Коледа наближава и Мартенчето нетърпеливо става!

  • 40 174
  • 744
# 150
Даниелка на моята малка приятелка честит първи рожден ден. Да расте винаги и все така красива и лъчезарна й пожелавам. Изпращам й хиляди целувки и се надявам в най скоро време да имам тази възможност да и ги предам лично. Весел и незабравим първи рожден ден ви желая!!!
Виж целия пост
# 151
Лелееее, кога мина годинка! Даниелкка, да ти е жива и здрава малката прекрасна кукла, да расте безгрижна, но обгрижвана и с лекота да минава всяко препятствие!  Hug
Виж целия пост
# 152
Гери мила, много ви прегръщам мила. Как е сладуранката, с каква превръзка е? Чакам с нетърпение да пишеш Hug.


Даниелка да ти е жива и здрава малката принцеса, много щастливо детенце да е и с много късмет Hug
Виж целия пост
# 153
Ето порасна и дребосъчето на Даниелка - да ти е жива и здрава и много да ви радва!  bouquet
Виж целия пост
# 154
Даниелка, да ти е живо и здраво порасналото момиче!

Ох, аз наминах набързо вчера, че бях много зле. Прибрахме се в събота от морето, изкарахме си чудно 5 дни в Несебър, ходихме на Аквапарка, до Св. Влас където с евозихме на лодката на един приятел, разходихме се из стария град, който ми е любим... И спонтанно решихме да отидем за една вечер и до Варна и да заведем децата на Делфинариума. Идеята се оказа страхотна - много ми липсваше Варна, много го обичам този град и не бях ходила може би 4 години. А в Делфинариума програмата е невероятна, делфините ни напълниха душата, аз съм подскачала и съм пищяла като малко дете, така се радвах... За малко да успеем да се видим и с Бухта, обаче не ни се получи - вечерта в петък заваля дъжд, а пък в Делфинариума ми падна батерията на телефона (много странно напоследък не иска да зарежда - някакъв проблем има със софтуеъра явно, защото не е нито от батерията, нито от зарядното и не го прави всеки път  newsm78), а после се изля голям дъжд (който в другия край на Варна се оказа, че липсва Simple Smile). На връщане от Варна минахме да видим и приятелчето на Гого (и родителите му де, които са наши приятели) в едно село на пътя ни след Велико Търново, че не се бяха виждали повече от месец, та програмата беше пълна. Като се завърнахме в София си отдъхнах, че съм ги опазила от вирусите по морето и за мой късмет вечерта с Гого и двамата се разповръщахме, а на сутринта Ники беше с разстройство   Cry Все пак всичко мина само за ден и сме пушка днес.

Като казах Варна и се сетих, че там винаги си намирам страхотни неща по магазините - не знам защо, но там магазините ми се виждат заредени точно по мой вкус. Та в този ред на мисли си харесах и страхотна черна рокля в Кенсол, за жалост нямаше мой размер, но момичето развъртя телефоните и ми намери в софийския магазин в Скай сити, запази ми я и вчера мъж ми отиде да я вземе, та сега съм предоволна. Имам подходящи чехли за нея, с които стои страхотно, обаче са ми отдавна (макар и малко обувани) и се чудя дали вече не са демоде (ай ся де, като не следя модата във високите токчета  newsm78). Доста са им заострени върховете и си мисля, че вече са излезли от мода... Та съм в чуденка дали да търся нови обувки (което ще се отрази зле на бюджета), или да се направя на луда за половин ден и да си ходя с тези... А, забравих да кажа, че това е понеже сме канени на две сватби - едната на 18.09., а другата на 08.10. Все шикозни, та не искам да се излагам... Май най-добре да снимам и да покажа, пък тогава да питам Simple Smile

Иначе се подготвяме уж за първия учебен ден, но нещо не се чувствам много празнично, едно ми е такова чоглаво, че момчето ми порасна...
Виж целия пост
# 155
Гери  Hug

Даниелка- ЧРД на дребното.


СЗА- не мисля, че им минава модата на острите обувки. Те са си класика.
За двете сватби можеш да минеш с един и същ тоалет, само смени аксесоарите. Наприм може един голям хубав шал за по- късната.
И ние сме на сватба на 25.09 и още се чудя какво да облека.

Аз от 1 бях малко отпуска и си седяхме вкъщи с Елия. Едно ми е притеснено. Ама ще мине.
Виж целия пост
# 156
Даниелка, да ти е жива и здрава порасналата девойка!
СЗА, страхотно сте си изкарали! И аз се изпълних с готино настроение докато те четях.
Ако е само за сватбите- няма смисъл да си взимаш сега обувки. Зависи ти как се чувстваш с тези, де. Ако си ок- направо другата година съвсем по новата мода си вземи.
Аз пък тези почивни дни съм сингъл- без мъж и дете. За пръв път откакто сум  майка ми е! Ами супер си изкарвам- вкъщи оправям мазаницата от дребни разхвърляни неща- проверка на всякакви записи по дискове, правя им обложки; в компютъра всичко беше хаус- събирала съм и плчьоскала навсякъде каквото ми падне. И още стотици неща ми остават да оправя, но ако имам 1 месец отпуска, може  да стане- да пребоядисам, но първо изшкуркам, 3-4 неща и обработка на снимки и т.н. до безкрай.
Изгледах и 3 филма- Вода за Слонове наистина ми хареса.
А Мария не е ревала въобще за мен и не е питала много много. Големи са вече и разбират май, че аз съм далече и ще си почивам и  готвя. Дано наистина й е било спокойно, че тя може да не казва, ама кой знае какво й е...
А пък ми се ходи на море!
Виж целия пост
# 157
Такааа, сдобихме се с нов монитор по никое време и си откраднах малко минутки пред компа, докато домочадието спи. Откакто се прибрахме, разходите заваляха с особена сила (то не че в Сф са спирали, де), ама здраве да е. Поне вече сме готови с основните неща за първокласничката. За съжаление много от покупките ни са пълен кич - то са едни блестящи раници, пухчета, розови сладкиши, принцеси и прочее простотии, но пък детето си ги харесва Crazy Аз гледах нещата да са удобни и здрави, а тя си избираше картинките, за да постигнем някакво компромисно решение. Абе, не е лесно и не смея да мисля какво ни чака занапред.
Утре ще ходим да махаме конците на Мони. Раната е доста дълга и започва почти от гърлото, но изглежда като лепена и има конци само в долния край, където са били дренажите. Вече сме купили лепенки против белези и се надявам да се заличат - не че за мен има някакво значение, но един ден тя може да прояви суета и искам да съм сигурна, че съм взела нужните мерки.
Иначе заминахме в София с големи надежди, защото в последния момент една моя дружка ме свърза с много близка семейна приятелка на хирурга, който щеше да оперира Мони. Жената ни увери какъв прекрасен човек и професионалист е и му се обади за нас. За съжаление когато отидохме, Симона вдигна температура и ни прехвърлиха в другото отделение, по детски болести. Бях ужасно разочарована и притеснена, че се раболя точно преди операцията, но хубавото беше, че не ни върнаха във Варна, а се съгласиха след оздравяването да ни дадат максимално близка нова дата (мисля, че дължа това на хирурга, който всеки ден идваше да ни наглежда). Точно преди изписването Симона започна да повръща и наново вдигна Т и така пропуснахме и втората планирана дата. Аз вече бях пред нервна криза, а тя - супер изтощена още преди най-важната част. След една седмица възстановяване в домашни условия (при сестрата на мъжа ми) пак ни извикаха и на 22.08 оперираха Мони. Какво изживях, докато чакахме лекарят да излезе, няма да описвам, но думите му след операцията бяха още по-мъчителни. Каза, че дефектът й въобще не се е затварял през тези години, а просто клапата е пропадала и на ехографа е създавала впечатление за намаляване на дупката. Дефектът е бил голям, а клапата - много "увиснала" и трябвало да се следи за увреждания след операцията. Просто не знаех да се радвам ли, че единия проблем е отстранен, или да се тревожа за другия. През следващите дни в реанимацията Симона вдига Т, имаше "изливи" в белия дроб, беше на 2 антибиотика, но в крайна сметка, когато отидох при нея беше жизнена, розова, спокойна, усмихната, бягаше по коридорите, спеше си по корем върху раната и най-важното- контролната ехофрафия показа, че клапата й е напълно здрава, върши си перфектно работата и Симоне вече има "напълно здраво сърце". След един месец пазене, можела да тренира "бокс" Mr. Green
Та след многото перипетии имаше хепи енд. За съжаление още не мога да се отърся от стреса заради детенцето ми и заради тежките съдби, с които се срещнах. Косата ми не можа да побелее (не съм генетично предразположена  Mr. Green ), но пък окапа наполовина. Добре, че мъжът ми беше покрай мен и ми даваше кураж (макар, че той е по природа голям оптимист и вярваше, че всичко ще се нареди както трябва и е за наше добро, което ме караше да се чувствам слаба и неспособна да преживявам нещата мъдро като него). Всъщност философските размисли ще ги оставя за друг път, защото постът ми стана километричен Mr. Green Цунки и до скоро.
Виж целия пост
# 158
контролната ехофрафия показа, че клапата й е напълно здрава, върши си перфектно работата и Симоне вече има "напълно здраво сърце". След един месец пазене, можела да тренира "бокс" Mr. Green

 Tada newsm19 Tada

Всичко друго ще се нареди  Hug
Виж целия пост
# 159
Gery, не мога и да си представя през какво си минала. Добре, че вече всичко е зад гърба ви и това да си остане най-тежкото изпитание за вас оттук насетне.  Hug

Виж целия пост
# 160
Гери, прочетох те на един дъх. Много се радвам, че въпреки всичко Монката е добре и че след месец може да я запишете на бокс Simple Smile Голям герой е тя, а за теб сега само спокойни дни и много радост. Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 161
Гери миличка, много силно те прегръщам. Може да не си приемала всичко философски, но ти си много, много силна жена. Нещата, които са ви се случили въобще на са шега работа и аз наистина ти се възхищавам. Прекрасно е че мъж ти е бил до теб. Не мога да опиша колко се радвам, че Симона вече е добре. Моля се това да е най-тежкия момент в живота ви и от тук нататък да ви предстои само щастие. Ако имаш нужда от крем за белезите, бих могла да ти изпратя.
На каката желая много да и хареса в училище, да ходи и да учи с удоволствие!

 Мале а ние сме трети клас Crazy


Много прегръдки на всички от нас.
Виж целия пост
# 162
Гери, миличка, добре сте се завърнали и по-лошо от обелено коляно да не видиш повече цял живот!  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 163
Гери,  Hug Hug
Gery, не мога и да си представя през какво си минала. Добре, че вече всичко е зад гърба ви и това да си остане най-тежкото изпитание за вас оттук насетне.  Hug


Виж целия пост
# 164
Миличка Гери, не мога да си представя през какво си минала, сви ми се сърцето като те четях, но важното е, че краят е добър. За белезите питахте ли специалист? Аз се бях консултирала заради сцепената глава на Гого с пластичен хирург и ми казаха, че при децата кремовете могат да имат дори обратен ефект, тъй като кожата им има склонност да се регенерира сама. А и това не е най-важното, сега е важно Мони да е добре, а с новите технологии ще можете винаги да премахнете белега (скоро гледах за някакъв нов фото метод за премахване на белези).

Еля, благодаря! Ще взема да снимам да ви покажа "екипа". Хич и не мисля да купувам две рокли Simple Smile Ще карам или с тази и на двете сватби, или с тази и една стара, която съм обличала два пъти.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия