Да се ожениш за първият срещнат?

  • 15 130
  • 291
# 285
...
Скъсахме защото: и двамата искахме да следваме, но аз в Търново, той в София, известно време поддържахме връзка, но ни беше ясно, че така няма да стане. А той на първата година от следването замина в чужбина, нещо което аз изобщо не съм искала и досега да направя. Просто разстояния  и различни планове за живота по - напред...

Разделили са ви обстоятелствата, и след 10 г. да го беше срещнала, пак щяхте да имате различни идеи за това къде да живеете и т.н. Явно имате различни представи за живота и това ви разделя.
Но ако се б еше случило така, че да живеете в един град, съмнявам се, че щеше да го напуснеш без причина, само и само да търсиш нещо др. Можеше да го напуснеш заради др. любов например.

Наистина малко ученически любови оцеляват, но след това 19-20 и нагоре е по-различно. 
Виж целия пост
# 286
Не мога да повярвам, че виждам Вилико паднала по гръб......във водата  Laughing
Виж целия пост
# 287




За дъщеря ми - страх ме е от аборти, изнасилвания, убийства, наркотици...
Бракът не ме плаши, щом е здрава и щастлива.

Подписвам се под това.  Peace

Аз също  Peace И за двете си деца.
Виж целия пост
# 288
моята баба едно време казваше на майка ми, че не я е питала дали да се ени. И тя се е омъжила на 19г. С баща ми са имали и хубави и лоши моменти. Издържаха 15 години, но той почина.

Аз също не съм питала дали да се женя. Просто свекитата и майка казаха- бебето  без брак няма да се ражда. Те поеха сватбата. Не ми е по различно дали съм омъжена или не. Така или иначе щяхме да си сложим подписите, но по- скромно.

За нищо не бих обвинила майка ми или свекитата. Поживели сме си доста с мъжа ми, макар че леко беше първият срещнат ( чного бързо се оженихме и забременях, но по желание).

ЕДИТ: и мен ме е страх от аборти, наркотици и т.н и несподеляне с мен. Надявам се да отгледам дъщеря ми, както моята майка ме е отгледала. Да си имаме доверие.
Виж целия пост
# 289
...на някои хора им е по-лесно да вземат това решение, но това не означава че се женят за  първия срещнат.

Синът ми може да се ожени когато и за която пожелае. Моята роля в неговия живот е да съм му опора, а не навигатор.

То просто няма какво да се добави.... Peace
Виж целия пост
# 290
с мъжо се оженихме за 2 месеца,казах на майка мамо ще се женя,а тя-"достатъчно си голяма да решиш какво да правиш(бях на 25г.),знай че винаги съм до теб."ожених се за сега всичко е ок,но знам ли след време какво ще стане,а тогава трябва да е виновна майка ми ли,че не ме е спряла?е вярно,че не бях на 18 но...все тая.това си е до късмет според мен... Hug
Виж целия пост
# 291
Имам един братовчед, скандализира родата- преди да влезе в казармата представи приятелката си с която каза че ще се оженят. Родителите (по съгласие с цялата рода) го натиснаха да влезе във ВНВТУ (ПЖИ-то), да изкарал едно полувисше да не остане без. Той след 2 месеца каза че не иска това да учи. Изкара успешно първата сесия, само за да им докаже че не се отказва от мързел, прехвърли се в обикновена казарма, като излезе веднага се ожени за приятелката си и си родиха дете. Кандидатства право, приеха го. Трудно им беше с детето, но се справиха. Когато той завърши и взе да работи тя кандидатства и завърши висше (също право), роди им се още едно дете.
Днес са едно прекрасно семейство, и двамата с успешна кариера и 2 големи деца.
 
По принцип и аз не харесвам идеята децата ми да се оженят/омъжат рано, но по-скоро бих поговорила с тях за мотивите им, плановете, бих се опитала да им помогна да бъдат щастливи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия