Традицията да се отбелязва началото на новата година е една от най-старите в света. Да проследим източниците на този празник и колоритните му особености в някои от най-развитите цивилизации в древността.
През март, по време на пролетното равноденствие и след първото новолуние, в древния месопотамски град Вавилон се отбелязва Нова година. Този празник, наречен Акиту, символизира възраждането на природата и се чества много пищно в течение на две седмици. Той е тясно свързан с религията и митологията на древна Месопотамия. По време на празника по улиците шестват статуи на езическите богове. Жреците провеждат специални обреди, символизиращи победата над силите на хаоса и тъмнината. Вавилонците искрено вярват, че тези ритуали пречистват света, а боговете го възраждат. По този начин се възвръща пролетта и настъпва новата година.
Една от най-любопитните традиции е ритуалното унижение, на което подлагат вавилонския цар. Съгласно обичая го водят при статуята на бог Мардук, където го лишават от всички владетелски регалии и го принуждават да се закълне, че ще управлява града с чест. След това върховният жрец удря шамар на царя и му дърпа силно ушите, докато заплаче. Ако първосвещеникът успее да разплаче царя, това е добър знак и символ на това, че Мардук е удовлетворен и ще удължи царуването на монарха.
Според някои историци това са просто популистки елементи. По такъв начин царете използват празника Акиту за утвърждаване на божествената си власт над народа.
В Древен Рим също първоначално отбелязват Нова година по време на пролетното равноденствие. Така е било до управлението на Юлий Цезар, на когото дължим юлианския календар и началото на новата година от 1 януари. Името на този месец произлиза от древноримския бог с две лица – Янус, бог на промените и новото начало. Той гледа едновременно назад към старото и напред към новото. Тази идея е заложена в основата на празнуването на прехода от една година към друга.
Римляните отбелязват празника, принасяйки жертви на Янус с надеждата да си осигурят късмет през новата година. Всички роднини, приятели и съседи си пожелават добро и берекет, поднасят си подаръци, предимно смокини и мед. Според поета Овидий римляните трябва да работят на самия празник – ако не целия ден, то поне през част от него. Безделието се счита за много лошо начало на годината.
Животът и културата на Древния Египет винаги е била тясно свързана с река Нил. Египетският календар се основава на година от 365 дни, с дванадесет месеца и три сезона, които съответстват на циклите на Нил. Нова година египтяните отбелязват в дните на ежегодния му разлив. Според римския писател Цензорин този празник е тясно свързан с планетата Сириус – най-ярката звезда на нощното небе. Явлението, наречено хелиакален изгрев, обикновено се наблюдава в средата на юли – датата, на която Сириус се появява отново на източния хоризонт след 70-дневно отсъствие, непосредствено преди разлива на Нил. Това събитие обещава плодородие през новата година и затова заляга в основата на древноегипетския календар.
Египтяните отбелязват Нова година богато. Наричат този празник Вепет Ренпет, което означава „начало на годината“. Счита се, че това е време на възраждане, затова го отбелязват с пищни пирове и специални религиозни обреди. За някои египтяни това е само повод хубаво да се напият. Скорошни разкопки в храма на Мут изясняват, че по време на управлението на Хатшепсут през първия месец на годината се е провеждал „Фестивал на пиянството“. Това масово пиене се свързва с мита за Сехмет, богинята на войната. Тя планирала да унищожи цялото човечество, но богът на слънцето Ра я подмамил да се напие до безсъзнание. В чест на спасението на човечеството от тази заплаха египтяните празнуват бурно с музика, сексуални оргии и всеобщо веселие, което поливат обилно с алкохол.
Една от най-старите традиции, които все още се празнуват днес, е китайската Нова година, за която се смята, че е възникнала преди повече от 3000 години по време на династията Шан. Първоначално празникът е възникнал като отбелязване на новото начало в сезона на пролетната сеитба, но впоследствие се преплита с различни митове и легенди. Според една популярна приказка някога живеело кръвожадно създание, наречено Ниан – днес това е китайската дума за „година“ – което плячкосвало селата на всяка Нова година. За да изплашат гладния звяр, селяните започнали да украсяват домовете си с червени декорации, да горят бамбук и да издават силни звуци. Това проработило и чудовището било прогонено. В резултат ярките цветове и светлините, които уплашили Ниан, се превръщат в неотделима част от празника.
