Обича ли ви мъжът ви?

  • 56 171
  • 283
# 120
Ко напрайхте темата вееее, развалихте на Цветиту монолога-та Simple Smile)

Тааааа....последно, Снежанка или Спящата? Laughing
Аз и на Пепеляшка съм съгласна....   Mr. Green
Ще се прежаля да премета два-три пъти пепелта пред камината....  докато ме открие принца.    Joy
И аз съм съгласна, но имам проблем.  Tired Принца като извади пантофката вярвам че ще ми стане, но после като извади сутиена и каже че това е новата версия на приказката какво да правя? Sad Моите цици са като бебешки чорапчета. Tired
разсмя ме  Joy
Виж целия пост
# 121
Не ме обича. Онзи ден разбрах, че се вижда с неква кака та се поразговорихме за минало и настояще. Според него поне от 4-5г. нямал чувства.  Sick ама си траел, защото имаме деца. Егати филма. Ами то и аз не твърдя, че изгарям от любов, все пак от 15г. сме женени ама някак все си имах идеята за повехнала любов поне. Сега си изяснява дали си струва да продължава таз агония заради децата като можело да имаш цялото щастие на света. То и аз това се питам, макар че вероятността да намеря човек с когото бих могла да споделя пълноценно остатъка от живота ми се струва =0 Чувствам се като седнала на първа седалка на скоростно влакче.
Виж целия пост
# 122
Черна точка на слънцеHug 
Хората не живеят само заради децата си. Изясни си какво искаш и ти и действай.
А дали ще срещнеш човек, с когото да споделиш пълноценно живота си, не можеш да предвидиш, независимо от възрастта.
Затова е важно дали искаш да продължиш с този човек до теб или не. И дали той все още го иска. Ако ли не - не се мъчете взаимно, животът е твърде кратък. 
Виж целия пост
# 123
Yulichka, какво да ти кажа много е тъпа сделката. Той иска да си живеем по старому, но иска време за себе си и свобода да излиза без да се обяснява. Той е много грижовен баща и наистина продължава да е такъв, не смята че е получавал любов от мен и не вижда смисъл да се тръшкам след като аз винаги съм имала свободата да правя каквото си искам /факт/ и би желал и за него да е така. Ми явно не съм съумяла да му покажа, че го обичам, но пък така си беше точно защото разполагах със себе си. Смята, че ревнувам свободата си и необходимостта да се съобразявам с него. Заслужава да е щастлив спор няма ама ми е много шизофренично. Той пък защо не сподели, че не е щастлив? Никога не е поискал да излезе с приятел или колега след работа за по бира. Той предпочита да каним гости вкъщи и повярвай едно време си беше навалица. Сега сме приятели Tired и си стиковаме плановете за излизане и симулираме семейна среда ама в семейството май трябва да има любов.
Виж целия пост
# 124
Той може да бъде грижовен баща и след като се разделите (ако ще се разделяте) - това няма нищо общо с отношението към децата.
От споделеното оставам с впечатление, че човекът иска отворена връзка да имате вече. Ако ти си съгласна с това положение и не ти пречи, бихте могли да продължите така.
Ако обаче не сте удовлетворени от отношенията си и искате да ги запазите проформа и "насила" - както казах, животът е твърде кратък, за да правите такива грандиоазни компромиси със себе си.
