Изхвърляте ли храна?И ако не-как го постигате?

E, то няма начин да не се изхвърля в малки количества. Мисля, че тук става дума по-скоро за много храна...или поне така аз разбирам нещата.

Всеки обича да му е пълен хладилника, и ние преди бяхме така. Сега пазарувам по-често, но по-малки количества. И пак мятам по половин буркан нещо си от време на време. Кучето още не се е научило да яде всичко милото  (шегичка).

Откакто пазарувам ден за ден, изхвърлям по-малко храна. Странна работа.

Доста трудоемко и досадно е.

Какво му е трудоемкото? Влизам в магазин и след пет минути излизам, после в плод-зеленчука. Повече време и усилие ми отнема решението какво ми се яде - дали месо, дали паста, пък с какво... Ето, реших, че утре ще ям паста, въпросът е дали ще бъде на панделки, на макарони, на мидички или на какво. Ей такива трудни решения ми ядат от безценното време всеки ден.

Същото го установих:купувам това,което ще се хапва за деня.
Мисля за смяна на хладилника,защото около нас са всички вериги магазини
и чуденката е "какво да бъде",защото у нас без месо,трима мъже - не се получава.
По темата - изхвърлих домати и краставици,но всичко е в количеството - по-малко
зареждане на хладилника.

Не мога да кажа с категоричност, но ми се струва, че пазаруването ден за ден или максимум за един ден напред е по-добро, най-малкото заради това, че е по-лесно да планираш за ден напред, отколкото за цяла седмица.

Ами да, ама зависи къде живееш, с какво време разполагаш и дали си с кола или не. Аз лично предпочитам да имам основни неща постоянно, замразени разни, защото нямам време да пазарувам ден за ден. Но и така може, стига да може да се прави преценка.

Сравнено с преди, когато изхвърлях сума ти и колбаси и сирена щото не можехме да ги изядем, а сме ги купило от лакомия, сега е цвете.

По темата--изхвърлих и парче сирене, скрило се зад едни буркани  Трябват ми повече часове от денонощието....

Majka mi  цял живот е пазарувала ден за ден , не може да шофира, а и сме в центъра - определено почти никога не изхвърля нищо ( да не кажа никога)

+1 А и не ползвам замразени меса.
Вярно,за пазар не ми е необходима кола и шопинг в "Метро" и др. не посещавам.

Всеки си знае. Аз ако нямам замразени неща, изпадам с криза  А и бакалията до нас е с голяма надценка. Пазарувам основно с кола, защото най-малкото живея извън София. Ако някоя голяма верига ми беше до носа, щях да си ходя всеки ден.

И аз. Непрекъснато мисля "за черни дни", непрекъснато прибирам неща в камерата, щото видиш ли утре може да останем без пари (случвало се е няколко пъти) и да имаме какво да ядем, поне. Редовно купувам по 2 килограма месо на промоция и го замразявам. Но не мисля, че нещата в камерата се изхвърлят.
Иначе аз си имам голям супермаркет под носа и масло, колбаси, сирене, мляко, зеленчуци и плодове купувам, когато ми свършат.

Много болна тема - и двамата ми мъже с претенции - хлябът да не е сух, не ядат крайчетата, два пъти едно и също - трудна работа...и какво ли още не. Доста ми е трудно да не хвърлям храна и постоянно се опитвам да намеря начин да не го правя. А това с маслинката, парченцето месо и т.н най-много ме дразни, просто побеснявам. Ето сега подмятах два дни две пълнени чушки и накрая ги изядох, за да не ги хвърля...

Зачетох се в последните няколко страници на темата и искам да напиша нещо по повод на пържените и така наречени "вредни" храни. Да, те са вредни, но не за всички, а само за болните вече хора.
През целия си съзнателен живот съм се стремила да се храня здравословно, изобщо да водя здравословен живот, смятах, че правя нещо правилно за моето здраве. Да, ама не, както казваше П. Бочаров. Преди три години се разболях, оказа се, че черния ми дроб почти не работи, жлъчката ми е в трагично състояние. Лекарите се суетяха около мен, а аз бях в абсолютен шок и все повтарях, че това е невъзможно, живея здравословно, много се пазя, внимавам как се храня. Никой не ме слушаше какво обяснявам, все ме питаха кой в семейството ми е болен? Накрая завеждащият отделението ми каза: абе на кого му пука какво ядеш и как живееш, това няма никакво значение, не разбираш ли? И ние още не знаем защо някои хора се разболяват,  по-склонни сме да вярваме в наследствеността, отколкото в начина на живот, но истината е, че изобщо не знаем. Ако разберем защо се разболявате, ще ви излекуваме. На излизане ми дадоха дълъг списък със забранените храни и лекарят каза: е, сега вече ще има огромно значение какво ядеш и как живееш. По-късно се запознах с много други хора, болни от болести, несъвместими с начина им на живот. Затова престанете да си насаждате всякакви представи и да се самоизмъчвате. Храненето няма нищо общо с болестите, които могат да ви застигнат. Това го знае всеки от "гостите" на гастроентерологията. Надявайте се да ви подмине и живейте както ви е приятно, а каквото има да става, то ще стане.

Unadaptable, мисля, че си се люшнала от едната крайност в другата. Естествено, че не всички заболявания зависят от храненето, и това какво и колко ядеш и пиеш не е гаранция за нищо.
Но връзка има.
Всичко това се доказва чрез множество изследвания върху големи групи хора, а не върху изказвания на единици, пък били те и лекари.

Рокси - права си, гаранции няма в нищо. Пра-баба ми и пра-дядо ми цял живот са яли мазни манджи, запръжки, мекици и баници и тутманици в изобилие и тн - имаха нормално към ниско тегло и починаха, Бог да ги прости, от друго. Моята баба - хранена по същия начин и продължаваща и до ден днешен така да се храни - няма стомашни или подобни проблеми, а е вече към 80. Та примери много...