Най-нелепият подарък

Да речем, че е нетактичност... в най-оптимистичния сценарий 😉

За мен е простотия, с въпросната след 20 годишно познанство и въпреки близкото приятелство между съпрузите ни, не успяхме да станем приятелки, като аз вина в себе си не намирам.За всеки техен повод съм се старала да съм адекватна както с отношение, така и с подарък , докато при тях е точно обратно, например ни канят на РД вкъщи и храната е поднесена в пластмасовите кутии в които е купена от магазина , на ресторант пък мъжа се провиква -“поръчвайте , тя Х ( жена му) плаща”, и да се сърди ММ , мисля вече да прекратя отношения с тях.

Когато се роди синът ми - преди 11 години, сестрата на свекърва ми му подари два потника, произвеждани през 80-те години. Бяха нови, но по етикетите личеше, че са от соцвреме. Но му ги обличах де.
Някой по-назад беше писал за хавлиени кърпи, подарявани на дете. Едно време спешно трябваше да се уважи едно съседче за рождения му ден при баба ми. Тя ми даде една хавлиена кърпа и с нея се запътих. Били сме на 6-7 години.
Най-кошмарният ми подарък беше ваучер от един магазин за козметика. Ходих, но не можах да се ориентирам какво точно продават - нямаше етикети или описания на български, а ваучерът трябвало предварително да го активирам. После пак един път направих опит да си купя нещо, пак не стана. На всичкото отгоре в магазина бяха изключително нелюбезни. Минаха месеци и установих, че служебно от ваучера се вземат по 6 лева месечно, защото не е ползван. Когато останаха 30-тина лева от заложените 50 лв. , го активирах и в продължение на седмица опитвах да поръчам онлайн, защото там поне имаше описание на продукта. Приемаха поръчката, но доставка нямаше. После водих три дни безумни диалози по мейл. Накрая се обадих на телефон с по-висока от нормалната тарифа, за да ми обяснят, че ваучерът е стар, липсва му  някакъв код и мога да го ползвам само във физически магазин. Мина още време и се жертвах отново да ида на място. Поисках да ми кажат колко пари има в него, а отговорът беше да пусна смс и да си проверя сама. Само дето не изпаднах в нервна криза. Накрая казах- дайте ми кремове за ръце за 30 лева. Не знам дали останаха пари във ваучера, а кремовете ги подарявам. Отвратителна история, още ми е прясна. Тази, която ми го подари е близка роднина и е съвсем наясно, че не използвам гримове, парфюми и всякакви продукти, предлагани във въпросния магазин.

С ваучерите приключих и аз. За рождения ден на сина ми помолих за ваучер от Хиполенд (обикновено на ежеседмичния рожден ден на някого взимахме подаръци от там), но дойде зимата и поръчвахме основно онлайн. Ваучерът остана в касичката на детето, събираше си за колело. Отиваме февруари за колело, оказва се, че ваучерът не е валиден 1 година, а до края на изтеклата календарна. Много неприятно ми стана, може би защото излъгани останаха очакванията на детето. От ръководството на "Хиполенд" отказаха каквото и да било съдействие  - дали под фората на намаление или поне частично да го ползваме. Юридически всичко е точно - обмениха една хартийка срещу не малка сума. От тогава приключих с въпросната верига, всички колички, тротинетки и т.н. за бебето взех от друг магазин, а за рождените дни на другите деца вече даваме пари + играчка.

Ужасно грозно с тези ваучери

И аз получих подарък от приятелка ваучер за магазин, вярно замотах се с покупката, но все пак си беше валиден. На място в магазина се оказа, че ваучерът е валиден само с касова бележка, каквато аз няма логика да съм хвърлила, но не виждам и приятелката защо би задържала. Беше ми неудобно месеци след РД да звъня да пита какво, що, пък и тя да се почувства тъпо, не само аз 🙄

Аз пък много харесвам ваучерите за подарък. Предпочитам ги пред много други подаръци. Аз като купувам винаги питам колко време са валидни и след това задължително казвам на човека, на който съм го купила. До сега несполучливи ваучери не съм имала. Дано не се приема за реклама, но най- често взимам ваучери от Хеликон или DM.

Аз нямам против ваучерите, но не и когато са свързани с толкова условия.

Аз пък не съм фен на ваучерите. Ако имам избор предпочитам да ми дадат подарък отколкото ваучер. И аз от своя страна ваучери не подарявам. Винаги съм го намирала за един вид отбиване на номера- не ти се разправя да търсиш и избираш подарък, затова ето за най-лесно ваучер и сам си търси какво да си вземеш.

Аз обичам ваучерите. Не е точно отбиване на номер, защото е за точно определен магазин с точна насоченост. Примерно подарявала съм ваучер за Триумф, на много близка приятелка, не бих си позволила на всеки. Няма да ѝ купя бельо, но знам, че ще отиде и ще си избере нещо хубаво, което отдавна иска, но все отказва да отдели пари за това.
Подарявала съм и ваучер за Арт, пак с ясната идея примерно за хубав портфейл, който предпочитам човека сам да си избере.

Обожавам да ми подарят ваучер за подарък. Като ме питат какво искам, казвам магазина и готово. После ходя, когато имам време и си разглеждам на спокойствие и взимам нещо, което ще ми влезе в употреба. Ваучерите са идеални за хора като мен, които не могат да крият емоции. Като ми подарят нещо, което не ми харесва, винаги ми личи, а не искам в никакъв случай да обидя подаряващия.

Много се бях вбесила на един бивш, с който живеехме заедно. Показва ми някакви маратонки и ме пита харесват ли ми, били страхотни. Нямаше някакъв повод. Казах му, че не ми харесват, защото са извратен модел и освен това са в цвят, който нито харесвам, нито имам с какво да нося. Казах, че ми трябват черни маратонки и такива ще си търся. Събужда ме една събота, ухилен до ушите и ми подава една торба с думите " Купих ти нещо докато спеше". Аз ще направя салто от кеф, виждам, че е кутия от маратонки и вече пощурявам от радост като мисля, че е някой от чифтовете, които сме разглеждали заедно и сме коментирали, че ми харесват. Отварям, а вътре извратените маратонки в извратения цвят. Разревах се, колкото и смешно да ви звучи, а той ми вдигна скандал каква неблагодарница съм била. Много обидно ми стана, защото ми е купил нещо, което знае, че не желая и не ми харесва, само защото на него много му е харесало. Панаирът продължи, защото ме повлече към магазина да съм ги сменяла за каквото искам и той повече нямало да направи такъв жест, защото съм му счупила кефа. Може и аз нещо да не съм наред, но бях супер обидена от факта, че пренебрегва моя вкус за нещо, което аз ще нося.

Далече от такива токсични хора и мъже!
Все едно слушам майка ми. Чак се ядосах. Не може да си казала че не ти харесва и пак да ти го натресе. В правото си да не го искаш. Добре че все пак си успяла да ги смениш.

Не ги смених. Отказах да вляза в магазина, няма да ни гледат цирковете вътре. А и като съм изнервена и разстроена, ако ще 400 чифта да ми изкарат, нищо няма да ми хареса. Оставих ги, но не ги носех. И да бях ги сменила, едва ли щях да нося и другите, защото просто ги свързвам с кофти момент.

И аз съм същата. Като свържа нещо с кофти момент и въобше не го нося. Не само дреха, дори парфюм. Най-любимия ми прашлясва в шкафа и вече не посягам към него, защото ми носи негативни спомени, а аз много обичам парфюми по принцип. 🤷‍♀️