Някоя интересува ли се от щастието на мъжа си, освен от своето, разбира се? В смисъл, че е лесно да се каже, дайте да разкарваме, ама все пак нали всички обичаме мъжете си, или поне би трябвало след като сме се омъжили за тях, а когато са щастливи искаме да им подрежем крилцата?
Досега не съм изпадала в подобна ситуация, но едва ли бих тръгнала с лека ръка да разпъждам любовници. В смисъл, че ние се обичаме с мъжа ми, вече сгодини и все така държим един на друг, никой не иска да нарани човека отсреща. Обаче, ако все пак някой ден се появи любовница, има вероятност да не я пропъждам, все пак милото след като е видяло нещо в нея, нека да се порадва. Разбира се, ако сме още все така влюбени, защото ако отношенията ни вече са се изтъркали, по-скоро наистина бих я напъдила, за да не отхвърчи милото с нея. Но в момента, не разсъждавам така.