Каквото и обяснение да търсиш за състоянието и поведението му - няма да промениш нещата, нито ще намериш виновен. Понякога просто така се случва. Ако вече няма чувства и желание да сте заедно в истинския смисъл на думата, колкото и да си говорите и да се опитвате да се промените, не знам колко би имало смисъл.   
Но може и да е просто етап и да имате шанс да се преоткриете.
Виж целия пост
# 125
Ох вече не знам какво да мисля. Той е изключително моногамен мъж и вече му предложих да отворим връзката, но за него е неприемливо. Примерно каза, че вероятно ще трябва да му го върна ама дискретно. Намира ме за не достатъчно грижовна майка и има притеснения за това как си гледам децата. Сега ако трябва да съм честна аз не намирам нищо лошо в това децата ми да се нацапат с кал или да влезнат в локвата щото и аз така обичах - просто пера повечко. Живеем в къща с двор и не винаги съм до дупетата им /близнаци на 4г и кака на 13/ пък и такова голямо домакинство не се поддържа лесно, а в общи линии никой не се впряга особено да ми помага. На мен пък ми омръзна да мрънкам за помощ. В депресия съм, уча в момента, търся си работа, много се притеснявам за семейния бюджет, приела съм че големите пари аз трябва да ги изкарвам, защото в последните години беше така и успявахме да живеем скромно без кредити. Да когато съм на работа закъснявам и не не съм го оценила по достойнство за това което прави за семейството. Има право да е щастлив и обичан, аз съм жена с топки и малко ми бягат тия неща. Той пък се страхува да не го намразят децата, той няма чувства, аз имах ама сега не съм наясно. Пълна отврат.
Виж целия пост
# 126
ами, поразмърдай го малко, щом си жена с топки! Казвам го в най-добронамерено. Не да отвориш връзката, а да го изюркаш повече да помага - тогава той ще оцени твоите усилия, пък и  ти ще го зауважаваш повече с времето. той пък, намерил, та премерил! Не стига, че ти поддържаш домакинството и домочадието, пък той се притеснявал как гледаш децата! ми, да се поразкърши и той, вместо да се притеснява!
Виж целия пост
# 127
Че и "кака" завъдил и признания, че не обича жена си взел да прави.
Черна точка на слънце, явно наистина си мъжко момиче - щом се справяш с три деца и печелиш парите, а той критикува отстрани и ти смъква самочувствието на майка... Не знам, но ми се струва, че този мъж повече пречи отколкото помага.  Rolling Eyes Поредният бг-модел на семейство - жената опъва хомота, докато мъжът си клати "достойнството" и раздава акъли.
Ако толова го обичаш, все ще намериш начин да се разберете. Но ако не го обичаш, струва ли си всички усилия, които ще ти коства животът при това положение с него? 
Виж целия пост
# 128
Поредният бг-мъж:нищо не пипва,много "знае",и все е нещастен и неразбран.
Сори,ако съм груба,ама това "чета " в постовете на Черна точка на слънце .
Той иска да си живеем по старому, но иска време за себе си и свобода да излиза без да се обяснява.
Аха...."мама" ,т.е. ,съпругата ,да го обслужва,пък той да хойка ,без да го притесняват за нищо.

