С КАКВО ви дразнят СВЕКЪРВИТЕ? - 8част

За мен е редно да се помогне и това е.И нашите родители са получили помощ на времето.Аз бих го направила за детето си,особено ако видя че му е трудно.  

+1
За мен е необяснимо подобно изискване към родителите на съпруга.
Имам двама сина ..... и като чета
Няма да напусна жилището си и да допусна някоя фльорца да определя стандарта ми .
А ако следващата реши,че и селският имот е излишен?!!!! Чисто хипотетично................

Аз съм решила проблема предварително
От 1 година с моят съпруг и децата се изнесохме на село. След време на моите юнаци ще им остане по 1 апартамент от всяка баба - да се разбират кой къде ще живее, а аз ще си свиркам на село и ще помагам само когато искат това от мен.
Макар че,  по закона на Мърфи, може да решат, че им се живее на село та ще трябва да се местя в града.

Съпругът ми и леля му решиха да не предприемат съдебни стъпки, първо че няма да спечелят,
защото не е имало никакъв договор за наем, а съвсем доброволно пускане в апартамента,
второ касовите бележки на повечето уреди не се пазят, и трето бабата и дядото не спират да плачат и мъжа ми не иска да ги омъчнява допълнително, нека да не преживяват оставащите им няколко години в страх и мъка, а да си живеят спокойно.
Не знам, що за звяр е свекърва ми, но да разбиеш плочки в банята, да счупиш мифките, сифона,
да раздърпаш с нож тапетите, това е чудовище.
Сега се обади и най-нагло каза на мъжа ми, че ще стои до юни при дъщеря си, а след това иска да се върне в същият апартамент  Понякога дори се чудя, ненормална ли е, или само невъзможно нагла. Мъжа ми и спретна скандал, че щом не може да е благодарна на хоратата дали и покрив и да върши безобразия, ако сестра му я изгони ще си стои на улицата.

Сега свекърва ми живее в една къща с дъщеря си, зет си, свекърите на зълва ми, девера с жена му,
хич няма да свърши добре тази работа, а мен ми писна вече да и обираме на тази измет лайната. 

Съжалявам, че едва сега се включвам в дискусия, която аз заченах, а гледам е отпушила малко напрежение.
И все пак този път благодаря - в коментарите има известна конструктивност, а не просто сляпо свързване по аналогията „и аз имам син и жилище та ако и на мен така….” . 

Всеки случай си има нюанси. Ако беше пределно ясен, а не комплициран, щях често да влизам в темата нареждайки се в общия фон „как я мразя долната свекърва’. Но не го правя. Честите потребители на темата едва ли ме знаят като редовен участник в нея.

Видях, че повечето са оценили като основна грешка характера на мъжа, а не на неговите родители. Донякъде сте прави. Колкото и да си го обичам той е завършен мързелак, да. Харесва да бъде глезен, да. Обикновено си ми казва, че е различен от моя случай – аз съм свикнала сама (рано без родители), но той не бил виновен, че е имал късмета в това отношение и до ден днешен разчита на родители. Какво лошо имало в това?

Навремето си мислех, че човекът до мен просто си е такъв. Докато не видях техните. Тогава се визуализира оная приказка за крушката и опашката. Разбрах, че нищо от онова, което той прави не е случайно, а е било грижливо напоявано.

Прости битови примери: мъжът ми рядко почиства тоалетната след себе си с четка, никога не забърсва банята след душ, не вдига масата като се храни, както и не я слага де, не е свикнал да се грижи за консумативи в дома, включая и храна.
Ужасно, да. Признавам и съм съгласна с вас, че навремето смятах, че това са малки неуредици, част от които ще мога да пооправя.

Но за крушката и опашката ми беше мисълта…Когато навремето дойдохме да живеем с техните, бързо забелязах, че някои от най-идиотските му навици (цитираните по-горе) са подхранвани. Убедих се в това бързо, защото освен мъжа ми имах пред очите си и друг пример. Родителите на мъжа ми вземат да гледат вкъщи през деня дъщеричката на сестра му. И с невъоръжено око бързо забелязах, че бабинка тича след малката да чисти тоалетната, да бели банана (!)… Нужно ли е да продължавам? Детенцето сега е в 3 клас.

Що се отнася до парите и подялбата на консумативи, свекърва ми взема пари и от мен, и от мъжа ми. Понеже обаче той е безработен, много скоро след това тя си му връща взетите от него пари, за да може той да отиде на кафе, да се разходи, да не стои по цял ден вкъщи. Разбира се веднага щом забелязах това спрях да й давам пари без никакви обяснения.

Жената се интересува живо от дрехи, обличане. Нищо лошо. Явно още с идването си навремето в града от село това е била тайната й мечта, по която е въздишала. Чудесно – всеки си има по нещичко. Само че жената е обсебена от мисълта сина й да бъде модерен и възторжено приветства екстравагантните покупки на мъжа ми като якенца за по 300 лева бройката. Не съм я чувала да му каже нещо в смисъл на „Абе синко, не си ми дал пари за ток и храна, бива ли да похарчиш 600 лева за дрехи?”. Напротив жената разцъфтява при вида на марковите дрехи и искрено се радва на разкошните покупки. Ако аз въроптая се възприема като завист (!).  

Мога да дам десетки примери. Но излишно е. Винаги съм смятала, че ако си възпиташ детето отрано на самостоятелност, после имаш пълните права да му покажеш вратата. С което и самият наследник с радост ще се съгласи. Ако обаче до късни години му режеш салатката… ти едва ли си прекрасен родител. Ти си просто успешно размножил се индивид.

Опитвала съм се да поговоря в прав текст със свекърва ми (свекър ми е доста алкохолизиран и с разума на третокласник вече човек). Не вдява. На кротките ми забележки отговаря неизменно с „Ми ниЙ смИ образцови родитИли”.
О, да, безспорно.

Единствената й мъка била, че не са могли да оставят апартамент на децата си, но то „ей го на – и ниЙ по-нататък може постепенно да си отидИм на село”. О, да, може би някой ден. Не е нужно зорлем да се подхранват надежди. А ако толкова ти е зор да помагаш, нима това е начинът?

За мен не тайна и друго – сестрата на мъжа ми е разведена и често й се излиза. Детето след училище бива оставяно тук при баба си. Прибира го понякога в 8-9 вечерта. Всеки петък задължително преспива тук, защото майката ходи на бар. Изглежда родителите на мъжа ми се чувстват длъжни да гледат и внучката от дъщеря си, защото тя е разведена и има нужда от личен живот, за да си намери отново другар в живота.

Комплицитен проблем. Хем винаги съм смятала, че човек има правото да изживее достойно старините си, хем се сблъсквам години наред с безмозъчно възпитание на индивид, който вегетира.

Все пак в негова защита да ви го похваля и нещо де…  Понякога като сме си сами в събота и неделя ме пита докато правя нещо за ядене искам ли да ми помогне. Абсолютно сте прави, че ако техните си отидат той вероятно ще чака това обгрижване от мен. Не гарантирам, че ще успея да извоювам голяма промяна. Във всеки случай ще опитам.

Разбира се излишно е да се правя на дева Мария. Единственото, което ме въздържа да ги изхвърля (поседнете ако искате, изразът си е хард) е мъжът ми. Казвал ми е, че каквото и да правя не иска да ги нагрубявам. И е прав. Инак много отдавна да съм... И ми е в характера, и ми е във възможностите. Но наистина знам, че него би го заболяло от подобно нещо. Той също иска да сме сами, но само на теория. В това отношение сте прави.  
 
Белла, тебе направо ще те подмина заради горното. Късата препратка към мен и „фльорца” ми е твърде ниска топка, за да я отигравам.

St. познавам подобен екземпляр като мъжа ти,
претърпя доста голямо сътресение, загуби родителите си, нямаше на кого да разчита,
тогава стана много отговорен и стабилен човек. За съжаление, понякога такива сътресения обръщат живота ни на 180 градуса. Дано мъжа ти се оправи преди едно такова сътресение, защото всеки човек рано или късно губи родителите си, не говоря само за смърт, а и за болест, когато мъжа ти трябва да сменя памперса на майка си, дано да е в състояние да я гледа, а не да ти прехвърли топката на теб. Съгласна съм, че обаче родителите му имат голяма вина за поведението му, аман от майки орлици 

peers_fairy,няма какво да се чудиш дали е луда и ето доказателството:
 На моменти дори си мисля,че разказите ти граничат с фантастичен роман.  
красива белла
Моите уважения,но с подобно отношение,тази тема ще има доста продължения...  