Празненствата традиционно продължават две седмици и се съсредоточават върху дома и семейството. Хората почистват къщите си, за да се отърват от лошия късмет, връщат стари дългове, за да приключат делата си от изминалата година. За да си осигурят благоприятното начало на годината, те украсяват вратите си с хартиени свитъци. През тези дни се събират със своите роднини на празнична вечеря. След изобретяването на барута през 10 век китайците започват да посрещат новата година още по-пищно – с фойерверки.
Китайската Нова година се основава на лунния календар, който датира от второто хилядолетие пр.н.е., затова тя обикновено се пада в края на януари или началото на февруари – на второто новолуние след зимното слънцестоене. Всяка година се свързва с едно от 12-те зодиакални животни: плъх, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, коза, маймуна, петел, куче и прасе.
Норуз е първият ден от пролетта и началото на новата година в традиционния ирански календар. Наричат го персийската Нова година и го свързват със зороастрийската религия. Празнува се в деня на пролетното равноденствие. Часът, в който се изпраща старата и се посреща новата година, се нарича Саал Тахвил.
Официални записи за Норуз се появяват едва през 2. век, но повечето историци смятат, че честването му датира поне от 6. век пр. н. е. и управлението на Ахеменидската империя. За разлика от много други древни персийски празненства, Норуз се запазва като важен празник дори след завладяването на Иран от Александър Велики през 333 г. пр. н. е. и възхода на ислямското управление през 7. век сл. н. е.
Всички ритуали и обреди на Наруз са посветени на възраждането на природата, което съпровожда дългоочакваното настъпване на пролетта. Владетелите използват празника, за да организират пищни пиршества, да раздават подаръци и да провеждат аудиенции със своите поданици. Други традиции включват размяна на подаръци между роднини, приятели и съседи, запалване на огньове, боядисване на яйца и пръскане с вода, което символизира сътворението. Един уникален ритуал, възникнал около 10. век, включва избирането на „норузийски владетел“ – обикновен човек, който се преструва на крал за няколко дни, преди да бъде „детрониран“ към края на фестивала.
С течение на времето Норуз претърпява значителни промени. Но много от древните традиции, особено огньовете и боядисването на яйца, са запазени и до днес.
Виж целия пост
Акиту във Вавилон
През март, по време на пролетното равноденствие и след първото новолуние, в древния месопотамски град Вавилон се отбелязва Нова година. Този празник, наречен Акиту, символизира възраждането на природата и се чества много пищно в течение на две седмици. Той е тясно свързан с религията и митологията на древна Месопотамия. По време на празника по улиците шестват статуи на езическите богове. Жреците провеждат специални обреди, символизиращи победата над силите на хаоса и тъмнината. Вавилонците искрено вярват, че тези ритуали пречистват света, а боговете го възраждат. По този начин се възвръща пролетта и настъпва новата година.
Една от най-любопитните традиции е ритуалното унижение, на което подлагат вавилонския цар. Съгласно обичая го водят при статуята на бог Мардук, където го лишават от всички владетелски регалии и го принуждават да се закълне, че ще управлява града с чест. След това върховният жрец удря шамар на царя и му дърпа силно ушите, докато заплаче. Ако първосвещеникът успее да разплаче царя, това е добър знак и символ на това, че Мардук е удовлетворен и ще удължи царуването на монарха.
Според някои историци това са просто популистки елементи. По такъв начин царете използват празника Акиту за утвърждаване на божествената си власт над народа.
Древният Рим и Янус
В Древен Рим също първоначално отбелязват Нова година по време на пролетното равноденствие. Така е било до управлението на Юлий Цезар, на когото дължим юлианския календар и началото на новата година от 1 януари. Името на този месец произлиза от древноримския бог с две лица – Янус, бог на промените и новото начало. Той гледа едновременно назад към старото и напред към новото. Тази идея е заложена в основата на празнуването на прехода от една година към друга.
Римляните отбелязват празника, принасяйки жертви на Янус с надеждата да си осигурят късмет през новата година. Всички роднини, приятели и съседи си пожелават добро и берекет, поднасят си подаръци, предимно смокини и мед. Според поета Овидий римляните трябва да работят на самия празник – ако не целия ден, то поне през част от него. Безделието се счита за много лошо начало на годината.
