

Около нас е пълно с хора, които не спират да ни изумяват с мнения и препоръки относно начина, по който да гледаме децата си. 

Много сладко пее малкия сънчо.



Сега ми се струва невъзможно да се оправя с 2 такива човечета. Сега май си ги представям нещата по-далеч във времето, да стане малкият поне на 4-5 години 



Захранихме се и вече е пробвал морков, картоф, тиква. Утре ще пробваме тиквички, взела съм и спанак с картофи. С плодовото пюре смятам да поизчакам, след като въведеме повечето зеленчуци.
Душичката малка сега заспа,а аз съм малко на тръни да не вдигне Т
За мъжът ми аз съм на първо място, после децата и определено се разминаваме в позициите си. Както казва - след 18 години тях ще ги отвее вятърът нанякъде, ще си имат свои семейства и ще си останем пак сами, както преди да се появят. Но аз не ги чувствам така нещата. Не говоря за неотложни неща, които трябва да се направят като смяна на памперс, кърмене, приспиване. Там е ясно, че детето е на първо място. Нито пък имам предвид интимните ни отношения. Най-елементарен пример - Дени иска да гледа детско в момента, в който мъжът ми гледа нещо. Ми най естествено ми се струва да му го спра и да угодя на детето и се дразня ужасно, че той се противи. Или той се прибира уморен от работа, а аз искам да отидем заедно на разходка с децата и хич не ме интересува, че иска да почива. Но като се замисля как ще ги науча децата да се съобразяват и да са толерантни, ако все първо на тях се угажда. Ще си отгледам едни прекрасни егоисти, които също ще мислят, че са добри хора (както говорехме по-рано)
Опитваше се да ми го пробута това преди време, а сега на сина си го втълпила. Ще я......
Препоръчани теми