Вината за "подвеждането" си е най-вече моя - не биваше да разсъждавам,че 4 години някакси ще изтърпя и после всичко ще се нареди...Но това е вече минало и не мога да го променя.Сега мисля за бъдещето и съм напълно наясно,че и мъжа ми има "вина".Именно затова съм му казала,че ако евентуално тя реши да остане,аз ще се изнеса - с него или без него...Знам,че е крайно и рязко,но не мога да допусна отношенията ни да станат нетърпими,заради едно подобно съжителство,мъчещо и трима ни.По-добре да ги прекратим на един по-ранен етап,отколкото с години да се измъчваме взаимно!Разбира се,много се надявам да не се стига до там,защото много обичам мъжа си и знам,че и той ме обича,но все пак не мога да правя компромси до безкрай...
Не знам дали съм права или не - времето ще покаже!
.Мъжът или свекървата не казаха ли нещо за разговора?
Както казах,обичам всичко да е прозрачно и ясно!
Той си ми е една чапата Девичка - избухва рядко,но качествено!90% от разприте ни са свързани с майка му,иначе смея да твърдя,че засега доста добре се спогаждаме.

Очевидно гостите ще дойдат,а аз още ще режа салати и мезета!