Вепет Ренпет в Древния Египет
Животът и културата на Древния Египет винаги е била тясно свързана с река Нил. Египетският календар се основава на година от 365 дни, с дванадесет месеца и три сезона, които съответстват на циклите на Нил. Нова година египтяните отбелязват в дните на ежегодния му разлив. Според римския писател Цензорин този празник е тясно свързан с планетата Сириус – най-ярката звезда на нощното небе. Явлението, наречено хелиакален изгрев, обикновено се наблюдава в средата на юли – датата, на която Сириус се появява отново на източния хоризонт след 70-дневно отсъствие, непосредствено преди разлива на Нил. Това събитие обещава плодородие през новата година и затова заляга в основата на древноегипетския календар.
Египтяните отбелязват Нова година богато. Наричат този празник Вепет Ренпет, което означава „начало на годината“. Счита се, че това е време на възраждане, затова го отбелязват с пищни пирове и специални религиозни обреди. За някои египтяни това е само повод хубаво да се напият. Скорошни разкопки в храма на Мут изясняват, че по време на управлението на Хатшепсут през първия месец на годината се е провеждал „Фестивал на пиянството“. Това масово пиене се свързва с мита за Сехмет, богинята на войната. Тя планирала да унищожи цялото човечество, но богът на слънцето Ра я подмамил да се напие до безсъзнание. В чест на спасението на човечеството от тази заплаха египтяните празнуват бурно с музика, сексуални оргии и всеобщо веселие, което поливат обилно с алкохол.
Нова година в Древен Китай
Една от най-старите традиции, които все още се празнуват днес, е китайската Нова година, за която се смята, че е възникнала преди повече от 3000 години по време на династията Шан. Първоначално празникът е възникнал като отбелязване на новото начало в сезона на пролетната сеитба, но впоследствие се преплита с различни митове и легенди. Според една популярна приказка някога живеело кръвожадно създание, наречено Ниан – днес това е китайската дума за „година“ – което плячкосвало селата на всяка Нова година. За да изплашат гладния звяр, селяните започнали да украсяват домовете си с червени декорации, да горят бамбук и да издават силни звуци. Това проработило и чудовището било прогонено. В резултат ярките цветове и светлините, които уплашили Ниан, се превръщат в неотделима част от празника.
Празненствата традиционно продължават две седмици и се съсредоточават върху дома и семейството. Хората почистват къщите си, за да се отърват от лошия късмет, връщат стари дългове, за да приключат делата си от изминалата година. За да си осигурят благоприятното начало на годината, те украсяват вратите си с хартиени свитъци. През тези дни се събират със своите роднини на празнична вечеря. След изобретяването на барута през 10 век китайците започват да посрещат новата година още по-пищно – с фойерверки.
Китайската Нова година се основава на лунния календар, който датира от второто хилядолетие пр.н.е., затова тя обикновено се пада в края на януари или началото на февруари – на второто новолуние след зимното слънцестоене. Всяка година се свързва с едно от 12-те зодиакални животни: плъх, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, коза, маймуна, петел, куче и прасе.
Норуз – древноперсийската Нова година
Норуз е първият ден от пролетта и началото на новата година в традиционния ирански календар. Наричат го персийската Нова година и го свързват със зороастрийската религия. Празнува се в деня на пролетното равноденствие. Часът, в който се изпраща старата и се посреща новата година, се нарича Саал Тахвил.
Официални записи за Норуз се появяват едва през 2. век, но повечето историци смятат, че честването му датира поне от 6. век пр. н. е. и управлението на Ахеменидската империя. За разлика от много други древни персийски празненства, Норуз се запазва като важен празник дори след завладяването на Иран от Александър Велики през 333 г. пр. н. е. и възхода на ислямското управление през 7. век сл. н. е.
Всички ритуали и обреди на Наруз са посветени на възраждането на природата, което съпровожда дългоочакваното настъпване на пролетта. Владетелите използват празника, за да организират пищни пиршества, да раздават подаръци и да провеждат аудиенции със своите поданици. Други традиции включват размяна на подаръци между роднини, приятели и съседи, запалване на огньове, боядисване на яйца и пръскане с вода, което символизира сътворението. Един уникален ритуал, възникнал около 10. век, включва избирането на „норузийски владетел“ – обикновен човек, който се преструва на крал за няколко дни, преди да бъде „детрониран“ към края на фестивала.
С течение на времето Норуз претърпява значителни промени. Но много от древните традиции, особено огньовете и боядисването на яйца, са запазени и до днес.