Най-нелепият подарък

И от мен весело прекарване и още хубави подаръци!

Здраве и наздраве 🍻

подарък на части? това не го приемам, страшно е обидно. Или не правиш подаръка  или го правиш  - какво е това на части?
Пък и 47 лева да не са много. В смисъл за пенсионер са много, но не и за работещ човек. Извинявам се, че го казвам, но някой, който се пазари за 47 лева дали да подарява нещо наведнъж не е истински мъж за мен (освен ако не е пенсионер или трайно безработен). Много е обидно това - подарък на части.  То е като да дадеш подарък и да забравиш, да свалиш цената. Жива гавра.

Да ти се подарява преоценена вещ/втора употреба също считам за невероятно обидно - подарък се дава еднократно на точно определен човек. Изключение е разбира се ако почине човек, може книгите му да отидат по разни читалища и сиропиталища,  но и там не взимат каквото им падне, а имат критерии - например да не е драскано по книгата или да не е с посвещения.

Много е важно човека да ти засвителества уважение. И понеже стана дума за картичките. Някои картички си пазя с много по-голяма любов - написани са с голям патос и в рими, от хора, на които държа по повод моя годишнина - отколкото редица скъпи и ненужни подаръци. Уважението не се измерва в парите, а в това човека да се сети за теб, да си направи труд, а подаръка да изразява нещо от личното му отношение. Дори и да е непотребен, важно е да демонстрира любовта на човека. Предполагам помните "Даровете на влъхвите" от О'Хенри.

Джим продава часовника си, за да подари гребен на Дела, а тя отрязва косите си, за да подари верижка за часовника на Джим. На пръв поглед подаръците са безмислени, но истината е, че всеки подарява любовта си на другия.

Леля ми скоро ми подари блуза, която беше супер бабешка и поне 2 номера по- голяма от дрехите, които нося. Благодарих и след това тактично си я прибрах в шкаф, за да си я ползвам за парцали. По- късно разбрах, че същата блуза е била предлагана на майка ми, но и тя е отказала, защото била голям размер и отделно, че леля ми си я купила първоначално за себе си, но и' е била малка.
МП ми купи златно колие за годишнината ни тази година. Въобще не ми хареса, но нали се е изръсил толкова пари- нищо не казах. И него си го прибрах в един шкаф, а той често ме пита защо не го нося като по принцип обичам и нося постоянно злато. Отговорът ми винаги е, че ще го нося само по специални поводи.
Преди години, когато беше годината на слона, един мой приятел ми подари часовник със слон, който очевидно беше от левчето и дори циферблата беше на една страна сложен. Е, аз знаех, че този часовник никога няма да го сложа някъде из къщата, но от чисто любопитство го пробвах дали поне работи. Не работеше въобще.

Аз лично нямам нищо против някой да ми подари несполучлива покупка без повод. Свеки редовно си купува някакви неща, дето не мери и после идват при мен. Вкуса ни е различен, но ако ми станат ги нося вкъщи. Но това е пак казвам ей така, без повод.

Така като слушам, се чудя, тези дето се оплакват от подаръците, те какви подаръци правят?

На мен ми е неприятно, когато ММ ме пита какво да ми вземе за подарък.
Разбирам, че хората така се застраховат да не купят нещо неподходящо. Но го приемам като мързел да се напънеш да помислиш какво ще се хареса на другия. Някак неуважение ми се струва.

Е, правил ми е и много хубави подаръци през годините, които сам е измислял /_основно телефони и парфюми, това му се отдава да измисли и избере/. Но да си избирам сама подаръци не ми допада. Всичко, което ми харесва и искам да имам, мога да си го купя и сама. Обичам изненадите, а така няма никаква изненада...

Мен пък от малка ме питат и го приемам за нормално. Като малка, още в детската градина, знаех какво има в моите опаковани подаръци, които ни раздаваха на Новогодишно тържество.

Днес оправях аквата и се сетих за подарък от половинката,който си беше нелеп,но после се оказа доста полезен,което не го прави подходящ подарък,но все пак
Получих допълнителен нагревател за аквариум за РД .Имаше бонбони и китки,но основното е нагревател. Празен поглед.Защо ми е? Тук е момента да кажа,че съм израснала в страна където зимата е едни 20-21 градуса и никога не ми се е налагало да ползвам подобно нещо,само стандартния с аквата,а действието се развива средата на лятото в България.Прибирам подаръка в шкафа на рибите,за да не го гледам и тотално забравям за него.Минава септември,октномври и идва ноември.Студ,не помня по какви причини се бавят с пускането на парното,а явно с климатик и стандартния нагревател не е достатъчно за затоплянето на водата.Шок и ужас.Студът взима жертви и се сещам,че трябва допълнителен нагревател.Почвам да търся,за да поръчам,но половинката стоически рови в шкафа под аквата и победоностно показва подаръка си.После сподели,че е знаел,че ще трябва и за това ми го е подарил.От тогава му изпращам няколко линка с искани неща, да ми избере и да ми подари.Така и аз съм изненадата,защото незнам какво е избрал.Да не стават грешки.
Аз му подарявам неща свързани с хобито му или някоя игра или просто се разбираме да няма ме подаръци,а парите да ги съберем за почивка или нещо по-голямо и скъпо,което и двамата искаме.

