Изхвърляте ли храна?И ако не-как го постигате?

И аз мисля, че умереността е за предпочитане в сравнение с крайностите. Баба, Бог да я прости, почина от рак на белите дробове, а не беше дръпвала и един път. 

unadaptable ,права си само за едно.Че лекарите наистина не знаят нищо за болестите.На принципа проба-грешка се измислят някакви химикали,които тушират симптомите на болестите, но дефакто нищо не лекуват.
А храната има огромно значение за болестите ,които ни сполетяват.
Ти казваш ,си се хранила здравословно.Но с какво?Може организмът ти да има непоносимост към някои храни,и без никакви симптоми,бавно и славно да е увредил органите ти.


Интересно,след като нямат абсолютно никаква представа кои храни са те увредили така, откъде знаят кои са ти забранени?    
Питам те,обаче знам отговора:На ВСИЧКИ болни от твоята болест дават един и същ списък,нали?  
А организмите са различни.На един му е вредно едно,на друг -друго.
И такова унифицирано лечение по-скоро пречи,отколкото да помага.
То всъщност не е и лечение,просто начин да кърпиш положението ,докато си жива,предполагам.
Нещо ,което прочетох отдавна:Например,храна ,която е останала да "пренощува " в хладилника,и на другия ден се претопля,вече е заразена с някакви бактерии.Тя няма на момента да ти докара стомашни проблеми,но дава своя "принос" за бъдещи заболявания.
Признавам,че и аз обаче притоплям храна....макар и не често,но ми се случва.  

Тoвa го кажи на някой болен от Диабет тип 2, естествено, че има значение.

Смятат, че никоя храна не е отговорна за болестта ми и за болестите изобщо. Не знаят какво разболява един човек, само предполагат, че наследствения фактор има някаква роля, но не и храната. Като се замисля - защо да не са прави? Примери безброй за хора, разболяли се от нещо, без да са го причинили по "познатия" ни начин, с "вредните" храни. Ако следваме логиката, че за всеки човек някакви храни са вредни(но как да установим кои са те) ще излезе, че да се храним е всъщност нездравословно и вредно действие, което ще ни доведе неминуемо до тежки последици Вредно е да  живеем с една дума, а така навлизаме в много дълбоки води....   Затова нека не забравяме примерите на немалко дълголетници и столетници, които също са си имали "вредни" за тях храни, но те не са им попречили да докарат до 100. Дай боже, всекиму!

Идеята е,че за тях тези храни не са били вредни.И кой може да каже със сигурност коя храна ти вреди и коя-не.
Даден човек яде без проблеми бял хляб цял живот и достига до 90 години без никакъв стомашен проблем.
Аз обаче,получавам киселини от него ,откакто забелязвам какво ям,т.е. откъм 25 години насам.
Същото е и с всички останали продукти и храни.
А иначе си права,лекарите наистина не знаят как влияят храните върху нас.
И наследствеността има значение,естествено.Но дали ще се задейства генната матрица зависи вече от начина на живот,от храната,от стреса,който организма понася...

на мен след години търсене какво от храненето провокира постоянните ми оплаквания, съвсем случайно откриха, че съм чувствителна към хистамина в храната. след теста се оказа, че на практика почти всичко е вредно за мен. а какво ли не мислеха преди и какви ли не болести не ми 'откриваха'.

Хубаво си се болднала, но това направо ми избоде очите.
Здравословността на храната коренно се е променила. Хранителните навици също.
Тези старци, които ги давате за пример са яли по съвсем друг начин, от нас сега. Вкл. дядо ми, който за 92г. живот е ял лошо  кисело мляко (напр.) само в последните 30 години, а аз цял живот.
И само привидно подобни продукти и само с привиден достъп. Само допреди 100-120години в Лондон кравите и домашните животни са живеели заедно с хората, никой не е познавал бутилиране преди да се открие пастьоризацията, която пък да даде възможност изобщо да се отдалечи производството от местоживеенето. От 60тте години на 20в. датира политиката "много и евтино" , това дава тласък на развитието на хр. вкусовата промишленост, която да търси нови и нови начини да подобри добиви, да удължи трайности, да ускори най-различни процеси с/у намаляване на цената и увеличаване на достъпността и т.н.
В резултат от всичко това болести,  които са били почти непознати (Алцхаймер, напр) в момента гонят сърдечно съдовите, онкозаболявания, които традиционно са на 'баба и дядо', вече са на 'мама и татко' и така нататък.

Разбира се, че е вярно.
Точно обратното е. Храната е и болест и лекарство.
Ние сме това, което ядем.
Не случайно върви завръщане към простата храна и продуктите, които са максимално близо до консумацията, в смисъл колкото по-малко индустриализация, толкова по-здравословни.
Но и скъпи. Добрата храна се превръща в деликатес. Дори и ако говорим за марули.
И малко пак ще стане като в онзи филм,  дгд бедните.

Е като сме почнали тъй... да си поговорим за средна продължителност на живота в Лондон преди 100г, проценти на детска смъртност и такива едни нелицеприятни неща. В момента въпреки вредната храна има една от най-вискоите продължителности на живота през цялата човешка история и това е и причината на увеличаване на някои заболявания, като алцхаймер, просто имаш повече време да се разболееш.

Да не бързаме, защото в момента високата продължителност на живот е на следвоенното поколение, нали   Хора, които са расли в съвсем други от нашите и в частност на родителите ни условия. Съчетано с напредъка на медицината при тези хора имаше много добър 'ефект' в/у тяхната продължителност на живот.
Когато остане 'само медицината' с/у вредностите на средата, ще видим дали ще се задържи толкова дълга продължителността. Аз подозирам , че възрастта ще спадне с поне 10  години и то при  нашето поколение и след 30г. вместо 80г ще е 65 примерно. То според мен на някакво ниво е и сметнато вече. Тъман ще се пенсионираме и ...

Аз пък ям всичко То така спестявам и изхвърляне де. Притоплям, как да не притоплям храна. Аз като наготвя една тава, за да има понеже се връщам в амнайсет часа всеки ден, после трябва да я изхвърлям, за да не притоплям.
Преди обичах студена храна, но покрай хората около мен, свикнах да ям само топла....

Не знам колко години ще живея, но не мисля да се лишавам от храната, която обичам и да се надявам да живея до 100. При това натоварено ежедневие и стрес, надали ще се пенсионираме. Освен ако не се даунгрейднем, което ми се вижда невъзможно с тези кредити....то от там идва идеята и да не изхвърляме храна де (да не прахосваме пари).

Малеее... аз спрях да следя редовно темата и сега я намирам на етап, който съвсем не разбирам как е достигнала... УжасссссссссТ!
А конкретно по нея: след почивката всичко говори, че ще ми се наложи да изхвърля половин масло, почти цяла горчица и около 2/3 майонеза. То и сега мога (даже трябва), ама ми е жал, че още на са развалени Всичко друго съм си го сметнала правилно

Идеята не е единствено дълголетие, скъпи дами.
А живот в максимално пълноценна форма, без да ни тормозят милиони болежки от какъв ли не характер.
И ако намерим формулата, храната да носи наслада и енергия, а не болежки и излишни килограми, какво по-хубаво от това.

В крайна сметка, идеята не е да се запънеш като магаре на мост и да тропаш с краче колко са полезни пържените бухти или пържените картофи и баба ти ги правила, ама е доживяла до сто, ама забравяш, че баба ти на село не е повдивала крак нито за ден и ако е още жива, освен, че си хапва по някоя бухта, изгаря на ден поне три пъти повече енергия от нас, не признава много правилата на съвременното домакинство и си живее по познатите стари правила, в които няма битова химия, индустриализация на хранително-вкусовата промишленост и дори въздуха, който диша на село е различен като химичен състав. Салатката и е от градината, месцето, яйцата и млякото от собствените и пет кокошки или от съседния двор, дори и сапуна с който пере е натурален в много от случаите.
Така, че ако ще се сравнявате с бабите, трябва да имате предвид цялостно различния начин на живот, а не само в частта му с пържените бухти.
Защото дори баба ви да не е от село, а да е била в центъра на София, още, когато София е била едно малко село, пак всяка събота и неделя са ходили до Черни връх и обратно.
В много отношения, такъв начин на живот може да бъде само пример за екологичен, здравословен и идеално балансиран.

Обаче, ние не живеем такъв начин на живот, нали го знаете.
Много по-зле сме, а и няма начин да не е така, защото динамиката и огранзизацията е много различна, няма начин просто, няма и време.
Нито ще се дауншифтнете с цялото семейство на село, нито ще тръгнете да се разхождате по четири часа поне дневно, защото нямате време за това между работата, детската градина и дома,
изобщо по тази причина трябва да има някакъв компенсаторен механизъм, който е съвсем естествено акцентиран върху храната.

Дори не само за баби и дядовци. Родителите ни също са живели в друга среда.
Преди 35г. в София е имало сигурно 5 хиляди коли, когато дядо ми е бил дете са били 50, а сега в София сигурно са милион. Майка ми е яла мекици, обаче са я викали от балкона да се върне от търчане по улиците, а не от плейстейшъна. Дори аз съм имала детство , различно от това на 'днешите деца' и първи години по техния тертип. Сега всичко е различно. На годинка вече знае как се отваря двд-то, за да зяпа по-качествено, аз като бях дете телевизия имаше само в 8 без 10 и една Арабела седмично. Това са мисли в подкрепа на Аззи, много е различен начина на живот, за да се сравнява на едро.

Ами ако и сега живеем на село и ядем собствено производство  

Но това няма отношение към темата.

Моят пример е майка ми, никога не изхвърля храна. Разбира се, за да постигне това, изяжда всичко което може да стане за изхвърляне.