Ебахти дядовата ръкавичка! Честно, трудно ми е да си представя що за живот води всяко едно от изброените домакинства 

Не мога да се оплача от свеки- да дава Господ все така добре да се разбираме, онази нощ насън съм плакала дори, че е болна. Но ви разбирам понякога И се радвам, че нямам такъв проблем.

Ст., изключително интелигентно ми звучиш, смислено, разумно, обосновано, реално и т.н. и т.н. Но много ми е чудно, как си успяла да се забъркаш в подобна каша?  Питам съвсем добронамерено и без капка ирония. Какви са положителните му качества?

Ей това и аз се чудя...
А мъж ти като е безработен как си позволява якенца за по 300 лв? Сигурно пак от теб идват. 
Аз не бих издържала такова чудо. А гарнирано и с живот у мамини, съвсем.

Свекърва ми е човек, който за нищо не си е мръднал пръста, и за това не пази, а като се ядоса на някого и направо чупи и троши за отмъщение. Като не си изградил нещо със собствен труд, лесно се руши. 

peers_fairy,ама тая твойта свеки,направо на някой каруцар прилича,както я описваш.Налита на бой,бие се,псува,троши,кърти,борави с хладни оръжия...  Егати жената,егати чудото 

Ох, то не е смешно, ама искрено ме разсмя с този коментар.  
И си пропуснала, че пие /ако не ме лъже паметта/

А, не Шунка, не искам да се извърта въпроса към Ст. . Човекът, може, а верятно и си има много положителни страни, които не са представени...не се знае ТИ дали би могла да живееш  с такъв индивид...просто, защото не го познаваш- може и да можеш.  За всеки влак си има пътници. Интересна ми тази реална ситуация. И въпроса:

"Ст., изключително интелигентно ми звучиш, смислено, разумно, обосновано, реално и т.н. и т.н. Но много ми е чудно, как си успяла да се забъркаш в подобна каша?  Питам съвсем добронамерено и без капка ирония. Какви са положителните му качества? "

el pl, ами той... той просто е добричък. Аз не съм така. Много по-лоша съм, сприхава и властна. Той е моя противоположност. Има неща дето аз не бих могла да имам в характера си.
Абе сложен въпрос ми зададе. Не съм мислила много. Не е женкар, нито пияница. Такива неща. Нескопосоно обяснение направих ама като ме хващаш неподготвена...
Забъркала съм се навремето по обичайния начин - опитвайки се да се предпазя от общите мъже (знаете... онези, за които хората често казват: Абе той не е роден мъж за една жена"), от самовлюбените красавци. Личният ми тип е доста различен - възпитан, културен, кротък, образован, грозноват на външен вид, с добра кариера. Май от изброеното така кат се замисля уцелих само в "кротък" и "грозноват". Останалото е автогол. Хубаво, че не съм черногледа.

Не съм му давала пари за якенцата, с които се черпеше. Тогава когато си ги купуваше работеше все още. Но пак не даваше за храна и консумативи. Или ако даваше беше през месец. Но щом беше мУдИерИн маминка грееше и без парички.
Към днешна дата бидейки безработен, е по-скромен, и все пак твърде разточителен като за нямащ работа. Блузки за по 50 лева с късо ръкавче им се виждат с маминка много хубавки. А аз не смятам, че ги заслужава.
Не мислете, че не обичам модата, суетата или подобни. Напротив. Аз самата когато реша, че заслужавам и че съм работила достатъчно се черпя с подобни неща. Но все пак... никога не съм спирала да работя.

В интерес на истината да, давала съм му пари. Наскоро. С ясното съзнание, че може да не ми ги върне. Ако се случи това, имаме договорка за някои бъдещи промени, които той ще направи безропотно. Но да видим де какво ще стане. Аз лично предпочитам по-лекият вариант да успее да ми ги върне.

Както и да е. Мисълта ми беше, че на теория е едно, а в практиката нюанси колкото щеш. Оттам и различните реакции в реалността сравнено с теоретичните разговори по форумите.