рожденият му ден в началото на лятото, вече не живеехме с родителите ми, но той отново беше при тях за празника. Дори не ме покани. На мен ми беше ужасно натоварено финансово, но му купих едно страхотно саксийно цвете, защото знам, че точно такива обича. Опаковах го празнично. И му направих един изключително ефектен и вкусен десерт, а той винаги се е хвалил с кулинарните ми умения. Ами, не почерпи с един бонбон, не предложи да ни сипе нещо, общо взето родителите ми ни посрещнаха, а за капак в края на вечерта с брат ми се изпокарахме жестоко и ми каза, че трябвало да се срамувам от себе си. Да, срамувам се, че полагам усилия за безнадеждни хора. И сега за Коледа съм взела подаръче на племенницата, на мъжа ми и на родителите ни. Нищо друго не ме интересува и няма да похарча нито лев, нито стотинка, нито секунда повече за хора, които не заслужават. Както и да изглежда отстрани и каквото и да си кажат хората. За сметка на това ще се старая в пъти повече за малкото стойностни хора, останали в живота ми.

Искам да спомена, преди да отворя статията, че съм чела, че чорапите са най-омразния подарък. Дъщеря ми обаче много се кефи на чорапи. Освен това, миналата или по-миналата година ми беше подарила толкова готини коледни чорапи, че ги нося и през лятото и вече разтеглени, ама любими. За рождения и ден и бях пратила колетче с няколко чифта(и една книга), че е малко далече и трябваше да е нещо леко. Рева като ги получи.

Затова писах, че отношението към подаръка и емоциите, които поражда, зависят от много обстоятелства. При едни чорапите може да са ти тъп подарък, при други може да си ревеш, като ги получиш. Аз също се радвам на чорапки, когато ми подарят. А на едни от баба, милата, беше ми купила тънки дълги черни (такива обичах тогава да нося), изчистени орехови ядки в малко пликче и сложила няколко левчета в кутийка, опаковала я и ми я пратила по пощата. Не ревах, но така ми стопли душицата тая жена, че никога няма да забравя малката кутийка, която получих от нея. И други подаръци съм имала от нея, но тогава и аз бях по-далечко, макар и в България, и тоя подарък ми беше/ и е/ особено скъп.

Бабите ми винаги ме умиляват. Например едната ми баба редовно ми носеше ягодки от нейното село, едва ходи, ама мъкне по влака. Сега вече не, защото живея много далеч, но продължава да носи на майка ми каквото е сяла.
Но за миналата Коледа ми беше пратила една картичка с калинки и помня какво беше написала: "Нека тези милички калинки ви донесат много щастие и късмет". Значи, така ме сви гърлото ...
Аз пък и бях пратила колет с бисквитки, които аз бях правила (ходила и черпила служителките от пощата с тях, хем да ме похвали, хем да им благодари, че са я зарадвали с колет), вътре бях сложила и един шал и едни пухкави пантофи. После разправяла на майка ми, Че по-хубав шал не била имала никога, а пък тия пантофи как и топлели, само с тях ходела. Милата ❤
Другата ми баба, във всеки колет слага някакви бисквитки, солетки, каквото знае, че обичам. Не, че аз не мога да си купя, просто тя иска тя да ми ги купи.

За неподходящ подарък се сещам, че един възрастен съсед беше подарил на жена си готварска книга за един осми март. Тя през смях разправяше, че това е единственият подарък за всички години за 8 март. И се чудеше дали и намеква, че не готви добре.

С колегите си разменяме подаръци на стойност до 20 лв и тази година имаше интересни неща.  Ако човек се постарае,  може да се получи. А хубави чорапи много обичам.

Лабрекс, ти не си ревала, а пък аз ревнах като прочетох..... Толкова мило....
Връщам се назад да чета. А и в момента не се сещам да съм получавала нелепи подаръци...

Само моята баба май е дзвер. Цял живот нищо - на абитуриентската един демоде златен комплект (не нося злато) с буква, който е бил неин, но сме с еднакви имена, та влезе в употреба. Никаква сантиментална или материална стойност нямаше. Помня че като дете ми го беше обещавала за сватбата... Градска баба е, никога не е била бедна, но винаги си е била такава.

Сега си спомням за един нелеп подарък, който получих от съученик. Правехме навремето размяна на подаръци в училище за Нова година- теглиш листче с името на някой от съучениците си и купуваш нещо до 5 лв. Беше ми подарил книгата "Как да отслабнем", при положение, че бях гимнастичка 38кг. Още си я пазя де.

Моята баба беше селска жена, но много плетеше. Имаше чували с терлици и шушони. Та майка ми я беше накарала да ми изплете вълнен клин и жилетка за някой си мой рожден ден. Как ги ненавиждах, защото ми бодяха и тежаха! И не исках да ги нося, а майка ми все повтаряше " Баба ти толкова труд е хвърлила!". Била съм на 9-10 години може би.

Да, и аз ги помня клиновете. Бяха и бели, а аз бяло от дете не нося. Все още изпитвам ужас от вълна. Иначе, майка ми плетеше доста меки и хубави пуловери по модели от списания.

И майка ми се мъчеше, та редовно двата ръкава бяха различни и ги разплиташе по 10 пъти. А майка ѝ плетеше докато гледаше Андрея Селесте, че и докато дремеше, очи не ползваше при плетенето и не помня да е разплитала, защото е сгрешила.

Едната ми баба беше  от село, живееше на 500км и рядко се виждахме. За Нова година ако не идваше на гости, винаги пращаше колет и за мен имаше пуловер или жилетка, които обожавах! Но с дядо ми имаха и мериносови овце, оттам беше вълната. Едни от най-хубавите подаръци.

Моята баба продължава да ми плете терлици и чорапи, и с кеф си ги нося в нас.
Обаче, в пети клас ми изплетоха дебел кафяв клин- обувах го под мантата. Голяма грозотия, ама ми топлеше на гъзягата.
А някои от плетените блузи от майка още си ги нося из къщи. Много топлят, а и са си произведение на изкуството- страхотни модели измисляше.

Спомних си за една такава инициатива, обаче подаръците бяха от таен човек, само класната знаеше кой на кого подарява. Т.е. аз знаех, че подарявам на Петър, но не знаех кой ми подарява на мен. Получих дезодорант с бележка, вмъкната в капачката "Обичам те". Бря, молих се на класната да ми каже от кого е, разпитвах, ама всички партизани. Така си и остана несподелена явно тази любов