Аз също знаех вида, но не точния предмет. Като кажа кукла, имаше кукла, но пак изненада - каква е, соква коса, дрешки.
Има хора наистина трудни за подаръци. Ама да не е този цвят, ама не с такава шарка, ама не знам какво. И човек наистина изправен пред опасността да сбърка. Може подаръкът да е неподходящ, но това не го прави нелеп. Нелеп е подарък като отворените салфетки и котешката тоалетна.
За домакинските уреди-аз много ги ценя, харесват ми и обичам, но рядко ми подарява някой такива. Харесвам  такива подаръци не защото съм домакиня, а точно оатното, защото не съм и предпочитам някой друг да избере вместо мен. Дрехи не обичам да получавам и рядко нося подарени, дори да са хубави. Не зная защо. Обичах само когато имаше дефицит и майка ми намери нещо "интересно", когато бях ученичка. Години наред аз предпочитам да си купувам.

Като ви чета, се сетих за един подарък, който беше не толкова нелеп, колкото гавра. Бях поканена на имен ден на приятел  - интелигентен  млад мъж, за съжаление беше започнал да оплешивява и това му беше голям комплекс. Всички в обкръжението му знаехме, че това за него е драма и че той ползва всякаква козметика, да стопира процеса. Та на въпросната сбирка, пристигат негови приятели и му поднасят подарък с думите да си го ползва със здраве. Отваря той пакета и вади от него гребен с нарочно отчупени зъбци... Аверите се хилят и очакват да оцени подобаващо шегата им, но той  се обиди и отказа да приеме подаръка. Получи се много тегва вечер...

Не и дрехи очевидно 2 пъти по-големи от човека, за когото са.

Подарявам почти винаги предварително известни неща, особено на много близки хора. Казвам директно: скоро имаш еди си какво, искам да ти направя смислен подарък, кажи ми какво искаш. И не скромничи, защото така или иначе ще ти купя нещо. Нека поне е нещо, което знам, че ще ти хареса и ще ползваш." Това важи  особено за парфюми и дрехи. Ако не ми кажат, давам пари. Някой може и да мисли, че така не е истински подарък, но за мен така е най-добре.

А иначе на по-далечни и непознати хора, подарявам" по слух" и заключение, според това, което са споменавали. На едно момиче, запалено по астрологията, подарих "Астрология For Dummies", на друго - колие с истинска перла, която трябва да извадиш от консерва, след като получих отговор "Няма значение, нека само е красиво и оригинално." Последното струваше 20-тина лева, но обрах точките по оригиналност отвсякъде. Скъсаха се да снимат консервата, понеже не знаели, че се продава такова нещо.
Та така...

Бях малка - 1-2 клас някъде. Бях канена на рожден ден, но не помня дали съм забравила да кажа на нашите или са ми казали в последния момент. Нямах подарък. Взех една книга от библиотеката у дома. Не помня дали скъсах надписаната страница или направо така я подарих. Детска му работа.

Аз обичам да ме питат какво искам и така сме свикнали с най-близките ми. Съответно и те си казват. И за мен е важно подаръка да е смислен, а не да се отбие номера. Последно подарих на най-близката ми приятелка книга, темата и книгата сама ги избрах, но все пак се посъветвах с нея дали случайно я има, защото тя има адски много книги. Или питам гадже, съпруг за помощ. Ако не сме толкова близки, карам по наблюдения. Надявам се да уцелвам... Най-любимите ми колежки от работа ми подариха ваучер за масаж, а аз масажи не харесвам. С такава реч, с такъв патос и желание ми връчиха плика с ваучера, много мило ми стана. И до ден днешен те не заят, че не харесвам масажи, за да не ги обидя. И други уж близки приятели са ми подарявали ваучер за масаж, което показва, че явно не сме толкова близки.

И аз като малка на детски рождени дни съм подарявала стари неща по свое усмотрение (родителите ми не са знаели, предполагам). Подарявах мои играчки или вещи, които ми се струваха особено ценни и че няма как да не се харесат! Един от последните ми такива спомени, да сме били в трети клас, подарих на една приятелка от училище джобно огледалце на неизвестна възраст. ))) Самото огледалце даже имаше кафеви петна от старост, но отзад беше с едно "мигащо" (като мигащите картички) букетче от рози и като го местиш все едно превъркваха пеперудки, което беше божествена красота в моите очи. С момичето живеехме на съседни улици, така че бях сред последните останали на тържеството и присъствах на момента, когато седнаха с майка й да отварят и да разглеждат подаръците. Сигнаха и до моето огледалце и аз с голяма гордост заявих: "Това е от мен!", а жената ме изгледа потресена. Чак тогава се усетих, че май има нещо нередно в тоя тип подаръци.