И противоречието:
Хем е
Цитат
е много грижовен баща и наистина продължава да е такъв
Хем е
Цитат
Живеем в къща с двор и не винаги съм до дупетата им /близнаци на 4г и кака на 13/ пък и такова голямо домакинство не се поддържа лесно, а в общи линии никой не се впряга особено да ми помага. На мен пък ми омръзна да мрънкам за помощ.

В какво точно се изразява всъщност "грижовността " му като баща?   Thinking
Виж целия пост
# 129
Не бе хора, наистина е добър човек и ги гледа самоотвержено, вкъщи си е кочина, аз си имам моето време само за себе си и наистина дилемата не е кой е лошия щото и двамата сме затънали в гадно ежедневие, имаме си трески за дялане, но това ни е ясно и на двамата /аз не съм мъченица/. Въпросът е дали си струва така да живеем, каква е технологията, важна ли е любовта? В крайна сметка децата са най-важното, те са свикнали да ни виждат отчуждени. Просто разликата е че и той ще си има време за себе си, а аз вече знам, че няма чувства. Важното е възможно ли е и как тази "задруга" може да оцелее? Не знам дали стана ясно но въпросът е по скоро каква може да е мотивацията или пък модела на новото съществуване.
Виж целия пост
# 130
Откъде знаеш, че няма чувства? Понякога в яда си или изтощен от ежедневието човек може всичко да кажа и всякак да изглежда. Не зная как бихте могли да оцелеете цял живот без чувства. Може и да може, всеки да си има свой живот, но как ще делите разходи и приходи, грижи, ако изчезне доверието или вземат да се появяват разни трети лица! Лично аз не мога да си го представя, освен ако двамата са суперотговорни към партньора и децата, макар да не изпитва романтични чувства. Мисля си, че в един момент емоциите към трети човек ще надделеят или единият от двойката ще се пречупи и ще избухне. Може би като за начало трябва да започнете да се карате, че поне да има емоции, пък дори неприятни! Някои специалисти твърдят, че по-добре скандали вкъщи, отколкото мълчание, защото скандалите може да са неприятни, но поне показват огън, живот във връзката, докато мълчанието е тотално отчуждение.
Виж целия пост
# 131
Здравей, Черна точка на слънце!Колко време децата според теб са "свикнали" да ви гледат отчуждени?Този модел на поведение в един момент оказва влияние и на тях.Така че сядате на масата и си поставяте открито картите.Приоритети, ако положението остане непроменено и отрицателни страни и за двама ви.Децата след 10 години кажи-речи/близначетата/ тръгват по своя път, а ти какво, оставаш сама, мъжа ти обаче - не.И за какво е цялата жертва..Децата максимум до 4-5 клас ще са разбрали за измъченото съжителство на двама души без любов, защото то не само се усеща, но се и вижда.
Дано да вземете най-правилното решение за всички!
Виж целия пост
# 132
Въпросът е дали си струва така да живеем, каква е технологията, важна ли е любовта?
................................................
Важното е възможно ли е и как тази "задруга" може да оцелее? Не знам дали стана ясно но въпросът е по скоро каква може да е мотивацията или пък модела на новото съществуване.

Е,на това едва ли изобщо някой може да ти даде точен,адекватен отговор.Освен вие двамата...
Хората са различни-един има нужда от любов постоянна,друг се задоволява само със страст отвреме-навреме,има и такива,на които им е достатъчно да са само приятели и живеят чудесно .
Важното е вие какви личности сте и дали ще ви е достатъчно да споделяте само дом и деца.
А чувствата да ги няма.Или да ги намирате другаде.
Проблемът е ,че това не е особено здравословна среда за децата...

Особено щом усещат,виждат и разбират ,че сте отчуждени....нищо чудно след време да чувстват вина,че само заради тях сте заедно...един вид ,сте пожертвали себе си и живота си заради тях.
А това е особено тежък товар....
Виж целия пост
# 133
Да определено ни липсват скандали, той е много търпелив, а аз гледам да се въздържам от крясъци /безуспешно/, той каза че няма чувства - нямам идея как да му бръкна в душата. То даже това е проблема, че рядко говорим откровено. В известна степен съм и благодарна на ситуацията щото си поставихме важни въпроси за 1 път.
Да Andariel,  май успя да ми формулираш проблема - възможно ли е да си вярваме въпреки 3-ти и 5ти лица?
Виж целия пост
# 134
А защо се въздържате и не си изкарате яда?
Винаги със спокоен тон ли решавате споровете си?
Човек е нужно понякога да кресне, да си излее яда, душата, да поплаче, да има от всичко, за да му олекне.И това се отнася и за двете страни.Но щом той няма вече чувства и е безразличен към теб като жена, на този етап каквото и да се опитваш да възродиш у него, ще е загубена кауза, пи положение, че той е признал за наличието на друга любима.
Не знам как бих реагирала аз, но съм сигурна, че щях да крещя, крещя, докато не си кажем всичко, ама абсолютно всичко и тогава решението идва само.Така правим и сега, не сме от най-спокойните и уравновесени съпрузи.Дано да намерите заедно най-правилния подход.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия