Ненаситни ли сме наистина?

  • 9 103
  • 227
Вчера си говорим с един приятел и аз споменах, че с алчността и консуматорската си страст ще се самоунищожим. Той обаче вметна, че точно желанието на човека да има повече и повече и да живее по-добре тласка прогреса и ако не сме алчни и до сега бихме останали в пещерите.
И се питам къде е границата, кога желанието да живееш по удобно и да вървиш напред преминава в алчност, която е деструктивна.Изобщо това различни неща ли са или алчността е една, но колкото повече възможности имаш, толкова повече нови се откриват пред теб и толкова повече възможности за изява има и тя.50 чифта обувки алчност ли са, или 50 коли?И коя дума е антоним на алчността, аз не можах да се сетя. Simple Smile
Виж целия пост
# 1
Много философска тема:) Не, не мисля, че сме ненаситни, напротив. Почти всяка една нужда, желание за нещо се засища, а на нейно място идва някоя друга. По страшно ми изглежда цял живот да копнееш за нещо и да не го постигнеш никога, отколкото да го получиш и да поискаш следващото.
Виж целия пост
# 2
Много хубава тема. Точно снощи говорех за консуматорството на мъжа ми и как вече има противници на този феномен. Например хора, които призовават да не се купуват подаръци за Коледа. Аз не съм такава - нямам много дрехи и обувки, не ме радват особено материалните придобивки и вещите. Според мен България не е засегната в пълна степен от консуматорския дух, както развитите държави, например Америка. Но върви в тази посока. Тъжно е придобиването на вещи да се превръща в смисъл на живота.
Виж целия пост
# 3
Нали темата няма да се превърне в алманах на клишетата?Simple Smile
'Развитите държави' отдавна са на етапа с качествените изменения.
Виж целия пост
# 4
имаше една приказка за много злато на кантара и една костица ...
Виж целия пост
# 5
Алчност е състояние на духа, а консуматорството е едно от проявленията.

Алчността не е от вчера, не е феномен принадлежащ на съвремието ни. Не случайно е един от библейските грехове - преди хилядолетия още мислещите хора са съзнавали разрушителното за личността искане да имаш. Ох, сетих се и един къс виц за това:
Ангичанинът има жена и любовница. Обича жена си.
Французинът има жена и любовница. Обича любовницата.
Руснакътът има жена и любовница. Обича водка.
Евреинът има жена и любовница. Обича майка си.
Българинът има жена и любовница. Обича да има. Wink
Виж целия пост
# 6
Има една друга теория, че мързелът е в основата на всичко. Аз принадлежа към тази група. 
Уат е открил парната машина, като е дремел в кухнята на майка си. Нютон пък си е лежал под дървото. Ако бяха кОпали, нямаше да направят тези открития.
Виж целия пост
# 7
Едното няма общо с другото, т.е. мързелът си е признат двигател на прогреса Mr. Green
Жената, изобретила миялната машина (Джоузефин Кокрейн) може и да е била мързелива. В такъв случай аз също съм. Това, че имам миялна машина, обаче, не ме прави консуматор. Консуматор ще стана, когато започна да я сменям всяка година. Сега просто се ползвам от улесненията, които ми се предоставят.
Виж целия пост
# 8
Е, мързелът е също повече състояние на духа, не само на тялото. Изброените от Трещерица примери са за хора с буден ум. Полегнали са за съсредоточаване. Simple Smile

Консуматорството движи прогреса? По-скоро е обратното.
Виж целия пост
# 9
Консуматорството движи производството. И така по някакъв начин пак движи прогреса - този на производствените технологии. Нали трябва да се произвежда все повече и повече...
Виж целия пост
# 10
Консуматорството движи производството. И така по някакъв начин пак движи прогреса - този на производствените технологии. Нали трябва да се произвежда все повече и повече...

Струва ми се, че е обратното - производството изпреварва нуждите и затова се насърчава консуматорството. А все още се чудя за думата обратна на "алчност" - умереност, сдържаност, аскетизъм.
Виж целия пост
# 11
Много от breakthrough откритията са направени не точно за да удовлетворят потребителския глад. Кога случайно, кога в резултат на военни разработки, кога като плод на някой затворен в себе си академичен мозък.

Думата антоним на алчност е безсребрие, нестяжение също.

Звучат архаично и не се ползват. Това казва много.
Виж целия пост
# 12
Мдам, Морфеа, и така става нещо като яйцето и кокошката...
Ако Хенри Форд не беше качил Форд Т на конвейр, автомобилът (по онава време) щеше да е просто мечта.
Обаче... търсенето на автомобили и стремежът да се поевтини и масовизира производството доведе до изобретяването на конвейра, нали така?
Обаче... конвейрът бе приложен и в други процеси и фабриките започнаха да бълват какво ли не...
И после... понеже има всичко по магазините и по много... не се замисляме, когато посягаме към все по-нов и по-нов продукт. Не, че старият не работи, нали...
И така нататък...
Виж целия пост
# 13
Цитат
И коя дума е антоним на алчността, аз не можах да се сетя. 
 
 
Може би алтруизъм.

Виж целия пост
# 14
мисля, че познатът от първия пост бърка алчността за консумиране с естествената склонност на човека да измисля неща и да променя средата,в която живее. Според мен примерът с Форд е по-скоро проявление на способността за измисляне на нови неща, от чиста практичност, а не само и единствено от желание за повече печалби.
Според мен сме алчни, лошото е, че не успяваме да обуздаем алчността в някакви разумни граници. Повечето религии наблягат на смирението, скромността и хармонията. Съвременната западна религия е безграничното въплъщение на алчността в консуматорство от най-долнопробен тип - имам си телефон, който работи чудесно, но аз съм алчна да си купя нов, на който не използвам и една десета от функциите, но си задоволявам суетата. Не казвам да живеем в недоимък, само със стари вещи, но дали действително се нуждаем от всичко, което купуваме?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия