С КАКВО ви дразнят СВЕКЪРВИТЕ? - 8част

  • 71 770
  • 756
# 540
Абе стига с това децата да ви напуснат.Какво ще рече децата да напуснат?!Да не би да отиват на марс?Редно е да си живеят отделно и точка.Ако не й изнася,това си е нейна работа,ама не да ги увещава и да се тръшка като дете.Това си е чист егоизъм-да държиш някой до полата си,сакън да не избяга.  Rolling Eyes Като не ще на село да каже,че остава в града и те да си търсят жилище.Никой не е казал,че ще я гонят я.
Виж целия пост
# 541
     Ти въобще прочете ли какво написах? Къде споменах за гонене? Да вземеш решение от раз за тотална промяна в начина си на живот не е като да прецениш с мека или с твърда четка да си измиеш зъбите. Не и след определена възраст.
Виж целия пост
# 542
То така се получава-вземаш решение от раз.Няма изнасям се,не се изнасям.Или се изнасяш и си живееш самостоятелно или оставаш.Мен най-вече ме смути изказването,че децата напускали.Ами те на по 30год. станали,нормално е да "напуснат".  Peace
Тоталната промяна е за хубаво,аз не виждам как някой ще се измъчва в присъствието на другия и ще си живеят мирно и тихо.Дето само ще го мислиш,по-добре го направи,та да ти е мирна главата.  Peace
Виж целия пост
# 543
Попитах на предната страница, защото ми се струва безумно, някой да възроптае за това, че се чувам всеки ден с майка ми. Какво значение има дали е за добро утро или лека нощ, дали е всеки ден, или през ден. Видях на какво точно се дължи раздразнението на дамата, но в крайна сметка-ума ми не го побира и как може да ревнувате от това, че мъжете ви общуват с майките си Crazy
Ако си от тези, които се чуват с мама за добро утро, а когато мъжът ти вечер се върне след работа, вместо да говориш с него пак хващаш телефона да чуеш мама, и когато седнете да вечеряте пак се чуваш с мама, .... не му завиждам на мъжа ти.
На моя приятелка мъжът й го търпя това известно време, но веднъж по време на вечеря, когато приятелката ми пак се обяснявала с майка си, станал, взел й телефона от ръката и го счупил. Казал й, че ако още веднъж вдигне телефон на майка си в негово присъствие, да си събира багажа и да отива при нея. Приятелката ми е голям инат и станаха разни циркове. Когато ми се оплака защитих мъжа й и от тогава ми е сърдита.
А тъщата по принцип си е интригантка. Знае кога зет й се прибира от работа и сядат за вечеря и нарочно тогава звъни. Мъжът на приятелката ми прекалено дълго търпя. На негово място не бих издържала всяка вечер като се прибера и жена ми по час-два да говори с някой, при това всевъзможни глупости, вкл. да обсъждат сериали, роднини и политици.
Вие ми извъртяхте думите на 360 градуса... Crazy
Изобщо не съм казала, че е НОРМАЛНО някой да звъни за абсолютно всяко нещо на майка си, независимо дали е жената, или мъжът.
Но не е нормално една жена да ревнува от това, че мъжът й си говори с майка си всеки ден (изключвам случаите, в които буквално звъни на мама за всяко свое действие, покупка и прочие).
Сега разбрахте ли, или ще продължите да анализирате, да ме изкарвате мен луда, че звъня на майка си ( и изобщо не е за всяко нещо), че нямам против и мъжа ми да се чува с неговата за добро утро...
Виж целия пост
# 544
Схванахме Меци,просто в конкретния случай е нормално да се изнерви човек  Hug
Виж целия пост
# 545
     Така се получава в твоите представи, Pupitka. Решение от раз могат да вземат Кали и мъжът и, защото са млади и нямат свой дом. За възрастните хора нещата изглеждат различно. И няма значение дали техните разбирания ни харесват.    
     От гледна точка на свекървата, нещата вероятно изглеждат така: "Ако искам детето ми да не страда финансово, трябва да си ида на село. Ако не си отида, то ще излезе от дома ми и ще му създам притеснения. Стандартът му на живот ще спадне! Но аз съм градска жена и не ми се ходи на село! Какво да правя?"  
     Нямат такива терзания родители, чиито деца са напуснали домовете и уредили живота си преди да се обвържат.      
Виж целия пост
# 546
Моята свекърва ме издразни с това, че тя каза, че ще купува памперсите на бебето, а ние й казахме, че искаме да го отгледаме с многократните памперси и някак си сега се отмята, че не й се дават 300 лв накуп.На мен лично не ми е казала в очите, но на мъжа ми вика, че да не се притесняваме, за какво ще го гледаме с многократни пелени, като тя ще купува памперси, ще се изрине и обрива от многократните пелени, да сме си променили решението...моят пък й вика, че сме го решили вече, вярно е , че са скъпи, но сега пък се отмята от думата си, това ме дразни, ние ще заделим парите, но струва ли си да се излага такава и да говори глупости...
Няма мнение за темата на предната авторка, която обсъждате, защото и ние бяхме пред такава ситуация...свекървата не иска да иде на село да живее, само за лятото, ние се изнесохме на квартира, въпреки, че тя искаше да живеем заедно, защото я мързи да шета и аз вършех домакинската работа. Но мъжът ми рече и отсече , че не иска да живеем заедно, та се изнесохме, само 2 седмици живях със свекърите и няма по-голям кошмар за мен, не преувеличавам, все едно бяга 3 години...Мълчала съм си, защото знам, че той е на същото мнение като мен, млади и стари-отделно  Naughty
Виж целия пост
# 547
    Така се получава в твоите представи, Pupitka. Решение от раз могат да вземат Кали и мъжът и, защото са млади и нямат свой дом. За възрастните хора нещата изглеждат различно. И няма значение дали техните разбирания ни харесват.    
     От гледна точка на свекървата, нещата вероятно изглеждат така: "Ако искам детето ми да не страда финансово, трябва да си ида на село. Ако не си отида, то ще излезе от дома ми и ще му създам притеснения. Стандартът му на живот ще спадне! Но аз съм градска жена и не ми се ходи на село! Какво да правя?"  
     Нямат такива терзания родители, чиито деца са напуснали домовете и уредили живота си преди да се обвържат.      
Точно така си представям терзанията и и аз,Хърмаяни...Правилно сте разбрали проблема значи...Никой обаче не я кара да взема решение от раз - все пак до тогава има цяла година,за да си помисли кое би било най-добре за нея!
Мъчат ме само две неща:
1.Защо първоначално толкова категорично заяви:"Аз като се пенсионирам,ще си отида на село!",след като е имала съмнения? newsm78Това до някъде ме подведе да направя избора си тогава...
2.Защо се мъчи на всяка цена да повлияе на нашето решение,след като явно и дадох да разбере,че то не е нейна работа и че ако откаже сина си,най-вероятно това ще развали семейството му?
Виж целия пост
# 548
Но мъжът ми рече и отсече , че не иска да живеем заедно...

Блазе ти!
Благородно ти завиждам! Embarassed
Виж целия пост
# 549
Kali_tod а защо още отначало не си била категорична пред мъжо ти да живеете отделно, на квартира поне, не говорим за ипотеки и заеми...както се казва "плащаш си спокойствието".Така като толкова време сте живяли заедно, нагодили са се характери и всичко и като, че ли на мъжо ти не му се разправя с излишни разходи?Не знам, само разсъждавам newsm78
Много е важно още от начало на самото съжителство да имаме мнение по въпросите, ние още като бяхме гаджета съм му казвала на моя за тези неща,защото съм живяла с нашите и с баба и дядо и брат ми, дядовата ръкавичка...все има някакви интриги и разногласия, та още отдавна съм си рекла, че ще живеем сами, преди още да познавам мъжа си!
Виж целия пост
# 550
     Кали, ако свекърва ти поначало е добър човек, и различията ви са чисто битови и се дължат на разликата в поколенията, най-вероятно го е заявила първосигнално, без да се замисли. И най-вероятно се страхува от самотата и за старините си, щом се опитва да ви задържи.
     Доколкото схванах или е вдовица, или е разведена. Посветила е живота си на детето си, и сега изпитва съвсем човешки и разбираеми страхове. Каквото и решение да вземе, ще свикне, но няма да й е лесно, нито ако се изнесете, нито ако си отиде на село. Но ако и в двата случая усеща моралната ви подкрепа, нещата ще се наредят.
     Пак казвам, всичко това са предположения, изградени при наблюденията ми над други хора и ситуации. Ти си знаеш, дали съм на верен път, защото познаваш човека. 
Виж целия пост
# 551
И при нас го имаше момента с тръшкането и уговорките.Като казахме,че ще живеем на квартира,преди 2 години,започна един рев,едно вайкане.В деня,в който се изнасяхме,едва ли не се беше хвърлила за крака на някой да го дърпа и да реве.Кому са нужни такива драми?На никой...  Rolling Eyes
Ако смята,че ще им е тежко да живеят отделно,нека помага финансово,за да не я измъчват угризения,така е най-добре.Моите представи не са само представи,а са и реални неща,които и аз съм преживяла.Далеч съм от мисълта,че на нея й е лесно.Но като милееща за децата си,нека им даде зелена светлина,а не да ги кара да се чувстват виновни за избора си.  Peace
По-назад в темата,бях писала,как майка му идваше да плаче първите седмици.Приятно ли ми беше?Не.Чувствах се сякаш съм я изгонила,а не беше така,защото имота не бе неин.И въпреки успокоителните ми думи към нея,че това си остава неин дом,че винаги е добре дошла,тя продължаваше да нагнетява обстановката.В край на сметка свикна и видя,че и на нея й е по-добре така,но е редно нещата да се случват по по-цивилизован начин.  Peace
Виж целия пост
# 552
Kali_tod а защо още отначало не си била категорична пред мъжо ти да живеете отделно, на квартира поне, не говорим за ипотеки и заеми...

Ами а де...питай ме защо? newsm78
Предполагам,защото си мислех,че както съм се спогаждала добре със съквартирантки,така бих се спогаждала и със свекърва...Да,ама не!Съквартирантките,също като теб,осъзнават,че домът им е колкото техен,толкова и твой.Освен това,са на твоята възраст и акъл - моми,които не мислят за дом и семейство,а само за аху-иху...Докато свекървата е във собствения си дом и ти влизаш там като "гост",колкото и да се стараят да ти показват,че не е така!
Иначе,ипотеките и заемите са идея на мъжа ми,а не моя!Аз съм ЗА квартирата,но той смята,че е по добре да плащаш на банката,с надеждата,че един ден ще бъде твое,отколкото да плащаш на чужд човек и да знаеш,че парите ти потъват в небитието... newsm78
Виж целия пост
# 553
Доста се различава съжителството с хора на твоята възраст и хора от по-старо поколение, винаги има дразги и неразбирателства  Naughty Аз съм живяла с брат му на мъжо и мъжо ми и не сме имали никакви проблеми, докато с майка им си е пълен ад....дори и за това девер ми е мил чиниите или е пускал прахосмукачка, докато свекърва ми си е лежала на дивана с вирнатата цигара постоянно и нищо не прави...
Виж целия пост
# 554
Кали,не биваше да я уведомяваш,грешка е било.И ще ти кажа защо смятам така-първо,като я информираш,едва ли не я караш да се чувства част от вас 2-та,едва ли не и тя може да участва във вземането на решение,второ,даваш и възможност да разубеждава цяла година сина си,а след като той не е уверен в решението си вероятността да се откаже става голяма,трето,едва ли не тя се чувства сякаш и е поставено условие-или да се изнася,или вие се изнасяте,кофти е,даваш и повод да злослови колко си нагла и коравосърдечна,да се чувства и представя като жертва. Peace
Иначе я разбирам жената,не е лесно ей така,от раз, да си зарежеш дома и целия си живот и да се забиеш сам на село..Нормално е да се колебае.От една страна е детето и,на което иска да помогне,от друга страна е промяната на живота и,самотата и селото.Трудно е.Кали,моето мнение е,че не свекърва ти ти е виновна,а мъжа ти.Той те е подвел,защото на него си му харесва да си живее с майка си и в този дом,удобно му е.Да не мислиш,че той не е знаел,че може и да не се изнесе?Все пак я познава,освен това явно на него му е добре,не се сърди на свекърва си,а на мъжа си.С него ти е проблема,не със свекървата.Надявам се да не ми се обидиш за това мнение Hug.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия