Да се ожениш за първият срещнат?

  • 15 150
  • 291
# 45
Ако 18 г. ми дъщеря дойде й ми каже женя се, или " бременна съм", няма да я погледана до края на живота си. Искам да отгледам уважаваща себе си личност, с образование и изживяла младостта си, не ограничена робиня на мъж, деца, печка и пералня.

Тя също няма да те погледне до края на живота ти. Няма как да отгледаш уважеваща себеси личност, ако ти самата не уважаваш личостта на детето си.

Виж целия пост
# 46
Да се жени когато и за когото иска. Моята роля е да възпитам мъж на място, да е самостоятелен и да държи на себе си и хората в живота му, да не допуска да му влияят странични мнения/фактори. Оттам нататък животът си е негов. Очаквам да защитава позицията си, независимо кой е насреща му. Желая му от все сърце щастие, това е всичко.
Виж целия пост
# 47
Случайно видях в другата тема, че се говори за кой кога се оженил и има ли връзка това с "кривването от пътя" Simple Smile. Сетих се за нещо, което ми каза една позната съседка съвсем на скоро и да попитам вие как мислите.
Тя е на 40 г. - разведена, със син на 22г. Както става ясно, е родила на 18 г, когато се е и омъжила. Причината да се омъжи не е била бременоста, а просто така - любов, привличане, познавали са се от няколко месеца само. Бракът им логично (поне за мен) не оцелява. Развеждат се след 6-7 г.
Та разказвайки ми това, тя ми спомена, че още е гневна на майка си защо не я е спряла тогава, защо й е разрешила да се омъжи толкова млада и зелена. Буквално и казала:" Ти с кой акъл ми позволи да се женя?. Не можа ли да ме спреш, не знаеше ли каква грешка върша"?
Вашето мнение какво е, вие как бихте постъпили на мястото на майката, ако утре 18 годишното ви дете дойде и ви каже: "Женя се" Whistling. А вие лично бихте ли обвинили вашите родители за такова решение?

ако я бяха спрели - щеше да ги вини, че са я лишили от любовта на живота й  newsm78

не виня родителите си, защото вземам решенията сама и те винаги са правилните - според ситуацията  Hug  - не може друг "да влезе в моите обувки" и да има моята гледна точка; родителите ми просто научават, ако преценя - споделям, докато обмислям, но решението вземам сама и нося отговорността за него  Peace

ако става въпрос за мое дете - ще се опитам да представя различните гледни точки, така, че да направи съзнателен избор, а не да действа в умопомрачение; може би бих насочила в избора, но не с натиск

не бих пробвала с натиск или ултиматум  newsm78
Виж целия пост
# 48
Да се жени когато и за когото иска. Моята роля е да възпитам мъж на място, да е самостоятелен и да държи на себе си и хората в живота му, да не допуска да му влияят странични мнения/фактори. Оттам нататък животът си е негов. Очаквам да защитава позицията си, независимо кой е насреща му. Желая му от все сърце щастие, това е всичко.
Абсолютно точно  Peace! Ако постигнем това, означава, че сме си свършили перфектно работата като родители. 
 
Виж целия пост
# 49
О, това да е първата тема, в която ми скачат, че да се стресна... Simple Smile Краен противник на ранните бракове съм, защото виждам резултатите от тях. Скоро загубих братовчед си на 38г. Всички се недоумяваха, какво е това на 38 г. да получиш масивен, неспасяем инсулт. Той  се ожени на19г. направо от училище влезе в брака. Набързо създаде и две деца. Няма нищо по-тъжно от това да виждаш едно 20 г момче, вечно угрижено и притеснено, че парите не стигат, че бебето е плакало цяло нощ и той се чувства като парцал на работа, че трябва да се купуват памперси, храни и дрехи и парите пак не стигат. Нямаше нито младост, нито си поживя с приятели, нито връзки с други момичета. Вечерта преди да почине се е вбесил страхотно заради скандал между двете си деца за парцалки, гримове... Цял живот, единственото, което чуваше беше " дай пари"...Друга приятелка се ожени още на 17, сега прилича на 50 г. и всеки ден ми плаче по телефона, че не издържа. Трета роди на 16 и оттогава работи като луда, нито гимназия завърши, нито си намери добра работа. И какво трябва да направя аз, да плесна с ръце и да подскоча до тавана от радост, ако дъщеря ми реши да се жени още дете?
Не е много мъдро да се градят житейски теории въз основа на единичен пример. Най богатата ми и щастлива приятелка, която на всичкото отгоре се омъжи никак не рано, има рак. 
С две думи, нещата се случват не винаги заради причина, а понякога и въпреки причината.
Въпросът ми е все още твърде хипотетичен, освен това  животът е толкова шарен, че всякакви черно бели обобщения ми се струват грешни и обидни. Ще направя всичко, което е по силите ми да помогна на децата си да бъдат щастливи и успели.
Виж целия пост
# 50
Аз се омъжих и родих /непланирано разбира се/ млада, на 20-21 години.
Имам късмет, че попаднах на 'мъж' и до днес имаме здрав брак, и сме последните хора, които ще се разведат.
Но не подкрепям ранните бракове, защото освен мен, всички други приятелки,  които се омъжиха рано, са отдавна разведени самотни майки. Всъщност, нямам нито една, която да е още с бащата на детето си. Такива примери са дадени много в темата и за жалост, са верни.


П.П. На мен мъжа ми далеч не ми беше първият срещнат, нищо, че бях малка
 Mr. Green

Вероятността на 20г да се омъжиш правилно или да забременееш от правилен човек, е 0,0000001.
Виж целия пост
# 51
Вероятността на 20г да се омъжиш правилно или да забременееш от правилен човек, е 0,0000001.


.. чак пък.

Понякога е правилния човек, но не е правилния момент.

Виж целия пост
# 52
Да се жени когато и за когото иска. Моята роля е да възпитам мъж на място, да е самостоятелен и да държи на себе си и хората в живота му, да не допуска да му влияят странични мнения/фактори. Оттам нататък животът си е негов. Очаквам да защитава позицията си, независимо кой е насреща му. Желая му от все сърце щастие, това е всичко.
Абсолютно точно  Peace! Ако постигнем това, означава, че сме си свършили перфектно работата като родители. 
 

а ако не стане мъж на място, не стане самостоятелен и всички изброени неща, то тогава какво, ще си сложите въжето ли? Мисля, че това са много амбициозни желания на родителите, за които трябва да отговаря детето. Не всичко е възпитание и не всичко е във властта на родителите. Първо, всяко дете се ражда със своя характер, не можеш да знаеш кой ген как се е обърнал, нямаш власт върху темперамента, типа нервна система и как му се е формирал мозъкът на това дете. Второ, нямаш абсолютна власт и върху външната среда, в която живее детето. Като тръгне на училище, та чак до завършването му, детето ти ще прекарва по осем часа на ден сред своите връстници, съученици, местната субкултура, дори катого пратиш студент някъде, не ззнаеш как ще го подхване животът...
Виж целия пост
# 53
Аз се омъжих и родих /непланирано разбира се/ млада, на 20-21 години.
Имам късмет, че попаднах на 'мъж' и до днес имаме здрав брак, и сме последните хора, които ще се разведат.

Голям залък лапни.
Виж целия пост
# 54
Аз пък съжалявам, че не се омъжих на 18г. Виновна обаче съм си самата аз...то няма по сляп от тоя дет не иска да види и по глух от оня дет не иска да чуе...Хвърчах в небесата, очите ми все в дискотеките и разните му келемета...и така пропуснах един човек, който после имах възможност да се убедя, че е бил това от което се нуждая, че ме е обичал и обича досега, че вероятно щях да бъда шастлива с него, ама да си прост не е лесно, а и младостта и липсата на опит си казаха думата...Така, че ... всичко е въпрос на късмет и малко акъл....млад, стар....кой когато му е времето и гаранция няма за нищо... Naughty

ПП Понякога, обаче шанса каца повторно на рамото, разбира се човека е друг, но усещането, че отново имаш шанс да си щастлив е неповторимо.... Heart Eyes
Виж целия пост
# 55
имаме здрав брак, и сме последните хора, които ще се разведат.

На 28 години такава категоричност?! Помислих, че си на 58г и вече няма за кога, макар че винаги има за кога.
Виж целия пост
# 56
Ейййй, стига черногледство де Tired. Оставете жената, тя си знае брака и мъжът и т.н, щом така казва, значи е така. Пожелавам и го от все сърце всичко да бъде все така наред в брака. Дай боже всекиму здрав брак и хармония и по-малко разводи Peace
Виж целия пост
# 57
И аз се изненадах сега като видях на колко години е и колко брак имат. Нищо лошо, Вергилия, но вие все още не сте направили и десет години брак, а човек може да си помисли, че сте заедно поне двайсет, отгледали сте няколко деца до пълнолетие, минали сте през кризите на средната възраст, че да си гледате предимно здравето и удоволствието. Малък ви е стажът още, че да си толкова сигурна. Все още си само на двайсет и осем, тепърва има неща, които ви чакат като предизвикателства - лични и общи.  Peace А може би го твърдиш точно защото си още млада, категоричността е присъща на младостта. Като поулегне човек, започва да не приема нещата за даденост.
Виж целия пост
# 58
Развода не е лошо нещо. Хората са се обичали, оженили са се и са били щастливи. После са спрели да се обичат и не са били щастливи. Развели са се и всеки е щастлив отделно от другия.
Всеки сам избира с какво да си пълни живота - ранни бракове, рано завършили бракове, много бракове или никакви бракове. Важното е да е щастлив.
Виж целия пост
# 59
Моите родители са се оженили рано, майка ми е била на 18, баща ми на 21. Познавали са се само 8 месеца. Ами не се разведоха.

На мен също съпругът ми ми е първият мъж в живота. Имала съм гаджета, но не съм ги познавала интимно както съпругът ми. За сега сме щастливи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия